Решение № 2905 от 25.12.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2905 гр. Бургас, 25.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20242120100533 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявени от предявен от К. С. Н. срещу Й. Й. Н., иск за разпределяне на ползването на самостоятелен обект с идентификатор ***.9 по КККР на гр.

Бургас, одобрен със Заповед № РД-18- 9/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изм. засягащо обекта от 24.01.2024 г., с площ 58,47 кв. м., предназначение на обекта: Жилище, апартамент, при граници: на същия етаж - ***.8, ***.30, по обекта - ***.6 и над обекта ***.12, с адрес гр. ***, ведно със съответни ид. ч. от правото на собственост върху Избено помещение № 1, както и от общите части в сградата, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

Твърди се, че с влязло в сила решение е установено, че ищцата е собственик на 60,995 % ид. ч., а ответникът – на 39,005 % ид. ч. от описания по-горе имот, но между страните не може да бъде постигнато съгласие за разпределение на ползването върху имота.

Направено е искане за уважаване на предявеня иск.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност на предявения иск.

Твърди се, че с решение по бракоразводно дело, приключило 2023 г. процесният имот е предоставен за ползване на ответника, поради заболяванията му, като му е определен наем, който да плаща на ищцата. Сочи се, че от двадесет години, единствено ответникът живее в имота със мълчаливото съгласие на ищцата, което представлява установен, траен ред за на ползване на имота. Изложено е, че за ищцата не е налице жилищна нужда, поради което предявеният иск е неоснователен. Оспорва се възможността за реално обособяване на две части за самостоятелно ползване в имота, а съвместно ползване е невъзможно, тъй като отношенията между страните не са търпими.

Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

1

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищцата поддържа предявения иск.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение по гр. д. № 4387/2022 г. на РС – Бургас, бракът между страните е прекратен чрез развод и ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ***, е предоставено на ответника /л. 74/.

С решение по гр. д. № 494/2024 г. на РС – Бургас, потвърдено с решение по в. гр. д.

№ 1104/2024 г. на ОС – Бургас, на основание чл. 23, ал. 1 СК, е установено между страните по настоящото дело, че ищцата К. С. Н. е изключителен собственик на 21,99 % ид. ч. от правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. *** /л. 40 – л. 48/.

От заключението на вещото лице по възложената съдебно-техническа експертиза се установява, че семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. *** се състои от две стаи – дневна и спалня, които могат да бъдат ползвани поотделно, но при общо ползване на кухня с присъединена тераса, баня-тоалетна и антре, при следните дялове:

Първи дял - дневна с тераса с обща площ 25,68 кв. м., с общо ползване на кухня с присъединена тераса, баня-тоалетна и антре и Втори дял – спалня с полезна площ 12,46 кв. м. с общо ползване на кухня с присъединена тераса, баня-тоалетна и антре /л. 99/.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

С решението по чл.32, ал.2 ЗС съдът замества липсващото или взето във вреда на общата вещ съгласие на съсобствениците относно реалното ползване на имота и с оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ. Касае се до осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на общата вещ. Съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне на ползването.

По въпросите относно разпределение на ползването са дадени задължителни разсяснения с ТР №13/10.04.2013г. по т.д. №13/2012г. ОСГК на ВКС. В това производство съдът във всички случаи изследва дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в съсобствеността. С разглеждането на тези възражения в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, а не в отделно производство по иск за собственост (където се търси друг вид съдебна защита), в най-голяма степен би се постигнала целта на закона – разпределяне на ползването на вещта, което да е съобразено с действителните права на страните в съсобствеността върху нея. Изрично е посочено в мотивите на акта, че заявените както от ищците права, така и от ответниците, следва да бъдат разгледани независимо дали са заявени под формата на иск или възражение. Недопустимо е само упражняването на потестативни права в това производство.

Страните не спорят, а и от представеното по делото бракоразводно решение се установи, че ползването върху процесния апартамент, представлявал семейно жилище е предоставен за еднолично ползване на ответника.

С решение по гр. д. № 494/2024 г. на РС – Бургас, потвърдено с решение по в. гр. д.

№ 1104/2024 г. на ОС – Бургас, на основание чл. 23, ал. 1 СК, е установено между страните по настоящото дело, че ищцата К. С. Н. е изключителен собственик на 21,99 % ид. ч. от правото на собственост върху апартамент, находящ се в гр. *** /л. 40 – л. 48/. Следователно, понастоящем ищцата притежава 60,995 % ид. ч., а ответникът – 39,005 % ид. ч. от процесния апартамент.

2

От неоспореното от страните заключение на вещото лице по възложената съдебнотехническа експертиза се установи, че семейното жилище, представляващо апартамент, находящ се в гр. *** се състои от две стаи – дневна и спалня, които могат да бъдат ползвани поотделно, но при общо ползване на кухня с присъединена тераса, баня-тоалетна и антре /л.

99/. Следователно според заключението не съществува вариант, при който страните да получат реална част от апартамента без отделни части от него, в това число санитарният възел да се ползват общо.

По делото е безспорно, че отношенията между страните са нетърпими /влошени/, като същите не могат да постигнат съгласие за общо ползване на отделни части от апартамента, съобразно предложения от вещото лице вариант на разпределение.

В случаите, в които фактическото състояние на имота – какъвто е настоящия случай, е такова, че страните не могат да получат реална част от същите, без общо ползване на отделни части от него и отношенията между тях са нетърпими, не може да бъде осъществено разпределение на ползването им, а правото на неползващите собственици се свежда само до възможността да търсят обезщетение. Така в Решение № 291/29.11.2011 г. по гр. д. № 212/2011 г. на II г. о. на ВКС, според което когато съсобствените имоти са жилищни, съдът трябва да съобрази възможно ли е според вида и броя на помещенията, тези имоти да задоволяват жилищни нужди на съсобствениците, всеки от които да ползва определени самостоятелни помещения и сервизи. При констатация, че не могат да бъдат ползвани за задоволяване на жилищни нужди и на други обитатели – какъвто е настоящия случай, следва да се счете, че е невъзможно да се определи ползване за тях, като искането следва да бъде отхвърлено, а правото на неползващия съсобственик се сведе до търсене на обезщетение, каквото в настоящия случай е определено с бракоразводното решение под формата на наем, чието увеличаване може да бъде поискано по друг ред, различен от настоящото производство.

По изложените съображения, съдът приема, че искът по чл. 32, ал. 2 ЗС е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността. – Така в Решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. № 444/2012 г., ВКС, ІІ г.о.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. Н., ЕГН ************, срещу Й. Й. Н. , ЕГН ********** и двамата с адрес гр. ***, иск за разпределяне на ползването на самостоятелен обект с идентификатор ***.9 по КККР на гр. Бургас, одобрен със Заповед № РД-189/30.01.2009 г. на ИД на АГКК, последно изм. засягащо обекта от 24.01.2024 г., с площ 58,47 кв. м., предназначение на обекта: Жилище, апартамент, при граници: на същия етаж - ***.8, ***.30, по обекта - ***.6 и над обекта - ***.12, с адрес гр. ***, ведно със съответни ид. ч. от правото на собственост върху Избено помещение № 1, както и от общите части в сградата, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3