Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 148 от 01.06.2023, Районен съд - Момчилград

Съд
Районен съд - Момчилград
Дело
Гражданско дело 135/2023
Вид
Решение № 148
Подписан
01.06.2023
В сила
10.06.2024
Състав
Йордан Иванов Геров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. Момчилград, 01.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20235150100135 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.262, във вр.с чл.358, ал.1 т.3 от КТ.

В исковата молба, ищ еца твърди, че повече от 20 години работил в Община ******, като шофьор, като само през периода от 2004-2008 год. прекъснал работа поради дела, които е водил срещу общината. През 2008г. с решение на ВКС, бил възстановен на заеманата от него преди това позиция и съгласно Заповед № А-ЧР-16-74/07.05.2008г. на Кмета на Община ****** трудовото му правоотношение било прекратено официално на 17.03.2022г.

Счита, че е ощетен при определяне на размера на обезщетенията по чл.262 от КТ, изразяващо се в следното: С Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. б ило обявено извънредно положение в страната, което довело до редица скоростни промени в законодателството, в малкия и среден бизнес и във всички социални сфери, в това число и общините. През този период от време той продължавал да работи като всекидневно бил на първа линия от началото на пандемията от коронавирус. Непрекъснато във време на изолация, и сериозни пандемични условия извършвал обходи в цялата страна, а не само в района на Община ******, като всекидневно се срещал със заразени от КОВИД 19. Бил натоварен с допълнителни ангажименти във връзка с пандемията и последствията от КОВИД -19, като през целия период бил на първа линия и работи л в рискова за здравето среда и условия, при изключително високо натоварване и в риск, поради кризата, предизвикана от коронавируса. С оглед на това и възникналата епидемичната криза в 1 страната на много места в страната, основно на медицинския персонал, но и в общините било осигурено заплащане и мотивиране на заетите на първа линия в борбата с Ковид 19, под формата на допълнителна подкрепа за труда на хората, които са натоварени с дейности по овладяване на пандемията и последствията от КОВИД 19, които в условията на извънредна епидемична обстановка са в пряк контакт със болни от КОВИД 19. На същите тези служители било осигурено заплащане на допълнително трудово възнаграждение в размер на 1000 лева ежемесечно за работа с Ковид-19. Т.е. създадена била трайна възможност за заплащане на допълнително възнаграждение за работа по време на обявена извънредна епидемична обстановка и за изпълнение на съответните мерки, установени от здравните власти, които да гарантират сигурността и стабилитета на служителите при бъдещи кризисни ситуации. При обявена извънредна епидемична обстановка ръководителят на административна структура, в частност Кмета на Общината, съгласно дадените му от закона правомощия определя размера на допълнителното възнаграждение на отделни служители, които са на първа линия в овладяването на кризата и последствията от нея. В тази връзка имало издадена Заповед №РД-10-512 от 16.10.2020 г. на кмета на Община ******, в която било регламентирано на процесните служители, в това число и на ищеца да му се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 100,00 лева за работа в условията на епидемична обстановка. В същата тази заповед не е била определена периодичността на заплащане на възнаграждението.

Освен това същата тази заповед не му била връчена, и не е удостоверено запознаването му със същата. Видно от ведомостите за заплати на Община ****** за месеците ноември 2020 г. и декември 2020 г. са м у били начислени и изплатени посочените възнаграждения в размер на 100,00 лева за всеки месец, като през други месеци и периоди такова възнаграждение не м у било изплащано. Затова, счита, че в случая работодателя му- Кмета на Община ******, обл.Кърджали, е следвало да му изплаща за периода през който работил на първа линия които в условията на извънредна епидемична обстановка са в пряк контакт със болни от КОВИД 19, допълнително трудово възнаграждение в размер на 1000 лева ежемесечно. Респективно твърди, че е ощетен със сумата от 9 000 лева, дължима за периода от 13 март 2020 г./датата на обявяване на извънредното положение/ до 15.12.2021 г. датата на излизане в платен годишен отпуск, преди прекратяване на трудовото му правоотношение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Община ******, с ЕИК*********, с адрес: с.******, ул.“Дружба” 1, обл. Кърджали, да му заплати сумата в размер на общо 9 000/девет хиляди лева/ лева, представляваща дължимото ми, но неизплатено обезщетение по чл.262 от КТ, дължимо под формата на допълнително възнаграждение за работа в условията на извънредна епидемична обстановка, ведно със законната лихва, считано от 13 март 2020 г./датата на обявяване на извънредното положение/ до окончателното изплащане на сумата.

2

В съдебно заседание се явява лично и моли да бъде уважен иска.

Допълнителни съображения излага в писмена защита.

Ответника Община ******, в едномесечния срок от получаване на преписа от исковата молба е изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Считат исковата молба за неоснователна, тъй като в посочения от ищеца период няма допълнителни средства, които да са предоставени от държания бюджет на общините за преодоляване на последствията от Ковид-19. Средствата по Заповед № РД10-512/16.10.2020 год. на Кмета на Община ******, с която работодателят е разпоредил да се заплаща допълнително възнаграждение на Р. К. във връзка с обявена епидемична обстановка, вследствие на Ковид-19, са от собствени приходи на Община ******. Заявяват, че иска е неоснователен и недоказан.

В с.з. се представлява от ю.к.Топалова, която поддържа отговора и моли съда да отхвърли изцяло подадената искова молба от Р. Р. К., като необоснована и незаконосъобразна по изложените съображения, които са изложили в отговора на исковата молба.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

О т копие от Заповед № А-ЧР-18- 35/17.03.2022 год. се установява, че между ищеца и ответника е прекратено трудовото правоотношение, като в същото е посочено обезщетенията, които следва да му бъдат изплатени.

Видно от Заповед № РД-10-512 от 16.10.2020 год. със същата е възложено на гл.счетоводител на Община ****** да изплаща на ищеца допълнително възнаграждение в размер на 100 лв. за работа в условия на епидемична обстановка в следствие на Вирус Ковид 2019.

От копие на писмо с изх.№ 22079545/13.09.2022 год. на Дирекция “ИТ“ Кърджали до ищеца е видно, че на същият за периода от 01.01.2020 год. до 31.12.2020 год. е начислено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд съгласно разпоредбите на КТ. За периода от 01.01.2021 год. до 01.03.2021 год. не е отчетен положен извънреден труд от ищеца. За периода 01.03.2021 год. до 01.03.2022 год. също не е отчетен положен извънреден труд, а е отчетено ползване на отпуск поради временна неработоспособност през посочените месеци.

С оглед тези доказателства съдът намира, че иска е неоснователен и недоказан. Няма основания въз основа на което ищеца да получи претендираната сума в размер на 9000 лв., за периода от 13.03.2020 год. до 3

15.11.2021 год. Липсва нормативен или подзаконов нормативен акт, с който ответника Община ****** да е в състояние да изплаща допълнителни средства към трудовото възнаграждение на свои работници във връзка с Ковид 19. Налице е само доказателство въз основа на Заповед посочена погоре, с която на ищеца е изплащано допълнително възнаграждение в размер на 100 лв. във връзка с обявената епидемична обстановка, като тези средства са от собствени приходи на Община ****** – ответник по делото.

Ето защо съдът намира, че липсва каквото и да е основание за начисляване от страна на ответника на допълнителни средства в размер на 1000 лв. месечно за претендирания период явяващи се допълнително възнаграждение за работа в условията за извънредна епидемична обстановка.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Р. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: с.*********, пл.“Прогрес“ № 2, общ.******, обл.Кърджали против Община ******, с ЕИК*********, с адрес: с.******, ул.“Дружба” 1, обл.Кърджали, иск за заплащане на сумата в размер на общо 9 000/девет хиляди лева/ лева, представляваща дължимо, но неизплатено обезщетение по чл.262 от КТ, дължимо под формата на допълнително възнаграждение за работа в условията на извънредна епидемична обстановка, ведно със законната лихва, считано от 13 март 2020 г./датата на обявяване на извънредното положение/ до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 4