Решение № 5624 от 31.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5624 гр. София, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110204816 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, против наказателно постановление № 22-2300002/09.03.2023 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ София, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на дружеството - жалбоподател, в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

С жалбата се поддържа, че обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се оспорва компетентността на административно-наказващия орган (АНО), който не бил изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН да провери законосъобразността на издадения АУАН. Сочи се, че при издаване на АУАН и НП са допуснати процесуални нарушения във връзка с посочване на датата и мястото на нарушението, обстоятелствата около извършването му и правната квалификация, доколкото чл. 415, ал. 1 от КТ била санкционна разпоредба. Твърди се, че визираното в НП предписание под № 2 било изпълнено, което било видно от представената ведомост за м. март 2022 г. и банково бордеро за изплащане на възнаграждението на Н. Г. за посочения в предписанието период. Навежда се, че начисленото трудово възнаграждение не се дължи, ако работата не е извършена, какъвто бил процесния случай, в подкрепа на което дружеството - жалбоподател цитира практика на ВКС. Сочи се, че АНО е имал задължение да изследва и дали работникът е изпълнявал трудовите си задължения през посочения период. Прави се възражение, че НП е издадено след едномесечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, както и се изразява несъгласие с констатацията на АНО, че случаят не попада в хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. С тези 1 съображения се моли за отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят „***“ ЕООД, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна - Дирекция „Инспекция по труда“ - София, редовно уведомена, се представлява от юрк. Т., който счита нарушението за безспорно доказано и моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на страните, приема за установено следното:

В периода от 16.12.2022 г. до 06.01.2023 г. в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ - София на „***“ ЕООД, ЕИК: ***, била извършена документна последваща проверка по спазване на трудовото законодателство. Проверката била за извършване на последващ контрол по изпълнението на дадени задължителни предписания с протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2236430 от 02.12.2022 г. На 02.12.2022 г. този протокол бил връчен лично на Д. Г. Н., упълномощено от дружеството – жалбоподател лице, въз основа на нотариално заверено пълномощно. Протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2236430 от 02.12.2022 не е бил обжалван по административен или съдебен ред.

В хода на извършената последваща проверка било констатирано, че „***“ ЕООД, в качеството на работодател, не е изпълнило дадено с горепосочения протокол за извършена проверка предписание под № 2, със следното съдържание: „Работодателят да изплати уговореното и начислено по ведомост за месец март 2022 г., трудово възнаграждение за извършена работа на Н. Х. Г. с ЕГН ********** поименно посочен в платежната ведомост за заплати за месец март 2022 г. на „***“ ЕООД, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ“. Срокът за изпълнение на това предписание изтекъл на 08.12.2022 г., включително.

В хода на последващата проверка, резултатите от която били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР 2300356 от 06.01.2023г., работодателят не представил на контролните органи документи, доказващи изпълнението на така даденото предписание.

С оглед на така установеното било прието, че „***“ ЕООД, в качеството на работодател, не е изпълнило задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство в срок до 08.12.2022 г., с което на 09.12.2022 г. в предприятието на работодателя било извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ.

За така констатираното нарушение свидетелят Р. Ц. А. - главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда“ - София, в присъствието на двама свидетели и упълномощен представител на дружеството – жалбоподател, съставила против „***“ ЕООД акт за установяване на административно нарушение № 22-2300002 от 06.01.2023 г. за извършено нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. АУАН бил предявен и връчен на упълномощен представител на „***“ ЕООД, който го подписал без възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

2

Въз основа на така съставения АУАН и от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София било издадено обжалваното наказателно постановление № 222300002/09.03.2023 г., с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на „***“ ЕООД, в качеството му на работодател, била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. Препис от НП бил връчен на жалбоподателя на 16.03.2023 г., като на 03.04.2023 г. пред наказващия орган била депозирана жалба срещу постановлението.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля Р. Ц. А., писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - известие за доставяне на НП, заповед № З0693/15.08.2022 г. и заповед № ЧР-497/02.03.2016 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“, заповед № 1744/20.12.2022 г., длъжностна характеристика, протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2300356/06.01.2023 г., протокол за извършена проверка с изх. № ПР 2236430/02.12.2022 г., трудов договор, сключен между „***“ ЕООД и Н. Х. Г., допълнително споразумение № 1 към трудов договор № 335/10.04.2020 г., служебна бележка №18/15.04.2020 г., молба за назначаване на Н. Х. Г., справка по чл. 62, ал. 5 от КТ с изх. № 223882023169512/10.04.2020 г., молба за освобождаване от длъжност на Н. Х. Г. от 31.03.2022 г., ведомост за заплати за месец март 2022 г. на „***“ ЕООД, платежни нареждания за преведени суми на Н. Х. Г. от „***“ ЕООД, копие от вътрешни правила за работни заплати.

Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, които са обективни, еднопосочни и взаимно допълващи се, поради което съдът кредитира същите в цялост. От показанията на свидетеля Р. Ц. А. се установяват обстоятелствата, свързани с извършената проверка, констатираното нарушение и съставянето на процесния АУАН. Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният 3 закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът служебно констатира, че АУАН е съставен от материално и териториално компетентен орган съгласно изискването на чл. 416, ал. 1, вр. чл. 399, ал. 1 от КТ, а именно от главен инспектор от Дирекция „Инспекция по труда“ - София към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Обжалваното НП е издадено от компетентно длъжностно лице - директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - София, който е оправомощен да издава НП със Заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ в изпълнение на правилото на чл. 416, ал. 5 от КТ.

Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Настоящият съдебен състав намира, че двата процесуални акта съдържат визираните в чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като минимално изискуемо съдържание реквизити. В акта и в обжалваното НП нарушението е описано достатъчно ясно чрез съставомерните му признаци, коректно са отразени датата и мястото на неговото извършване, като му е дадена и съответна на фактическото описание правна квалификация. Мястото на извършване на нарушението, а именно предприятието на работодателя, е конкретно посочено по начин, който не допуска ограничаване правото на защита на жалбоподателя и не създава неясноти по отношение териториалната компетентност на актосъставителя и наказващия орган.

Съставът на съда намира, че не са допуснати нарушения и при съставянето и връчването на АУАН, доколкото той е съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството - жалбоподател, както и на двама свидетели, един от които лично е участвал при извършване на проверката и установяване на нарушението. Актът е подписан от актосъставителя и свидетелите и е връчен срещу подпис на упълномощен представител на дружеството – жалбоподател „***“ ЕООД.

С оглед изложеното, в случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване на правото му на защита.

Административнонаказателната отговорност на „***“ ЕООД е ангажирана за нарушение на чл. 415, ал. 1 от КТ. В посочената като нарушена разпоредба като административно нарушение е въздигнато неизпълнението на принудителна административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Процесното задължително предписание представлява принудителна административна мярка по чл. 404, ал. 1, т. 8 от КТ. За извършено нарушение по чл. 415, ал.

1 от КТ е предвидено налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 10 000 лева.

Извършването на процесното административно нарушение се осъществява чрез бездействие - неизпълнение на дължимото законово поведение, като субект на нарушението е лицето носител на задължението, възложено с предписанието. Задължителното предписание по чл. 404, ал. 1 от КТ е принудителна административна мярка, подлежаща на 4 обжалване по реда на АПК - чл. 405, изр. 1 от КТ. С влизане в сила на предписанието се преклудира и възможността да се релевира инцидентно негова незаконосъобразност. Затова при съдебното оспорване на НП по реда на ЗАНН правно значим и подлежащ на изследване е фактът на неизпълнение на влязло в законна сила предписание от неговия адресат, което е правнорелевантният факт, пораждащ отговорността по чл. 415, ал. 1 от КТ.

Доколкото конкретното предписание не е било обжалвано и е влязло в сила, то въпросът за неговата законосъобразност не може да бъде обсъждан в рамките на настоящето производство. Освен това, видно от протокола за извършена проверка № ПР 2236430/02.12.2022 г., е дадено процесното предписание на работодателя да изплати уговореното и начислено по ведомост за месец март 2022 г., трудово възнаграждение за извършена работа на Н. Х. Г. с ЕГН ********** поименно посочен в платежната ведомост за заплати за месец март 2022 г. на „***“ ЕООД, съгласно чл. 128, т. 2 от КТ. При последващата проверка обаче, не са представени от страна на работодателя доказателства за изпълнение на това предписание. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е изпълнил даденото му предписание, доколкото това представлява единствено и само твърдение, което не се основава на надлежни изчисления, направени в разчетно-платежни ведомости.