Определение № 1036 от 09.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1036 гр. Пловдив, 09.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300500891 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „ТИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД с ЕИК:

115509125 с адрес и седалище на управление - гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев” № 92В, чрез пълномощника им – адв. Б. П. против разпореждането № 6833/06.03.2025г. по ч.гр.д. №4293/2025г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление, подадено от „ТИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД с ЕИК: 115509125 с адрес и седалище на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев” № 92В, ет.

3 за издаване на заповед за изпълнение по член 417 ГПК срещу длъжниците Д.

К. К., ЕГН ********** и Р. Т. Д. Б., роден на ***, в ******, като неоснователно.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото съдът е следвало да извърши по-задълбочена проверка и да установи, че длъжниците преимуществено живеят в Б., независимо от регистрации и административни процедури. За длъжника Д. К. К. се сочи, че същата живее в Б.. За длъжника Р. Т. Д. Б. се сочи, че има участие в търговски дружества „Б.“ ЕООД и „Рая Пловдив“ ООД и също живее в Б.. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от 1

ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че представената по делото справка в НБДН се установява, че длъжникът Д. К. К., ЕГН ********** е с постоянен адрес в гр.

Пловдив, този адрес е актуален към 27.11.2015 г., но и с настоящ адрес в Н..

Длъжникът Р. Т. Д. Б., роден на ***, в ****** същият се установява да е чужденец, и за същият няма данни да е регистриран с постоянен и настоящ адрес в Р Б.. По отношение на първия длъжник се приема, че той няма обичайно местопребиваване в Б., а живее в Н., където има и официално регистриран настоящ адрес, който е актуален към настоящия момент, което става ясно от справката по делото. По отношение на втория длъжник се приема липса на местоживеене в страната. ПРС приема, че целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е безспорно. Когато длъжникът няма обичайно местопребиваване в страната тази проверка не може да бъде извършена. Издаването на заповед срещу лице, което не живее в Б. е недопустимо, тъй като би засегнало правото му на защита да се уведоми и да участва в производство. При настоящ адрес в чужбина лицето следва да се призовава и уведомява именно там, но това е допустимо само в исково производство, но не и в заповедното /в този смисъл е Решение № 85 от 04.05.2016 г. по гр.д. № 251/2016 на III г. о. на ВКС/.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.5 от ГПК заповед за изпълнение не се издава ако съдът прецени, че длъжника няма обичайно местопребиваване в Б.. Че това е така ясно сочи посочения от длъжника Д. К. К. настоящ адрес в Н.. Съгласно чл.94 ал.1 от ЗГР настоящият адрес е адреса, на който лицето живее, като по силата на ал.2 на същата правна норма всяко лице има само един настоящ адрес. Тоест в конкретния случай е доказано, че този длъжник има обичайно местопребиваване не в Б., а в Н.. При наличието на императивната норма на чл.94 ал.2 от ЗГР няма как същата да се игнорира в настоящото едностранно заповедно производство и да се доказва обратното. В тази насока е и решение №49/27.04.2022г. по гр.д.

№1913/2021г. на 4 г.о. на ВКС, защото настоящото производство се развива при действието на новата разпоредба на чл.411 ал.2 т.5 от ГПК / изм. с ДВ бр.100/20.12.2019г./. По отношение на длъжника Р. Т. Д. Б. приложение на намира нормата на чл.411 ал.2 т.4 от ГПК, същият няма нито постоянен, нито настоящ адрес в Б.. Наличието на участие в търговски дружества не може да отмени приложението на горната правна норма по отношение на физическо 2 лице-чужденец.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №6833/06.03.2025г. по ч.гр.д.

№4293/2025г. на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление, подадено от „ТИЯ МЕНИДЖМЪНТ” ООД с ЕИК: 115509125 с адрес и седалище на управление: гр. Пловдив, бул. „Христо Ботев” № 92В, ет. 3 за издаване на заповед за изпълнение по член 417 ГПК срещу длъжниците Д. К. К., ЕГН ********** и Р. Т. Д. Б., роден на ***, в ******, като неоснователно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3