Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 158 от 04.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно частно гражданско дело 61/2025
Вид
Определение № 158
Подписан
04.02.2025
Състав
Николай Грънчаров, Владимир Ковачев, Вили Дацов

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. Благоевград, 04.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно частно гражданско дело № 20251200500061 по описа за 2025 година взе предвид следното:

С. И. Т., чрез адвокат Г. М., обжалва определение № 2451 от 03.12.2024 г., постановено по частно гражданско дело № 2047 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в частта му, с която е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от нея молба с правно основание чл. 61, ал. 1 от ЗН, касаеща наследството, останало след смъртта на дядо й С. Я. К.. В частната жалба се твърди, че въпросният съдебен акт е неправилен в атакуваната му част. Развиват се доводи и аргументи в такава насока.

Иска се отмяна на обжалваната част на определението и връщане на делото на първата инстанция за завършване на процедурата по приемане на наследството по опис.

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в срок и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК, докладвано от съдиите Гергана Никова и Вероника Николова, обжалването с частна жалба по естеството си е пълно въззивно. По силата на чл. 278, ал. 2 от ГПК, инстанцията, осъществяваща контрол за законосъобразността на актовете, подлежащи на обжалване с частна жалба, разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързана от изложените в частната жалба оплаквания. Ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалвания акт, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. И в двата случая съдът 1 служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството. По този начин съдът изпълнява своето задължение да осигури прилагането на процесуалния закон. Тази негова дейност не е обусловена от волята на страните и не зависи от оплакванията им за незаконосъобразност.

Окръжен съд Благоевград констатира, че актът на първата инстанция е правилен и законосъобразен в обжалваната му част.

Предвиденият в разпоредбата на чл. 61, ал. 1 от ЗН 3-месечен срок несъмнено е преклузивен по своя характер /така и Определение № 5190 от 13.11.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1208/2024 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Соня Найденова, както и правната доктрина - „Приемане на наследството по опис“ от Васил Петров, „Сиби“, София, 2023 г., стр. 81, и „Приемане на наследство“ от Веселин Петров, „Сиела“, София, 2014 г., стр. 173/.

Началният момент на срока е узнаването, че наследството е открито. За всеки наследник този момент се определя конкретно. В случая С. Т. не твърди, а и не ангажира доказателства, че е узнала в по-късен момент за откриването на наследството, поради което следва да се счете, че началото на процесния срок е настъпило със смъртта на дядо й. При липса на твърдения за по-късно узнаване на датата на смъртта на наследодателя, трябва да се приеме, че това е станало в момента на откриване на наследството - Определение № 34 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3000/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Розинела Янчева, Определение № 119 от 04.04.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1039/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова, както и „Закон за наследството - научноприложен коментар, проблеми на правоприлагането и анализ на съдебната практика“, „Труд и право“, София, 2016 г., стр. 587. Несъмнено е, че заявлението на С. Т. е подадено в Районен съд Благоевград месеци след изтичането на преклузивния срок, поради което правилно същото е счетено за процесуално недопустимо от страна на първата инстанция.

Следва да се отбележи и обстоятелството, че процедурите по чл. 63 и 64 от ГПК са неприложими спрямо срока по чл. 61 от ЗН. Специалната разпоредба на чл. 61, ал. 1, изр. 2 от ЗН касае случаите, когато е необходимо допълнително проучване на имуществото в наследствената маса, което би отнело период от време, по-дълъг от предвидения в закона. Искането за продължаване на срока за приемане на наследството по опис задължително следва да бъде заявено преди изтичането на въпросния 3-месечен срок /Определение № 180 от 16.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3004/2020 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова/. Производството по чл.

61, ал. 1, изр. 2 от ЗН е самостоятелно охранително производство, различно от производството по вписване на изявлението за приемане на наследството по опис, 2 както и от производството по съставяне на опис на наследственото имущество. Целта на това производство е само и единствено извършването на преценка дали са налице предпоставките за продължаване на срока за запознаване със състоянието на наследственото имущество. Искането за подобно продължаване на определения от законодателя 3-месечен „срок за размисъл“ не може да бъде отправяно към съда след изтичането на същия. В случая е станало точно обратното. Искането за продължаване е обективирано в самото заявление на С. Т. от 26.07.2024 г., а тримесечният срок е изтекъл още на 28.04.2024 г. С оглед на това правилно Районен съд Благоевград е отменил определението си, с което първоначално погрешно е продължил /а не удължил!/ този срок. Неговата преценка за продължаване или за отмяна на продължаването не подлежи на отделен съдебен контрол.

Частната жалба се оказа неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложените мотиви, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. И. Т., подадена чрез адвокат Г. М. срещу определение № 2451 от 03.12.2024 г., постановено по частно гражданско дело № 2047 от 2024 г. на Районен съд Благоевград, в частта му, с която е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, молбата й с правно основание чл. 61, ал.

1 от ЗН, касаеща наследството, останало след смъртта на дядо й С. Я. К..

На жалбоподателката, чрез нейния адвокат и съдебен адресат, на посочения в жалбата имейл - *****, да се връчи копие на настоящия съдебен акт, който може да бъде атакуван от нея в едноседмичен срок, броен от връчването, пред Върховния касационен съд, с частна касационна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3