Решение № 847 от 21.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 847 гр. Пловдив, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330201152 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 4805206, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на В. В. К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

По делото липсва разписка за връчване на електронния фиш.

Представена е единствено справка от системата АИС-АНД, видно от която обжалваният електронен фиш е връчен на 07.02.2022г., като жалбата е подадена на дата 14.02.2022г. Доколкото от въззиваемата страна не е представена разписка за по-ранно връчване, нито са изложени твърдения или представени други доказателства, а и с оглед гарантиране правата на жалбоподателя, съдът приема, че ЕФ е връчен именно на 07.02.2022г., т.е.

1 жалбата се явява подадена в преклузивния 14-дневен срок. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 25.04.2021 г. в 18,40 часа на Републикански път II-64 км. 49+400, в посока с. Труд, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 91 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 31 км/ч.

Като собственик е посочен Салина 94 ООД, чийто законен представител е посочено да е жалбоподателката..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 94 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч., установената от АНО скорост се явява в размер на 91 км/ч. Собственик на автомобила, видно от представената справка за собственост, е Салина 94 ООД, чийто управител след служебно извършена справка в търговския регистър се установява да е жалбоподателката.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

2

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В случая от представените доказателства се установява, че нарушението не е било извършено на място, попадащо под знак за ограничение на скоростта.

В електронния фиш е посочено, че мястото на извършване на нарушението е на Републикански път II-64, км 49+400, посока с. Труд.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г., при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на 3 превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или друго годно доказателствено средство, като съдът е длъжен да обсъди всички представени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при преценката си дали действително твърдяното нарушение е било извършено.

На първо място, съдът съобрази представеният по делото протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Съгласно същият, видеонаблюдението е било осъществено на път II-64, км 49+400, при посока на контролираните МПС от юг към север. В протоколът било посочено, че разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри е било 600 метра. Така контролът се е осъществявал спрямо преминаващите автомобили в посока от гр. Пловдив към с. Труд.

За установяване на точното местоположение на пътния знак и зоната му на действие, от съда е била изискана справка от ОПУ-Пловдив. Съгласно писмо изх. № 11-00-308/21.03.2022г. от ОПУ-Пловдив се установява, че е налице пътен знак за ограничение на скоростта В26 на км 49+860, чието действие се изчерпва след забавителния шлюз и изхода на „Рефан“ на км 49+736, преди зоната на пътния възел. Към него няма допълнителна табела Т2 и доколкото км 49+400 се пада след кръстовище, ограничението не важи за посочения километър. Към писмото е представена и извадка от ГИС на АПИ, съгласно която км 49+400 се пада не само след обекта на Рефан, но и след разклонението на пътя надясно за автомагистрала „Тракия“ (А1).

Съгласно чл. 50 от ППЗДВП з абраните, въведени с пътен знак В26, важат до следващото кръстовище или до знак, който ги отменя, или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2. В случая липсва допълнителна табела Т2, поради което действието на пътния знак е било ограничено до 4 следващото кръстовище, т.е. до изхода на Рефан, находящ се на км 49+736.

Така на мястото, посочено като място на нарушението в електронния фиш – км 49+400, вече ще е престанало действието на пътния знак В26, посочен от административнонаказващия орган като нарушен.

Воден от горното, настоящият състав намери, че от представените доказателства не само не се доказа, но и напълно се опроверга при контрола на въведеното с пътен знак ограничение на скоростта, мястото за разполагане на АТСС да е било определено така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта, доколкото контролът и заснемането на процесния автомобил е било извършено, след като МПС-то е преминало кръстовището, до което е действал пътният знак В26. Не без значение е и обстоятелството, че автомобилът е заснет в режим „отдалечаване“. Това от своя страна изключва възможността автомобилът да е заснет при ограничение на скоростта от 60 км/ч. в случай, че км 49+400 е не мястото на извършване на нарушението, а мястото на поставяне на АТСС, тъй като по този начин превозното средство би се явило заснето на място след км 49+400 (при обхват между 10-60 м. на засичане с АТСС съгласно Протокол за проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г. контролът ще се е осъществил между км 49+390 и км 49+340), където не важи ограничението от 60 км/ч.

Така твърдяното административно нарушение по неспазване на пътен знак В26 се явява неизвършено. В случая няма как и деянието на жалбоподателя да бъде преквалифицирано чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение, тъй като скоростта на заснетия автомобил надвишава общото ограничение на скоростта от 90 км/ч с 1 км/ч, за което не е предвидено налагането на наказание в чл. 182 от ЗДвП.

С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява неправилен, поради недоказаност на обвинението за неспазване на скорост, поради което и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от въззиваемата страна на жалбоподателя. По делото е направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно от който е 5 било уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 300 лв., поради което и въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати посочената сума на жалбоподателя. Уговореното възнаграждение не се явява прекомерно, доколкото същото е в минимално предвидения размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4805206, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на В. В. К., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на В. В. К., ЕГН **********, сума в размер на 300 лв., представляваща разноски в производството пред РС-Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6