Решение № 285 от 17.04.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 681/2025
- Вид
- Решение № 285
- Подписан
- 17.04.2026
- Състав
- МОНИКА ГАРАБЕД ЯХАНАДЖИЯН
Цитирани разпоредби
- чл.154 · Граждански процесуален кодекс
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 285 гр. Бургас, 17.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20252100100681 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано след като с протоколно определение от 09.04.2025 г., постановено по гр.д.№3458/2023 г. по описа на РС-Бургас е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличението му от 10 000 лева на 35 000 лева и делото е изпратено по подсъдност на ОС-Бургас (л.533, т.II на гр.д.№3458/2023 г. по описа на РС-Бургас).
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Г. В. Д., ЕГН **********, чрез настойника Х. С. Н., ЕГН **********, двете с адрес в ********* уточнена с молба, рег.№6573/14.02.2024 г. на РС-Бургас (л.98, т.I на гр.д.
№3458/2023 г. по описа на РС-Бургас), последно уточнение с молба, рег.
№10189/25.07.2025 г. на ОС-Бургас (л.24, т.I на гр.д.№681/2025 г. по описа на ОС-Бургас), против В.М.Д., ЕГН ******* и Р. М. Д., ЕГН **********, двамата с адрес в ********, с искане за осъждане на ответниците да й върнат сумата от 35 000 лева (след приетото увеличение на иска), като получена без правно основание.
С определение №1025/15.02.2024 г., постановено по гр.д.№3458/2023 г. по описа на РС-Бургас (л.99, т.I), производството по делото е прекратено по отношение на ответника В.М.Д..
Ищцата, чрез настойника си твърди в исковата си молба, че е била титуляр на сметка в „Алианц Банк България“ АД, открита през 1999 г. от баба й по бащина линия – В.А.Д., в клона на банката в гр.Созопол. Според твърденията на ищцата, сметката е била международна, вид joint, с двама титуляри – ищцата и баба й В.А.Д., а средствата по нея били в размер на 35 000 лева. Ищцата, чрез настойника си твърди, че през 2016 г. сметката й е била закрита, а средствата от нея неправомерно изтеглени-без съгласието й и при липса на разрешение от съда. За случая бил подаден сигнал до ДАНС, от чийто служител – Н. К., ищцата, чрез настойника си узнала, че баба й В.А.Д.
1 извършила няколко транзакции, чрез които прехвърлила средствата от сметката й по сметка на другия си внук - В.М.Д., от където пък същите били прехвърлени впоследствие по сметка на майка му - ответницата Р. М. Д., в „Уникредит Булбанк“ АД.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства.
Ответницата, редовно уведомена с препис от исковата молба и доказателствата, чрез пълномощник подава отговор (л.106, т.I на гр.д.
№3458/2023 г. по описа на РС-Бургас), в който оспорва иска и твърди, че синът й В.М.Д. никога не е имал влогове, банкови сметки, депозити, както и всякакви други взаимоотношения с банка Алианц или която и да е друга банка, банкова и небанкова институция, работеща както в страната, така и в чужбина. Оспорва и твърдението на ищцата, че синът й В.М.Т. е получавал суми с преводи, транзакции или по друг начин от сметки на ищцата – български и/или международни, лични или смесени такива, включително и от сметки на майката на ищцата. Ответницата оспорва и твърдението на ищцата, че е правила преводи, тегления и др. от сметки на сина си, че е отклонявала или присвоявала средства, пари и други ценности.
Не ангажира доказателства.
Предявеният иск черпи своето правно основание в разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
С решение №***** г., постановено по гр.д.№**** г. по описа на ОСБургас, ищцата Г. В. Д., ******. Видно от Удостоверение, изх.№36-00199/18.06.2020 г., издадено от Община Средец и Удостоверение за раждане, издадено от Община Бургас въз основа на акт за раждане №***** г., майката на ищцата – Х. С. Н., е назначена за неин настойник.
По делото е прието като доказателство Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки, изх.№*****, издадено от Община Созопол на 12.10.2020 г., от съдържанието на което се установява, че ищцата е внучка по бащина линия на В.А.Д..
Ответницата не оспорва, че синът й В.М.Д. е внук на В.А.Д..
С решение №219/12.02.2018 г., постановено по гр.д.№4574/2017 г. по описа на РС-Бургас (л.283 от т.I на гр.д.№3458/2023 г. по описа на РС-Бургас), иска на ищцата Г. В. Д., представлявана от Х. С. Н., като нейна майка и настойник, против В.А.Д., за осъждане на ответницата да й заплати сумата от 20 000 лева, като получена без основание от В.А.Д., ведно със законовата лихва за забава, е отхвърлен. Решението е влязло в сила на 17.07.2018 г. Видно от мотивите на съдебния акт, производството е било образувано по искова молба на Г. В. Д., представлявана от своята майка и настойник Х. С. Н., против В.А.Д., в която са обективирани твърдения, че в полза на поставената под пълно запрещение ищца по сметка в банка „Алианц Банк България“ АД е била внесена сума в размер на 20 000 лева от страна на нейната баба – 2 ответницата В.А.Д., която сума в периода от м.юни до м.септември на 2016 г. е била усвоена от ответницата чрез превеждането й в нейна сметка в банка ДСК и в сметки при ЦКБ.
По делото е приобщено като доказателство Решение №260552/30.10.2020 г., постановено по гр.д.№7126/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което иска на ищцата, действаща чрез настойника си Х. С. Н., за осъждане на „Алианц Банк България“ АД, да й заплати сума в размер от 10 000 лева, представляваща главница по договор за банков влог на запретения ищец, разкрит от баба й – В.А.Д., в клона на банката – ответник в гр.Созопол, е отхвърлен. Решението е влязло в сила на 14.12.2021 г. Видно от мотивите на съдебния акт, производството е било образувано по искова молба на ***** Г.В.Д., подадена чрез настойника Х. С. Н., в която са обективирани твърдения, че по данни на служители на ответната банка в клона й в гр.Созопол, узнала, че на нейно име съществува банков влог във валута, разкрит от баба й В.А.Д., който влог неправомерно е бил закрит, а сумата по него – преведена по лична сметка на бабата в „ЦКБ“ ЕАД, за което ищцата не е изявявала воля за прекратяване на договора за банков влог, нито е получила наличните суми по него.
Според данните на БНБ, в периода 31.10.2016 г . – 15.04.2024 г. ищцата е била титуляр на две сметки – спестовна и разплащателна, открити в „Банка ДСК“ АД на 07.01.2016 г. Същите са закрити на 15.09.2021 г., като през м.февруари 2024 г., в същата кредитна институция е открита нова разплащателна сметка с титуляр ищцата. Пак от данните на БНБ става ясно и това, че в същия период ответницата Р. М. Д. е титуляр на сметки в „Уникредит Булбанк“ АД, бабата на ищцата е титуяр на сметка в „ЦКБ“ АД, открита на 21.05.2008 г., докато за В.М.Д. липсват данни за банкова и платежна сметка. След извършена проверка в информационната система на „Уникредит Булбанк“ АД не са установени извършвани преводи от сметки на В.М.Д. по сметки на Р. М. Д. (в този смисъл е писмо, рег.№20322/17.05.2024 г., л.191 от т.I на гр.д.№3458/2024 г. на РС-Бургас).
С протоколно определение от 08.05.2024 г. (л.154, т. I на гр.д.№3458/2024 г. на РС-Бургас), съдът е постановил разкриване на информация, представляваща банкова тайна от „ЦКБ“ АД; с протоколно определение от 05.06.2024 г. (л.201, т.I на гр.д.№3458/2024 г. на РС-Бургас), съдът е постановил разкриване на информация, представляваща банкова тайна от „Уникредит Булбанк“ АД и „ЦКБ“ АД; с определение №5327/09.09.2024 г. по гр.д.№3458/2023 г. на РС-Бургас, съдът е постановил разкриване на информация, представляваща банкова тайна от „Уникредит Булбанк“ АД и „Алианц Банк България“ АД.
Въз основа на данните от разкрита по делото информация, представляваща банкова тайна, засекретена с разпореждане на РС-Бургас от 01.10.2024 г. (л.433, т.I на гр.д.№3458/2024 г. на РС-Бургас) и приложена към доказателствения материал с протоколно определение от 02.04.2026 г., са извършени основна и повторна СИЕ, като съдът кредитира като обективно и съответстващо на събрания по делото доказателствен материал заключението на вещото лице Г. И. по изготвената от него повторна СИЕ. Видно от същото, в периода 31.10.2016 г. – 15.04.2024 г. ищцата е имала открити сметки – 3 спестовна и разплащателна единствено в „Банка ДСК“ АД; в този период баба й по бащина линия – В.А.Д. е имала сметка – разплащателна в „ЦКБ“ АД, а В.М.Д. не е имал открити на свое име банкови и платежни сметки; ответницата Р. М. Д. има сметки-разплащателна, депозитна и спестовна в „Уникредит Булбанк“ АД. При тези данни, че ищцата и баба й В.Д. не са имали сметки в „Алианц Банк България“ АД вещото лице е направило извод, който съдът възприема като правилен, че В.А.Д. не следва да е притежавала сметки от тип „joint“, по която да е имала разпоредителни права, свързани със сметки на Г. Д.. В тази връзка, от заключението става ясно, че сметка тип joint представлява обща сметка или съвместна сметка, която е разплащателна или набирателна банкова сметка, но се характеризира с това, че се притежава от двама или повече души едновременно и те имат регламентирани разпоредителни действия по нея, описани в договора с банката.
От писмо, рег.№4815/09.03.2026 г. на „УниКредит Булбанк“ АД (л.314, т.II на гр.д.681/2025 на ОС-Бургас) е видно, че сумата от 12 457,36 щатски долара, постъпила по сметка на ответницата Р.Д. с IBAN ******** е прехвърлена от друга сметка на ответницата.
Изложените в исковата молб твърдения на ищцата не се подкрепят и от показанията на разпитания в качеството на свидетел служител на **** - Н. К.
(л.399, т.I на гр.д.№3458/2024 г. на РС-Бургас). Същият твърди, че познава настойника на ищцата по поввод прокурорска проверка, разпоредена от специализираната прокуратура през 2020 г., касаеща твърдения за неправомерно извършен превод от сметката на дъщеря й в „Алианц Банк България“ АД към такава на бабата – В.Д.. По този повод са били снети обяснения от настойника, като свидетелят отрича в разговор със същия да е споменавал, че парите на дъщеря й са по сметките на Р. и В.. Твърди, че никога не е имал достъп до такава информация.
Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетеля, тъй като кореспондират на останалия, събран по делото доказателствен материал.
По делото е приложено копие от прокурорска преписка №18592/2023 г. по описа на РС-Бургас, образувана по жалба на настойника на ищцата за неправомерни тегления и директни преводи от сметката в „Алианц Банк България“ АД на името на дъщеря й Г. В. Д., по която прокурор при РП-Бургас е отказал да образува ДП с Постановление от 21.02.2024 г., потвърдено с Постановление от 05.03.2024 г. на прокурор при ОП-Бургас и определение №1027/29.04.2024 г., постановено по ЧНД №1562/2024 г. по описа на РСБургас.
С Постановление от 23.09.2025 г. на прокурор при РП-Бургас, е отказано образуването на ДП по материалите, съдържащи се в преписка №25100028901/2025 г. по описа на ОД МВР Бургас, пр.пр.№13854/2025 г. по описа на РП-Бургас, образувана по повод постъпила в ОП-Бургас жалба от Х. С. Н. срещу Р. Д. за присвояване на пари, които някога са били по сметката на дъщеря й.
При така приетото за установено от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
4
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне.
Нормата урежда състав на претенция за връщане на сума поради неоснователно обогатяване, основана на получаване на сумата при начална липса на основание. Основателността на исковата претенция е обусловена от кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки, а именно процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца, да е получена от ответника и това имуществено разместване на блага да е без правно основание. В тежест на ищеца е да установи единствено, че сумата е излязла от патримониума му, като ответникът е този, който следва да установи, че е налице основание за получаването й.
В случая, по делото не се събраха доказателства ищцата някога да е била титуляр на банкова сметка – открита/закрита в „Алианц Банк България“ АД, захранена със сумата от 35 000 лева. След като съществуването на твърдяното материално право не е доказано, то и достоверността на твърдения от ищцата факт за извършена, без съгласието й платежна операция със средствата от собствения й патримониум, е опровергана и в противоречие със събрания по делото доказателствен материал в неговата съвкупност. В приложение на правилата на чл.154 от ГПК съдът приема за ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт остава недоказан, поради което и на това основание искът ще бъде отхвърлен.
Разпечатката съдържа 37 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6609f708-646b-4400-bfc6-6e847fc70d3a