Решение № 3 от 06.01.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№3 гр. П., 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Асен В. Велев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева като разгледа докладваното от Мариана Ил. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20245200500781 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С решение №963/22.07.2024 г. по гр.д.№1122/2023 г. по описа на РС – П. е осъдена ГД „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/, гр.С., бул.„Г.Н.А.“ №21 да заплати на С. Г. В., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Д., общ. П., обл. П., ул.„В.“ №1, вх.Б, ет.3, ап.8 дължимото му допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в общ размер на 465,59 лева, от които 68,34 лева за четвъртото тримесечие на 2020 г. /от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г./, 69,00 лева за първото тримесечие на 2021 г. /от 01.01.2021 г. до 31.03.2021 г./, 45,72 лева за второто тримесечие на 2021 г. /от 01.04.2021 г. до 30.06.2021 г./, 44,56 лева за третото тримесечие на 2021 г. /от 01.07.2021 г. до 30.09.2021 г./, 56,55 лева за четвъртото тримесечие на 2021 г. /от 01.10.2021 г. до 31.12.2021 г./, 57,50 лева за първото тримесечие на 2022 г. /от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г./, 23,84 лева за второто тримесечие на 2022 г. /от 01.04.2022 г. до 30.06.2022 г./, 36,78 лева за третото тримесечие на 2022 г. /от 01.07.2022 г. до 30.09.2022 г./ и 63,30 лева за четвъртото тримесечие на 2022 г. /от 01.10.2022 г. до 31.12.2022 г./, както и обезщетение за забава в размер на 58,84 лева за периода от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г., ведно със законната лихва 1 върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 24.03.2023 г., до окончателното изплащане, като са отхвърлени иска за главница над присъдената сума в размер на 465,59 лева до претендирания размер от 1 500 лева и за останалия претендиран период, както и иска за обезщетение за забава над присъдената сума в размер на 58,84 лева до претендирания размер от 250 лева и за период от 01.04.2020 г. до 25.01.2021 г., като неоснователни.

Осъдена е ГДИН да заплати на адв.Д. от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 във вр. с чл.36, ал.2 от Закон за адвокатурата, сумата в размер на 80,04 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцовата страна, съразмерно на уважената част от иска.

Осъден е С. Г. В. да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 181,60 лева.

Осъдена е ГДИН на основание чл.78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 100 лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 23 лева.

С определение №2868/03.10.2024 г. по гр.д.№1122/2023 г. по описа на РС – П. е оставено без уважение искането по чл.248 ГПК на ищеца С. В. за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на по-високо възнаграждение на процесуалния му представител за осъществената безплатна адвокатска помощ в производството.

В законоустановения срок срещу решението са постъпили въззивни жалби от двете страни и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК, както следва:

Въззивна жалба от жалбоподателя В., с която решението се обжалва в отхвърлителните части. Твърди, че правилно районният съд е квалифицирал исковите претенции и е достигнал до извод, че са налице необходимите предпоставки за уважаването му - наличието на трудово правоотношение между страните, реалната продължителност на всяко едно дежурство, наличието на реално положен извънреден труд, който е останал незаплатен от работодателя, но изразява несъгласие с заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, доколкото експертът не дал отговор на поставен въпрос относно действителното време на положен 2 труд. Това заключение било оспорено и поискано назначаване на повторна експертиза, което искане не било уважено от първоинстанционния съд.

Вследствие на погрешно извършените изчисления в приетата по делото експертиза, съдът извел погрешно своите правни изводи и неправилно определил сумата за главница, както и обезщетение за забава, като справедлив паричен еквивалент на положения от ищеца извънреден труд. Безспорен по делото бил фактът, че всяко едно дежурство на ищеца надвишавало установената със закон 12 или 24 часова продължителност с поне 30 минути, съобразно заповедта на началника. Правилни били изводите на съда, че реалната продължителност на всяко едно дежурство при 12 часов наряд е била 13 часа, а при 24 часов наряд е била 25 часа, които са реално отработени часове, свързани с носенето на дежурството, както и че този труд подлежи на заплащане. Но неправилни били изводите на съда, че заплащаните от ответната страна допълнителни минути/часове труд над 12 и 24 часа следва да бъдат включени в отработеното време за всеки отчетен период и едва при наличие на положен труд над сумираните часове за тримесечен период, същият да бъде заплащан на ищеца като извънреден труд, с оглед разпоредбата на чл.143 КТ. Всяко време над 12 часа следвало да се зачита като извънреден труд. Действително часовете се смятали сумарно, но преди да се сумирали часовете, този допълнителен един час, приет от съда, следвало да бъде отчетен не просто като отработено време, а като извънреден ППЗИНЗС.

При извършване на изчисленията, вещото лице не било взело предвид конкретната правна норма, а е следвало погрешно установения алгоритъм на изчисление от счетоводството на Затвора, което довело до некоректни изчисления. Сочи, че никъде в Правилника и никъде, в нито една от заповедите на началника на затвора не се установявал начинът на заплащане на това удължено работно време, съответно липсвала законова разпоредба и в специалния ЗМВР. С оглед на това счита, че приложение следвало да намери разпоредбата на КТ, като в исковата молба били изложени твърдения за полагане на извънреден труд за всяко едно дежурство. Намира, че е полагал минимум един час извънреден труд за всеки един наряд, като счита, че работното време първо следва да се изчислява и отчита и чак на последно място да се сумира за тримесечен период. Тоест преди да се извърши сумирането, трябвало положените часове извънреден труд да се отчетат като такива и едва след това да се сумират. Прави доказателствено искане да бъде 3 допусната допълнителна експертиза, която е отказана от районният съд.

Формулирано е искане решението в обжалваната част да бъде отменено, съответно исковете да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ГДИН чрез юрисконсулт Р., в който се поддържа становище за неоснователност. Цитира законови текстове от ППЗИНЗС и ЗМВР. Сочи, че при работните смени на служителите на 12 часа и 24 часа, за отработено време се зачитало 12 часа и 30 минути, и 24 часа и 30 минути, съобразно нормативните предписания. Сборът от отработените часове се отчитал в часове, като общата получена сума от цифри в часове и минути на тримесечие се закръгляла на тримесечие, при спазване на цитирана заповед на министъра на правосъдието и разпоредбите на ЗМВР. Намира, че този начин на отчитане на отработените часове на служителите в затвора бил ясно посочен в нормативните актове и правилно изчислен от администрацията на Затвора - П., което било потвърдено и от заключението на вещото лице.

Намира, че разпоредбите на чл.16д от ПП3ИНЗС и чл.187, ал.3 от ЗМВР, дерогирали общите предписания на КТ по трудови правоотношения. Прави искане въззивната жалба да се остави без уважение.

В.та въззивна жалба, депозирана от ГДИН чрез юрисконсулт Р., обжалва решението в частта, с която е осъдена ГДИН да заплати на ищеца В. сумата от общо 465,59 лева - допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 24.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и с която е осъдено да заплати и обезщетение за забава в размер на 58,84 лева за периода от 26.01.2021 г. до 24.03.2023 г. Твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Съдът стигнал до погрешни изводи, като не съобразил действителната фактическа обстановка и установените по делото обстоятелства, като при постановяването му съдът грубо нарушил принципа на равнопоставеност на страните, както и принципа на безпристрастност и оттам задължението за пълно и всеобхватно изясняване на фактите преди постановяване на решението. Сочи, че била издадена заповед, предвиждаща заплащане на 30 минути извънреден труд, като единствено за затвора в С., допълнителното заплащано време било в размер на 45 минути. Във всички останали в страната затвори, допълнителното време било 30 минути и за 4 процесния период то било заплащано на всички. Сочи практика по идентични спорове. Намира, че тези допълнителни 30 минути, които от 2019 г. работодателят ГДИН заплащал на всеки надзирател, били достатъчни и съответствали на допълнително отработеното време на всеки един от тях при 12 и 24 часови дежурства. Съдът неправилно не бил взел под внимание показанията на свидетеля Д., а били кредитирани показанията на свидетеля на ищеца - Д.. Последният бил заинтересован от изхода на делото, доколкото също бил предявил иск срещу ответника със същия предмет - гр.д.№1096/2023 г. по описа на PC- П., а също бил и баща на представителя на ищеца – адв.Д..

Неправилно не били допуснати като доказателства предоставените от ответника видеозаписи, тъй като били оспорени от процесуалния представител на ищеца. Сочи, че не са му давани указания да ангажира специалист със специални познания, във връзка с прочитането на тяхното съдържание, с оглед цененето на доказателствената им стойност и въпреки това съдът приел, че не следва да ги взема предвид, доколкото такова искане не било направено от жалбоподателя. Намира, че посочените видеозаписи потвърждавали показанията на св.Д. и опровергавали показанията на св.Д..

Сочи, че след като служителят се подпишел за сдаване на поста, му оставало да извърви известно разстояние до Затворническото общежитие /ЗО/-П., което било отделно от територията на Затвора П., до личния си автомобил, който се намирал на служебния паркинг. Освен това, по време на исковия период, командирите на отделение в ЗОІ П., какъвто се явявал и ищеца В., след края на работната смяна не ходили до корпуса на затвора за отвод, а направо си тръгвали. Не се отричало, че в установения период от време след сдаването на поста, ищецът е бил длъжен физически да присъства на мястото, определено от работодателя. След сдаване на постовете служителите се отправяли към стаята за отвод, за да се съберат и докладват на дежурния надзирател, ако има проблеми, като това са част от всички дейности относно инструктажа, приемане, сдаване на постовете и отвод по чл.305, 306, 307, 311 и 314 от ПП3ИИЗС, които се зачитали за работно време, съгласно Заповед от 13.05.2019 г. на главния директор на ГДИН.

На следващо място, намира заключението на вещото лице за неточно относно изчисляването на отработените от ищеца часове за последното тримесечие. Това се дължало на факта, че краят на исковия период - първото тримесечие на 2023 г. не съвпадал с края на отчетния период, който 5 администрацията на Затвора - П. са отчитали и смятали сумарно. Реално се получавала разлика от осем дни към изчисленията от 23.03.2023 г. до 31.03.2023 г., период от време, през който служителят може да е бил в компенсация и да не е идвал на работа, или да е извършил смяна със служител от друго отделение за началото на следващия месец, или да е бил болничен.

Това водело до неточности, които се отразявали и на крайното заключение по експертизата. Въпреки това, съдът възприел изцяло заключението на вещото лице.

Намира, че показанията на св.Д. за неверни. Сочи, че свидетелите и на двете страни потвърдили, че на територията на затвора, след бариерата, имало служебен стол и лавка, където служителите, които идвали сутрин за работа, можели да закусват и пият кафе, след като преминат бариерата, но с това не започвало тяхното работно време. Работното време на служителите започвало съгласно съответните заповеди в 08,15 часа в стаята за развод на наряда. Сочи се разпоредбата на чл.305, ал.1 от ППЗИНЗС, според която назначените в наряд се явяват в поделението в определеното за инструктаж време, годни да изпълняват служебните си задължения, като кредитирайки показанията на Д., съдът пренебрегнал тази разпоредба. Намира, че идването с 30, 45 или повече минути по-рано на работа не задължавало ответника да плаща допълнителен труд на служителя, след като нямало писмено разпореждане или нормативен акт, който да го задължава да прави това. Намира, че показанията на Д. категорично не кореспондирали с обективната истина, като действията, които ищецът твърдял, че извършва преди и след края на работното време, установено със заповед на началника на затвора, не му били вменени в задължение. Обстоятелството, че служителят, явявайки се по собствена инициатива на работното си място във време, което той самият е определил, не давало основание да се отчита и заплаща извънреден труд.