Определение № 1704 от 01.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1704 гр. Пловдив, 01.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Надежда Дзивкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно частно гражданско дело № 20265300501331 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ Кредирект „ ЕООД, ЕИК 207024290 срещу Определение № 302 от 19.03.2026 г. по гр.д. № 152/2025 г. на РС – Карлово, с което съдът е оставил без уважение Молба вх. № 9 274/18.08.2025 г. на дружеството за изменение на постановеното по делото Решение № 306/23.07.2025 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗА в размер на 800 лева.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

Ответникът по частната жалба – адвокат Л. К. Б., е депозирал отговор за неоснователност на същата.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решение № 306/23.07.2025 г. по гр.д. № 152/2025 г. по описа на РС – Карлово съдът е уважил предявените от Д. Ц. Б. срещу „Кредирект „ ЕООД искове за прогласяване за нищожен/недействителен на сключения между страните Договор за потребителски кредит № 1012836 от 03.02.2024 г. и е осъдил ответното дружество да заплати/върне на Б. на основание чл. 55 ал.1 предл. трето от ЗЗД вр. чл. 23 от ЗПК платената над чистата стойност на кредита парична сума в размер на 1 932 лева.

Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищеца по делото е адвокат Л. Б., оказаната от адвоката за ищеца правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА – материално затруднено лице. С казаното решение му е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение от 800 лв., за заплащането на което е осъдено ответното по иска дружество „ Кредирект „ ЕООД.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от „ Кредирект „ ЕООД Молба вх. № 9 274/18.08.2025 г. за отмяна на решението в частта, осъждаща го да заплати казаното 1 адвокатско възнаграждение, евентуално да се намали размера на същото, която молба е оставена без уважение от районния съд с Определението № 302 от 19.03.2026 г. – предмет на настоящата въззивна проверка.

В частната жалба се твърди определението да е неправилно, като се поддържат възведените в производството по чл. 248 ал. 1 от ГПК доводи, че присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА по конкретното дело не се следва, т.к. ищецът не е материално затруднено лице, както и защото договорът за правна помощ няма изискуемото се съдържание – няма дата, не е посочен номера на настоящото дело, поради което не може да се приеме, че е за конкретния спор. Относно размера на възнаграждението се поддържа, че при неговото определяне районният съд не се е съобразил с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 и въпреки ниската фактическа и правна сложност на спора го е присъдил в минимума по НВАР № 1/9.7.2004 г. в размер като за два иска - 800 лева, без да съобрази че тези искове се основават на един и същи юридически факт и материалния интерес е 1 932 лева.

По така изложените доводи се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта, осъждаща го да заплати казаното адвокатско възнаграждение, евентуално намаляване на това възнаграждение по размер.

Частната жалба е изцяло неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че предпоставките по чл. 38 ал. 2 от ЗА са в случая налице, т.к. казаната разпоредба предвижда заплащане на възнаграждение на адвоката, оказал безплатна правна помощ когато 1/ тя е предоставена безплатно на някое от основанията по чл. 38 ал. 1 т. 1 – т. 3 от ЗА и 2/ насрещната страна е осъдена за разноски – съобразно правилата на ГПК. В случая правната помощ е предоставена по т.2 – ищецът да е материално затруднено лице. Наличието на това основание не може да бъде обсъждано от съда, дори и при заявено от другата страна възражение и ангажирани по него доказателства.

Преценката да престира безплатна помощ по чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА е само и единствено на адвоката, тъй като разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице. Съдът не може да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. От друга страна, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.

Договорът за правна помощ е за безплатна такава на основание чл. 38 ал. 1 т.2 от ЗА, като към ИМ е представено пълномощно от ищеца за адвокат Б., съгласно което адвоката е упълномощен да заведе от името на ищеца дело и да го представлява по него до приключването му пред всички съдебни инстанции. Следователно е налице редовно учредена представителна власт и непосочването на конкретния спор и на номера, под който е образувано процесното дело в РС - Карлово, не се отразяват на действителността на оказаната правна помощ и процесуално представителство по конкретното дело и на факта, че същите са престирани безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е престирана правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление - които в случая са налице. Ето защо дори и непредставяне на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

2

Относно размера на адвокатското възнаграждение

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

При определяне на същото съдът е обвързан единствено от фактическата и правна сложност на делото, но не и от минималните размери на адвокатските възнаграждения по НМРАВ № 1/2004 г. / сега с наименование НВАР № 1/2004 г. / – на основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22. Преценката относно тези критерии е обективна и конкретна за всяко дело. В случая делото е с ниска фактическа и правна сложност и с не висок материален интерес – кумулативно, но тези критерии са изцяло съобразени от районния съд при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в минималния му размер от 800 лева – съобразно броя на предявените искове, който минимален размер има ролята на ориентир. Настоящият съд и състав намира така определения размер за съответен на казаните критерии и като така разумен и справедлив, в която насока съобразява и че адвокатският труд е високо квалифициран.

Предвид изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Оставя без уважение частната жалба на „ Кредирект „ ЕООД, ЕИК 207024290 срещу Определение № 302 от 19.03.2026 г. по гр.д. № 152/2025 г. на РС – Карлово.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3