Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 173 от 30.06.2025, Окръжен съд - Шумен

Съд
Окръжен съд - Шумен
Дело
Въззивно гражданско дело 162/2025
Вид
Решение № 173
Подписан
30.06.2025
В сила
30.06.2025
Състав
Азадухи Ованес Карагьозян, Теодора Енчева Димитрова, Теодора Руменова Йорданова-Момова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 629а, ал.1, т.1 · Търговски закон
  • чл.635, ал.1 · Търговски закон
  • чл.717з · Търговски закон
  • чл.717з, ал.2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Шумен, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Теодора Енч. Димитрова

Теодора Р. Йорданова-Момова при участието на секретаря Силвия Й. Методиева като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20253600500162 по описа за 2025 година

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на „Мултипъл плюс „ ЕООД, ЕИК 206303789, представлявано от управителя К.М., чрез пълномощника адв. Р. М. от САК, срещу решение № 2/06.01.2025 г. по гр.д. № 428/2024 г. по описа на ВПРС.

Жалбоподателят намира решението за неправилно и необосновано по съображения, подробно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да го отмени и постанови друго, с което да уважи предявените искове и му присъди направените в производството деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият „ Цветанка 70“ ЕООД, ЕИК 201782830, представлявано от Ц.К.а е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, като му бъдат присъдени и извършените по делото разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното: Гр.д. № 428/2024 г. по описа на ВПРС е образувано по искова молба на жалбоподателя срещу въззиваемия, с претенция за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 2 743.62 лева – продажна цена на доставена ел. енергия и допълнителни услуги към нея за за периода 01.11.2017 г. – 30.11.2017 г., по комбиниран договор за продажба на ел. енергия, балансиране на краен 1 клиент и предоставяне на комбинирани услуги от 27.09.2017 г., което вземане е придобито въз основа на постановление за възлагане № 260 000/06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. на СГС; сумата 823.17 лева – мораторна лихва за периода от 14.02.2018 г. до завеждане на исковата молба; законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й плащане и извършените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е оспорил предявените искове като изцяло неоснователни и е предявил възражение за погасяване на вземането за главница, доколкото се касае за периодични платежи.

С постановеното от него решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК 206303789, със седалище и адрес на управление гр.София, п.к.1715, р-н „Младост“, ж.к.“Младост-4“, бл.458, вх.4, ет.6, ап.31, представлявано от К.Д.М. – управител, срещу „Цветанка 70“ ЕООД, ЕИК 201782830, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“....“№ 32, представлявано по закон от Ц.А.К. управител, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 743.62 лева, представляваща неплатен остатък от дължима сума за доставена електрическа енергия за периода 01.11.2027 г. – 30.11.2017 г. по договор за доставка на електрическа енергия от 27.09.2017 г., както и сумата от 823.17 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 14.02.2018 год. до датата на подаване на исковата молба 12.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата претенция до изплащане на вземането, като неоснователни и недоказани и е осъдил „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК 206303789 да заплати на „Цветанка 70“ ЕООД, ЕИК

201782830 разноски по делото, съобразно уважената част от исковете, в размер на 3 389.87, като е оставил без уважение искането на ответника за намаляване на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК, като неоснователно.

Решението се обжалва изцяло от ищеца.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество, от събраните по делото доказателства се установява и не се спори между страните, че между ответното дружество и „Фючър Енерджи“ ООД, гр. София е бил сключен договор № FE1722853 от 27.09.2017 г. за продажба на ел.енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги.

С влязло в сила постановление № 260 000/06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, на основание чл.717з от ТЗ, на ищцовото дружество са били възложени вземания на „Фючър Енерджи“ ООД / в несъстоятелност/ към клиенти за доставена ел. енергия и допълнителни услуги, в общ размер на 1 635 182.24 лева, съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка, включая вземания срещу ответника „Цветанка 70“ в размер на 2 743.62 лева, произтичащи от фактури за доставена ел. енергия и допълнителни услуги, 2 като от съдържанието на постановлението за възлагане, приложените към първоинстанционното дело пазарна оценка на вземания и експертиза, които не са подписани и останалите доказателства по делото не се установява за какви услуги и за какъв период се отнася възложеното вземане.

На 26.10.2021 г. ищецът е изпратил до ответника съобщение на електронна поща за извършеното възлагане и му е изпратил протокол от проведения търг, като го е поканил да заплати задълженията си по посочена банкова сметка.

Ищецът твърди, че сумата от 2 743.62 лева е за доставени на ответника ел. енергия и услуги за м. ноември 2017 г..

В тази връзка, от приложената по първоинстанционното дело справка от ЕРП – Север се установява, че за посочения месец „ Фючър Енерджи „ ООД е предоставило на „Цветанка 70“ ЕООД ел. енергия в размер на 12 627 кв/ч..

От заключението на вещото лице по допуснатата в първоинстанционното производство ССЕ се установява, че по данни от счетоводството на ответното дружество, за периода 01. – 30.11.2017 г. на същото е била издадена фактура № 1000125815/30.11.2017 г., с доставчик „Фючър Енерджи“ ООД, гр. София, на обща стойност 2 854.43 лева. Фактурата е платена на 18.12.2017 г. по банкова сметка на „Ню Енерджи Сълюшъс“ ЕООД.

От представените дневни извлечения и салдо по контрагенти и разпечатка от дневниците за покупки на „Цветанка 70“ ЕООД се установява, че на 18.12.2017 г. ответникът е превел по сметка на „Ню Енерджи Сълюшъс“ ЕООД сумата от 2 854.43 лева, с основание плащане по фактура № 1000125815/30.11.2017 г., както и, че е отразил плащане в същия размер и на основание същата фактура в полза на „Фючър Енереджи“ за м. 12.2017 г..

Същевременно, от приложеното към първоинстанционното дело писмо от ТД на НАП – София се установява, че в дневниците за покупки по ЗДД на „Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ за периода 01.11.2017 г. – 31.12.2017 г. няма включени фактури с контрагент „Цветанка 70“ ЕООД, като в справката за продажби на „Фючър Енерджи“ ООД за съшия период е отразена продажба по фактура № 1000125815/30.11.2017 г. с платец „Цветанка 70“ ЕООД, на стойност 2 854.43 лева с ДДС.

От приложеното писмо от „Ню Енерджи Сълюшънс“ ЕООД се установява, че на 18.12.2017 г. по сметка на дружеството е постъпила сума в размер на 2 854.43 лева с наредител „Цветанка 70“ ЕООД и основание за извършения превод „ф-ра месец ноември 2017 г.“. Дружеството е осчетоводило превода съгласно счетоводните стандарти за отчитане на цесия и същият не е върнат на наредителя. Дружеството не е ползвало данъчен кредит, тъй като вземането е съгласно сключен договор за цесия с „Фючър Енерджи“ ООД, като плащането не следва да се отразява отделно в счетоводните баланси и ГФО.

От заключението на вещото лице по ССЕ, допусната във въззивното производство се установява, че „Ню Енерджи Солюшъс“ ЕЕОД е вписано в ТР на 04.12.2017 г. и не е регистрирано за целите на ЗЗДС.

От извършена служебна справка в ТР се установи, че на 19.12.2017 г. по 3 електронната партида на „Фючър Енерджи“ ООД (н) в търговския регистър е обявено определение № 7504/14.12.2017 г. по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС, с което на основание чл. 629а, ал.1, т.1 от ТЗ е допуснато обезпечение на молбата за откриване на производство по несъстоятелност чрез налагане на обезпечителна мярка – предварително назначаване на временен синдик с правомощия по чл.635, ал.1 ТЗ, а с решение № 1854/14.09.2018 г. по т. д. № 3343/2017 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността на посоченото дружество, с началната дата – 31.12.2017 г., открито е производство по несъстоятелсност на дружеството, същото е обявено в несъстоятелност и е постановено прекратяване на дейността му.

При така установените факти, съдът достига до следните изводи от правна страна.

За успешно провеждане на защита си по чл.79 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на валидно, ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника.

Съгласно чл.717з, ал.2 от ТЗ, от датата на издаване на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имущественото право.

Правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника.

Постановлението за възлагане е документ, който легитимира купувача като носител на възложеното му с него право, което за целите на производството по несъстоятелност е прието, че съществува и, че е част от масата на несъстоятелността. След издаване на постановлението третите лица, които са придобили права върху имущественото право което то касае, могат да противопоставят на купувача само такива права, които са противопоставими на длъжника. Възложеното с постановлението по чл.717з от ТЗ вземане обаче не се счита за безспорно установено по вид и размер по отношение на длъжника, който не е страна в производството по несъстоятелност. Ето защо, в инициираното от него исково производство за установяване или събиране на вземането купувачът дължи да го докаже.

В случая ищецът претендира, че с постановление по чл.717з от ТЗ му е било прехвърлено вземане срещу ответника за предоставена ел. енергия и свързани услуги за м. ноември 2017 г.. Предвид това и наведените от ответника възражения, следва, че ищецът дължи да докаже, че вземанията му срещу ответника съществуват и, че издаденото от СГС постановление за възлагане касае именно тях.

От представите по делото доказателства обаче не може да бъде направен категоричен извод, че ищецът е закупил вземания за неплатена ел. енергия и допълнителни услуги именно за м. ноември 2017 г. и по договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE 1722853/27.05.2017 г., сключен между ответника и несъстоятелния длъжник „ Фючър Енерджи„ ООД. Към постановлението за възлагане липсва опис на вземанията, като е приложена единствено експертиза, ведно с пазарна оценка, в която са посочени задължения 4 на различни лица и тяхната стойност, но не и основанието от което произтичат и за какъв период се отнасят, с оглед на което не е възможно да бъдат индивидуализирани възложените на ищеца по реда на чл.717з от ТЗ вземания. На следващо място, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че предоставените на ответника услуги по силата на посочения договор от страна на „Фючър Енерджи“ ООД са на стойност 2 854.43 лева, а не на стойност 2 743.62 лева, като от приложеното на л. 68-69 от въззивното дело писмо от синдика на дружеството доставчик се изяснява, че при съставяне списъка на вземанията и пазарната им оценка същият е ползвал единствено дневници за продажби, предоставени му от НАП и не разполага с първични счетоводни документи за тях. Ето защо, настоящата инстанция приема за недоказано, че с постановление № 260 000/06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. ищецът е придобил право на вземане срещу ответника за неизплатена ел. енергия и допълнителни услуги за м. 11.2017 г., по фактура № 1000125815/30.11.2017 г., издадена на основание договор № FE 1722853/27.05.2017 г..

Независимо от горното, от събраните по делото доказателства се установи и, че ответникът е заплатил изцяло задължението си към „Фючър Енерджи„ ООД по процесната фактура № 1000125815/30.11.2017 г. на 18.12.2017 г. на „Ню Енерджи Сълюшъс“ ЕООД, което дружество е приело плащането в качеството на цесионер на вземането. Горното, предпоставя извод, че претендираното от ищеца вземане е било погасено чрез плащане преди датата на назначаване на временен синдик и преди датата на обявяване в несъстоятелност на праводателя му, съответно преди издаване на постановление за възлагане № 260 000/06.01.2021 г. по т.д. № 3343/2017 г. по описа на СГС. Действително по делото не е представен договор за цесия за прехвърляне на спорното вземане, сключен между „Фючър Енерджи„ ООД и „Енерджи Сълюшъс“ ЕООД, но, съгласно чл.717з, ал.2 от ТЗ, продажбата в производството по несъстоятелност, насочена към осребряване имуществото на длъжника е деривативен способ за придобиване, при който купувачът черпи права от длъжника по реда на правоприемството и не би могъл да придобие повече отколкото притежава праводателя му. Според изр.2 от цитираната разпоредба, правата, които трети лица са придобили върху имущественото право, предмет на възлагане, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на длъжника, от което следва, че на купувача са притивопоставими всички права на третите лица, противопоставими на длъжника. Предвид това и, че „Фючър Енерджи“ ООД е страна по договора за цесия, на който ответникът се позовава, последният може да противопостави валидно възражение, че е изпълнил на цесионера, както спрямо несъстоятелния длъжник цедент, така и спрямо ищеца като негов правоприемник. С оглед на горното и, че ответникът е извършил плащането по фактура № 1000125815/30.11.2017 г. преди назначаването на временен синдик и обявяване на праводателя на ищеца в несъстоятелност, съдът приема за недоказано, че претендираното от ищеца вземане е съществувало към дата на възлагането му.