Решение № 199 от 18.07.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Перник, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20251700500317 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 250/17.03.2025 г. по гр.д. № 696/2024 г. на Районен съд – Перник е осъден ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482 да заплати на Б. М. Р., ЕГН ********** непълнолетен действащ със съгласието на своя родител М. Л. Р., ЕГН **********, на основание чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1, т.1 и т.5 от Кодекса за застраховането, сумата от 4000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, станало на *** г., причинено от С.В.С., ЕГН **********, като водач на застраховано при ЗД „БУЛ ИНС” АД моторно превозно средство, марка „***“, модел „***”, рег. № ***, в ***, на пешеходната пътека, намираща се непосредствено след 90 градусово кръстовище (при посока на движение от *** към центъра на ***) на *** с улица „Без име“, между бензиностанция *** и *** (улицата без име е перпендикулярна на ***), изразяващи се в телесни увреждания - контузия на дясна колянна става с охлузване в областта на капачката, контузия на 1- ви пръст на ляво ходило с подкожен хематом, контузия на главата с охлузна рана в лява слепоочна област и мозъчно сътресение - лека степен, ведно със законната лихва, считано от 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. С решението съдът е отхвърлил иска за главница за разликата над уважения размер от 4000,00 1 лева до пълния предявен размер от 15000,00 лева.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от Б. М. Р., действащ със съгласието на своя родител М. Л. Р., чрез адв. Т. Х., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение в неговата отхвърлителна част. Навеждат се твърдения, че макар първоинстанционният съд да е достигнал до правилни изводи относно осъществяването на фактическия състав на чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ, вр. чл. 432 и чл. 493, ал.

1, т. 5 от КЗ, то неправилно е приложел разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като е определил занижен размер на присъденото в полза на пострадалия обезщетение. Сочи се, че решаващият съд не е преценил правилно в тяхната съвкупност тежестта на претърпените от пострадалия телесни увреждания. Счита, че определеният размер на обезщетението е недостатъчен да репарира изцяло всички претърпени болки, физически страдания и битови неудобства. В продължение излага, че при определяне размера на обезщетението съдът не се е съобразил с обстоятелството, че към датата на претърпения инцидент пострадалият е бил здрав и жизнен, непълнолетен и без здравословни проблеми. На следващо място се излага, че при определяне на размера на обезщетението съдът не се е съобразил и с икономическата обстановка в страната. Допълва, че размерът на присъденото обезщетение е силно занижен с оглед други присъждане от съдилища обезщетения по сходни случаи. Въз основа на изложените съображения се моли съда за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част, с която Районен съд - Перник е отхвърлил иска за разликата над 4000 лева до пълния претендиран размер от 15000 лева. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната страна - ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. М. Г., с който същата се оспорва изцяло като неоснователна, а атакуваното решение се сочи за правилно и законосъобразно. Навеждат се твърдения, че от медицинските документи и комплексната САТМЕ, приета по делото и неоспорена от страните е видно, че травматичните увреждания на ищеца са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота, като няма данни за настъпили усложнения. Присъденото обезщетение се счита за справедливо и съобразено със социално икономическата обстановка в страната, като се излагат съображения в тази насока. Въз основа на изложеното се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по делото доказателства, като от същите е видно, че на *** г., около 20.45 часа в *** в 2 сумрачната част от денонощието, но при добра надлъжна видимост, св. С.В.С. е управлявала собствения си лек автомобил, марка „***’’, модел „***”, рег. № ***, в ***, по *** движейки се в дясна лента, с посока на движение от *** към центъра на ***. С. е управлявала лекия автомобил със скорост по-малка от 50 км/ч. Пътят и пресичал пешеходната пътека, намираща се непосредствено след 90 градусово кръстовище (при посока на движение от *** към центъра на ***) на *** с улица „Без име“, между бензиностанция *** и *** (улицата без име е перпендикулярна на ***), регулирано посредством светофарна уредба. Кръстовището се състои от пет пътни ленти, три от които с посока за движение от *** към центъра на града, като двете от лентите са предназначени за движение направо (най-дясна и съседната средна лента), и в посока кръстовището с ***, лентите са с ширина от 3,9 м. всяка, като е регулирано от светофарна уредба. Движението на ППС в посока на движение в този пътен участък, категория В е при максимална скорост от 50 км/ч. В същото време ищеца управлявал велосипед, който привел в движение чрез неговите педали, и върху който се намирал, като наближил соченото по-горе кръстовище. Навлязъл в кръстовището на пешеходната пътека на червен сигнал на светофарната уредба, намирайки се върху велосипеда и управлявайки го, движейки се със скорост от 11 км/ч. Същевременно водачът на лекия автомобил също навлязъл в кръстовището на забранен светлинен сигнал, и на разстояние от около 2,5 - 3,0 метра от десния край на пътното платно върху пешеходната пътека, при скорост на моторното превозно средство под 50 км/ч, и скорост на велосипедиста от 11 км/ч настъпило процесното ПТП между лек автомобил, марка „***’’, модел „***”, рег. № ***, управляван от С. и ищеца управлявайки велосипеда. Сблъсъка е настъпил в лявата предна част на автомобила, в областта на ляв фар, и задната гума на велосипеда, като след сблъсъка велосипедиста ведно с велосипеда описал траектория напред и в ляво по посока движението на процесния автомобил.

Установено е и от комплексната СМАТЕ пред РС, че при станалото ПТП, ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на дясна колянна става с охлузване в областта на капачката, контузия на 1- ви пръст на ляво ходило с подкожен хематом, контузия на главата е охлузна рана в лява слепоочна област и мозъчно сътресение лека степен, които травматични увреждания реализират медико- биологичния критерий разстройство на здравето неопасно за живота. Видно от приложената документация периода на възстановяване при ищеца е бил около 20-25 дни. При ищеца, не са описани хирургични намеси. Проведени са високоспециализирани изследвания- компютърна аксиална томография/скенер/ на глава, както и елекроенцефалограма- ЕЕГ, за установяване тежестта на черпно мозъчната травма. През периода на възстановяване, ищецът е търпял болки и страдания, като първите 10 дни, болките са били е по- голям интензитет. По делото няма приложени документи за провеждано стационарно лечение. Прогнозата за така описаните увреждания при ищеца е добра.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС фактическа обстановка.

3

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

С оглед оплакванията във въззивната жалба, спорът пред въззивната инстанция касае единствено размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищеца.

Претърпените от ищеца неимуществени вреди, установени по делото, които са в пряка причинна връзка с процесния деликт и които представляват неблагоприятно засягане на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените травматични увреди и начина на настъпване на увреждането, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото (в този смисъл разясненията, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС).

В конкретния случай, за да определи справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди, този състав на ПОС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания и техния медикобиологичен характер, установен от КСМАТЕ — контузия на дясна колянна става с охлузване в областта на капачката, контузия на 1- ви пръст на ляво ходило с подкожен хематом, контузия на главата е охлузна рана в лява слепоочна област и мозъчно сътресение - лека степен /като не се описват данни за травматични увреждания на костни структури, мозъчни структури както и нормална биоелектрична активност на мозъка/. Съдът съобрази, че ищецът не е бил настаняван за болнично лечение, нито са извършвани оперативни интервенции във връзка с причинената увреда. ПОС отчете и продължителността на лечебния и възстановителен период, установена от КСМАТЕ - общо за около 20-25 дни, както и изводите, че тъй като нараняването е повърхностно няма да има трайни последици за движение в засегнатите зони на пострадалия, като прогнозата за така описаните увреждания при ищеца е добра. Съдът взе предвид възрастта на пострадалия към датата на инцидента-14 - годишен, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът, социално-икономическите условия в страната към *** г. и стандарта на живот в държавата към същата дата, както и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо определени суми за подобен вид вреди в близък период, които съдебни актове са сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело.

Отчитайки всички тези фактори съставът на ПОС намира, че сумата 4 000 лева би обезщетила справедливо ищеца за претърпените и доказани в процеса неимуществени вреди. Следователно размерът и обхватът на присъденото от РС обезщетение за неимуществени вреди от 4000 лв. е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД и критериите по ППВС № 4/23.12.1968 г. В този смисъл възраженията на жалбоподателя, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с претърпените вреди съгласно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е занижен са неоснователни.

С решението си в обжалваната част РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.

4

По разноските

С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по въззивното производство.

Предвид неоснователността на въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят следва да понесе направените от въззиваемата страна разноски по делото, от които доказани и основателни са в размер на 1680 лева с вкл. ДДС – заплатено адв. възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, включително и удостовереното в същия, че уговореното адв. възнаграждение от 1680 лв. е платено изцяло в брой, и списък по чл. 80 ГПК).