Акт № 3985 от 29.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3985 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА Административно наказателно дело № 20251110208066 по описа за 2025 година намира за установено следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В. С. С., чрез адв. П. Н., срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП № *********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

Недоволен от електронния фиш (ЕФ) е останал жалбоподателят, който обжалва същото със съображения за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че обжалваният електронен фиш е издаден извън срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като нарушението било извършено на *** г., а ЕФ е бил издаден на 14.05.2025 г. Наведено е, че нарушението не било достатъчно индивидуализирано. Позовава се на съдебна практика на СЕС по отношение на чл. 9а от Директива 1999/62, отнасяща се до принципа за пропорционалност и съразмерност. Релевира се и приложение на разпоредбата на чл. 10, ал. 2а от Закона за пътищата относно задължението за уведомяване и сочи, че такова уведомление не било получено от дружеството. Моли съда да отмени обжалвания електронен фиш. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Н., която в хода на съдебните прения моли съда да уважи 1 жалбата като отчете размера на неплатената такса спрямо наложената санкция и практиката на СЕС. Претендира разноски.

Въззиваемата страна – АПИ – редовно призована, се представлява от юрк. Д., който в хода на съдебните прения моли съда да остави без уважение жалбата и да постанови решение, с което да потвърди обжалвания ЕФ. Сочи, че същият е издаден от компетентен орган, в законоустановения срок и съгласно установените образци. Навежда, че към административнонаказателната преписка са приложени всички доказателства във връзка с извършеното нарушение по безспорен начин. Счита, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, предвид което моли съда да потвърди обжалвания ЕФ. Претендира разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На *** г., в 12:34 часа, пътно превозно средство (ППС) – влекач марка „ДАФ“, модел „ХГ 480 ФТ“, с регистрационен номер *** с технически допустима максимална маса 19 500 кг, с 2 оси, екологична категория ЕВРО 6Е, в състав с ремарке с общ брой оси – 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40 000 кг, се движел по път А-6, км. 60+705, с посока нарастващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна мрежа. За товарния автомобил частично не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Нарушението било заснето с устройство с № 10191, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път А-6, км 60+705 и регистрирано под № 20A50020C6D73793E063021F160А3194.

Превозното средство било собственост на „***“ЕООД. Като негов ползвател било посочено „***“ ЕООД. За същото ППС имало тол декларация за преминаването, но платената категория била по-малка от измерената, тъй като декларираната в декларацията категория била за ППС с техническа допустима максимална маса над 12 т. и с 3 оси, а заснетото ППС е било допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. и с 5 оси.

При тази фактология срещу „***“ ЕООД бил издаден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № **********. С него на въззивника за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева. Към фиша бил приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков материал.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на 2 събраните по делото доказателствени материали: доклад от електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП, статични изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.№ *** справка-извлечение от АИС - КАТ за собственост на МПС, известия за доставяне, пълномощни за процесуално представителство, справка към издадена фактура; таблица са данни за движение на ППС, както и останалите доказателства, приобщени на основание чл. 283 от НПК.

Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота фактите, предмет на доказване по делото. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те позволяват еднозначно установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по между си. От събраните доказателства се установяват еднопосочно фактите, относими към дата и място на извършване на нарушението, процесното МПС и собствеността върху него.

По-конкретно, съдът кредитира като годни писмени доказателства докладът от електронната система за събиране на пътни такси със статични изображения, във вид на снимков материал. От тях се установяват обстоятелствата около номера на проценото ППС, тол секцията, в която е засечено нарушението, както и датата и часа, в които ППС е преминало през това място. От извлечението от електронната система, поддържана от АПИ, се установява и точното местонахождение на стационарната контролна точка № 10191, която е заснела нарушението.

Съдът даде вяра на приобщеното по делото извлечение, представено от АПИ, видно от което за преминаването на автомобила през тол - сегментите от платената пътна мрежа за визирания времеви период декларираната в декларацията категория била за ППС с техническа допустима максимална маса над 12 т. и с 3 оси, а заснетото ППС е било допустима максимална маса на състав от превозни средства над 12 т. и с 5 оси.

Категорично се извежда от събраните материали и мястото на нарушението. Касае се за участък „км 60+705“ от път А-6, който попада в един от тол-сегментите, чиито идентификатори са включени в списък, утвърден с решение № 101 от 20.02.2020 г. на Министерски съвет, общодостъпен на официалната страница на държавната институция.

Собствеността на процесния състав на превозното средство - влекач и ремарке, се изяснява чрез справката от Централна база АИС – КАТ, от която е видно, че дружеството-жалбоподател е негов собственик и ползвател.

Настоящият състав намира, че цялата доказателствена съвкупност по делото е непротиворечиви и поради това съдът кредитира приетите в хода на производството доказателства в тяхната цялост. С оглед еднопосочността им и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 2, изр. 3 от НПК съдът намира, че по-подробен техен анализ не е необходим.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от 3 правна страна следното:

Съдът намира подадената жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в процеса и в законоустановения срок - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления и електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Електронният фиш представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. В разпоредбата на чл.

189ж, ал. 1 от ЗДвП са посочени реквизитите, които същият следва да съдържа. Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с решение е утвърдило образец на електронен фиш в съответствие с изискването на чл.189ж, ал.1, изр.2 ЗДвП.

Настоящият състав намира, че предвидените от закона задължителни реквизити са отразени в атакувания електронен фиш. Съществена част от тях са инкорпорираня и в приложените като веществено доказателствено средство, съобразно чл.167а, ал.3 ЗДвП, снимков материал, изготвен от системата за контрол, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.

Електронният фиш е издаден по съкратена процедура като действието му е приравнено едновременно на акт, установяващ нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Разсъжденията, обективирани в Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г., ОСК, ВАС, макар последното да касае електронните фишове по чл.189, ал.4 от ЗДвП, са напълно относими, доколкото използваната от законодателя терминология за обозначаването на акта, респ. съпоставката между изискуемото му съдържание с това по чл.189, ал.4 от ЗДвП, не разкрива отлики.

В процесния електронен фиш обаче е допуснато съществено нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното дружество. В електронния фиш е посочено, че частично не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и че „за посоченото ППС има тол 4 декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.“ Никъде обаче във фиша не е посочено нито каква е категорията, която е заплатена, нито каква е категорията, за която се дължи друга такса, съответно каква е платената, нито дължимата пътна такса. Съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП в приложимата редакция електронният фиш следва да съдържа описание на нарушението, което несъмнено предполага описание на всички елементи от състава на нарушението – в настоящия случай това не е сторено, с което е накърнено правото на защита на санкционираното лице и това е довело до незаконосъобразност на електронния фиш. (в този смисъл Решение № 38964 от 24.11.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 8696/2025 г.) Неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя относно издаване на фиша извън предвидените в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН давностни срокове, доколкото същите в случаите на приложение на съкратения ред за санкциониране с електронни фишове не намират приложение. Изводът се налага от съпоставката между правилата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и предписанията на ЗАНН, които са в съотношение на специален към общ закон.

Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. ал. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП за неизпълнено правно задължение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева.

Разпечатката съдържа 33 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/660a130e-4359-435c-8c77-a2b61cde0dde