Определение № 812 от 07.10.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. Враца, 07.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Калин Тр. Тодоров Въззивно гражданско дело № 20261400500589 по описа за 2026 година

Заседанието е подготвително по чл. 267 ГПК.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7238/24.09.2026 г., подадена от Ц. П. Х., ЕГН **********, срещу Решение № 830/17.12.2026 г. по гр.дело № 1616/2024г. на Районен съд – Враца, в неговата цялост, с което съдът е обявил, че съдебно решение № 1056/15.12.2025г. по гр. дело № 1616/2024г. по описа на ВРС в частта, с която е възложено в дял и изключителна собственост на Ц.

П. Х., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. ***, недвижим имот представляващ апартамент, находящ се в гр. ***, който наследодателите са придобили по силата на Договор за продажба на държавен недвижим имот от 31.07.1987 год., съгласно Схема № 15-366373-10.04.2024 год. на СГКК-гр. Враца самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД18-43/16.09.2005 год. на Изпълнителния Директор на АК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 10.04.2024 год., с адрес на имота гр. ***, самостоятелният обект се намира на етаж 7 в сграда с идентификатор ***, предназначение жилищна сграда многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено 1 предназначение, брой нива на обекта - 1, посочена в документа площ от 63.35 кв. м., прилежащи части: избено помещение № 95 - 4.16 кв. м. и съотв. 2.23% идеални част от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото от 70.07 кв. м., при съседни самостоятелни обекта в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: ***, над обектаняма и Е ОСЪДЕНА Ц. П. Х., ЕГН **********, да заплати на И. П. Т. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. ***, сумата 57 850 лв. - равностойността на нейния дял в делбения имот, ведно със законната лихва върху тази сума в шест месечен срок от влизане в законна сила на решението за възлагане, СЕ СЧИТА ОБЕЗСИЛЕНО ПО ПРАВО на основание чл.349, ал.6 ГПК и е изнесъл на публична продан посочения недвижим имот при първоначална пазарна цена 115 700 лв., като получените средства от проданта да се разпределят между съделителите съобразно делбените им права по 1/2 идеална част за И. П. Т. и Ц. П. Х..

Жалбоподателката твърди, че атакуваното първоинстанционно решение е абсолютно порочно. Поддържа, че същото е необосновано, тъй като на стр.1 в мотивите съдът изрично е посочил, че с решение № 1056/15.12.2025г. по гр. дело № 1616/2024г. по описа на PC-Враца процесният апартамент е възложен на нея, в качеството й на съделител и в диспозитива е посочил, че е обезсилено по право именно решение № 1056/15.12.2025г. по гр.дело № 1616/2024г. по описа на PC-Враца, а на стр.2 в мотивите съдът е приел, че „решението за възлагане е влязло в законна сила на 23.04.2025г., като в законоустановения шест месечен срок от влизането му в законна сила не е заплатено паричното уравнение, при което делбеният имот следва да бъде изнесен на публична продан.“. Счита, че по този начин е налице пълно противоречие между мотивите и диспозитива на първоинстанционното съдебно решение. Посочва, че от съдържанието на решението не става ясно как съдебно решение, което е издадено на 15.12.2025г. може да влезе в сила на 23.04.2025г. (почти осем месеца преди своето издаване). Счита, че тази явна необоснованост се е случила, защото при издаването на атакуваното първоинстанционно решение са допуснати драстични нарушения на процесуалните правила, именно: императивната норма на чл.121, ал.4 от Конституцията на Република България (КРБ), изискваща актовете на правораздаването да се мотивират. Изтъква, че след като в обжалваното първоинстанционно решение съдът изрично е посочил, че решението за 2 възлагане е издадено на 15.12.2025г., а самото обжалвано решение е издадено на 17.12.2025г., т.е. само два дни след издаването на решението за възлагане, то към датата на издаването на обжалваното решение очевидно не е бил изтекъл посоченият в чл.349, ал.5 от ГПК шестмесечен срок за изплащането на паричното уравнение, поради което съдът не е имал процесуалната възможност да постанови процесният апартамент да бъде изнесен на публична продан. Моли съда да отмени обжалваното решение на PC-Враца, като неправилно, и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество относно възлагането на неподеляемия процесен апартамент, както и да й присъди платените от нея държавни такси, съдебни и деловодни разноски във всички съдебни инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата И. П. Т..

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1 от ГПК проверка за допустимостта на въззивната жалба, Окръжен съд Враца в настоящия си състав намира същата за недопустима поради липсата на правен интерес.

Безспорно утвърденото в правната доктрина, а и в съдебната практика, разбиране е, че както правото на иск, така и правото на обжалване се предпоставя от наличието на правен интерес, в случая интерес за обжалване.

Във всеки конкретен случай той е различен за различните страни в процеса.

Когато е допусната очевидна фактическа грешка в решението, то поправката се извършва от съда, който е постановил решението, тъй като очевидната фактическа грешка не представлява изменение или отмяна на формираната от съда воля. Поправката не може да се извърши по реда на обжалването (Решение № 671/09.01.98 г., по гр.д. № 416/97 г., на 5 чл. с-в), поради което страните по делото нямат правен интерес да обжалват решението, когато допуснатите при неговото постановяване нарушения представляват очевидни фактически грешки (Определение № 62/25.03.77 г., по гр.д. № 239/77 г., на ВС, II г.о.).

В конкретния случай, след подаване на въззивната жалба и с оглед изложените в същата оплаквания, първоинстанциония съд е приел, че в постановеното от него Решение № 830/17.12.2026 г. по гр.дело № 1616/2024г. е допусната очевидна фактическа грешка, поради което, след провеждане на процедурата по чл. 247 от ГПК, се е произнесъл с решение № 35/21.01.2026г., 3 с което е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 830/17.12.2025г. по гр. дело № 1616/2024г. по описа на ВРС, като вместо посоченото в делото решение № 1056/15.12.2025г. да се счита и чете, че решението е № 195/26.03.2025г. и именно това решение се счита обезсилено по право. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка е връчено на страните, същото не е обжалвано и е влязло в сила.

По този начин с постановеното от първоинстанционния съд решение № 35/21.01.2026г. е отстранено допуснатото при постановяване на обжалваното решение нарушение, представляващо очевидна фактическа грешка, поради което съделителката Ц. П. Х. няма правен интерес да обжалва решението.

Следователно въззивната жалба на Ц. П. Х. е недопустима поради липса на правен интерес, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане.

С оглед гореизложеното, настоящото въззивно производство се оказва лишено от предмет и следва да бъде прекратено.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустима, въззивна жалба с вх.

№ 7238/24.09.2026 г., подадена от Ц. П. Х., ЕГН **********, срещу Решение № 830/17.12.2026 г. по гр.дело № 1616/2024г. на Районен съд – Враца.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 589/2026 г. по описа на Окръжен съд - Враца.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5