Решение № 1 от 05.01.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Перник, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Административно наказателно дело № 20251720201577 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН.

С наказателно постановление № 25-1158-002398/06.08.2025 г., издадено от А.К.Р. – на длъжност Началник Група в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, на Й. Р. Й., с ЕГН:

**********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДВп/ вр. чл. 53 ЗАНН за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от Закона за движението по пътищата.

Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила жалба от Й. Р. Й., с която прави искане наказателното постановление да бъде отменено. Излага доводи, че е незаконосъобразно поради съществени нарушения на процесуално-правни норми. Твърди, че в нарушение на чл. 42 и чл. 43 ЗАНН съставеният АУАН, във връзка с който е издадено обжалваното наказателно постановление, е подписан само от един свидетел, а не от двама.

Поддържа и че разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДВп предвижда няколко състава на нарушения, като незаконосъобразно административно-наказващият орган не е конкретизирал цифрово кое нейно предложение има предвид, поради което съоветно е нарушено правото му на защита. Позовава се на нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, изискваща посочването на точна квалификация на вмененото нарушение.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят участва лично и излага доводи, че когато е навлязъл в кръстовището и светофарната уредба при подаден жълт предварителен сигнал, трябва да се изнесе от кръстовището, за да не причини пътнотранспортно произшествие.

За административно наказващият орган, редовно призован, не се явява представител в проведеното по делото открито съдебно заседание.

По делото в качеството на свидетели са били разпитани актосъставителя Б. В. Б.ов и свидетеля по акта В. П. К., относно констатациите при съставянето на акта, като същите поддържат описаното в него.

1

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 12.07.2025 г. в 22:47 часа, в град Перник, разпитания по делото свидетел Б. В. Б.ов - актосъставител, и в присъствието на свидетел – В. П. К. , е установил при осъществяване на служебните си задължения, че Й. Р. Й., като водач на лек автомобил СЕАТ АЛТЕА ХЛ, с рег. № ********, по улица ул. „Юрий Гагарин”, с посока на движение от улица „Република” към улица „ Св. Св. Кирил и Методий”, пред бензиностанция ОМВ, управлява собствения си лек автомобил СЕАТ АЛТЕА ХЛ, с рег. № ********, и преминава на червен забранителен сигнал на светофарната уредба, работеща в нормален режим на работа. По време на осъществяване на нарушението водачът-жалбоподател е сам в автомобила.

Въз основа на лично възприетото от него, свидетелят Б. В. Б.ов – на длъжност младши автоконтрольор при Сектор Пътна Полиция Перник, ОДМВР Перник, в присъствието на свидетеля В. П. К., е съставил на жалбоподателя Й. Р. Й. АУАН № 4202708/12.07.2025 г. за нарушение на чл. 6, т. 1 ЗДвП, в присъствие на нарушителя и на свидетел - очевидец на нарушението, което се установява от положените от тях подписи. В акта изрично е вписано, че водача не съобразява поведението си със светлинните сигнали.

Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, като той не изложил възражения срещу акта.

При пълна идентичност на описаното нарушение, на 06.08.2025 г. е издадено обжалваното наказателно постановление от Началник Група в ОДМВР Перник, Сектор Пътна Полиция Перник, упълномощен с 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, като нарушението било квалифицирано по чл. 6, т. 1 ЗДВп – като словесно е посочено, че водачът не съобразява поведението си със светлинните сигнали. На основание чл. 183, ал. 5, т. 1 ЗДВп вр. чл. 53 ЗАНН, на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 100 лв.

Наказателното постановление /НП/ е връчено на жалбоподателя на 03.10.2025 г., видно от отбелязването върху самото НП. Жалбата срещу НП е депозирана в ОПП СДВР на 08.10.2025 г.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на свидетелите Б. В. Б.ов и В. П. К., които съдът кредитира като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът също кредитира изцяло, като съобрази и че кореспондират с показанията на разпитаните свидетели, които лично са възприели нарушението.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок /актуален към датата на подаване на жалбата/, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргументот чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при нарушение на процесуалните правила.

Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно наказание. В АУАН и НП е описано нарушението, като са посочени датата и мястото на извършването му и самоличността на 2 водача, като е индивидуализиран и управлявания от него автомобил.

При издаване на обжалваното НП е допуснато, обаче, съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в непълна правна квалификация на вмененото на жалбоподателя нарушение.

Актосъставителят и административнонаказващият орган при цитиране на правната квалификация на нарушението са посочили като нарушена разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДВп и са описали нарушението при фактическото му описание, като несъобразяване поведението на водача със светлинните сигнали.

Съгласно чл. 6, т. 1 ЗДВп, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка.

Тази норма, обаче, има бланкетен характер, като за съдържанието на конкретните предписания на светлинната сигнализация, която водачите следва да спазват, препраща към съответните специални норми, детайлизирани в ППЗДВП /чл. 31 и сл. ППЗДВП/.

В конкретния случай, както в АУАН, така и в обжалваното наказателно постановление липсва каквото и да е посочване коя е конкретната норма, която регулира правилата за движение при различните сигнали на светофара, което означава, че на дееца не са надлежно предявени правните рамки на административното обвинение.

Налице е константна съдебна практика, че нормата на чл. 6 ЗДвП има бланкетен характер и тя не въвежда достатъчно конкретно правило за поведение, въз основа на което самостоятелно да се реализира отговорността на дееца, както и че във всички тези случаи освен нормата на чл. 6 ЗДвП при повдигане на обвинението на дееца, следва да се посочи и конкретната норма от ППЗДВП, регулираща поведението на водачите при даден вид сигнал на светофарната уредба /в този смисъл: решение № 201 от 18.02.2019 г. по н. д.

№ 434 / 2018 г. на ВКС, решение № 229 от 23.01.2017 г. по н. д. № 753 / 2016 г. на ВКС, решение № 211 от 11.09.2012 г. по нак. д. № 414/2012 г. на ВКС, решение № 488 от 19.11.2010 г. по н. д. № 519/2010 г. на ВКС, решение № 1475 от 17.04.2025 г. на СРС по а. н. д. № 18225/2024 г. и др./. Посочените решения са постановени по казуси с различна правна квалификация, но съдържат принципни съображения, които настоящият съдебен състав намира за приложими и в настоящия случай.

В случая констатираните пороци при описание на нарушението в АУАН и НП няма как да бъдат санирани на етап съдебно следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно предявено обвинение, което накърнява правото на защита на наказания субект, като този порок не е от естество да бъде отстранен чрез събиране на допълнителни доказателства.

Следва да се отбележи и че за съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да приложи сам коректната материално правна норма, обуславяща противоправния характер на извършеното от дееца, ако тя не е надлежно очертана или е погрешно посочени в АУАН и НП. Изискванията за реквизити на АУАН и НП са императивни и те не могат да бъдат извличани по тълкувателен или дедуктивен път от доказателствата по делото. Да се процедира по обратен начин, означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита.

Не на последно място, следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би осъществил непреодолимо противоречие с контролно-отменителните си правомощия в производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на наказващия орган.

3

В тази връзка следва да се отбележи, че чл. 53, ал. 2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал. 2 ЗАНН е неприложим.

Ако се допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до този момент не са надлежно предявени на дееца, то на практика би се достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН процедура по повдигане, предявяване и защита по административното обвинение.

Непосочването на точната разпоредба, която е нарушена или посочването само на бланкетната норма е винаги съществено процесуално нарушение, защото засяга правото на защита на санкционираното лице да узнае какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които той не е изпълнил. Санирането на нарушението на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН не е възможно на този етап от производството и има за последица единствено отмяна на обжалваното наказателно постановление. Правната квалификация е дължима от административнонаказващия орган, а непосочването й рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя и не може да бъде санирано чрез посочване на законните разпоредби, които са били нарушени от първоинстанционния съдебен състав /така: решение № 467 от 4.11.2020 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 577/2020 г./. В този смисъл се явява безпредметно обсъждането на субективната страна на нарушението и индивидуализацията на наложеното на жалбоподателя наказание.

На основание изложените съображения, съдът намери подадената жалба за основателна, като обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено поради допуснати процесуални нарушения при квалифицирането на нарушението по бланкетна разпоредба.