Решение № 4665 от 16.10.2026, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 4665

Хасково, 16.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VI състав, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

При секретар СВЕТЛА ИВАНОВА като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА административно дело № 20267260701246 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.84, ал.2 във вр. с чл.70, ал.1 от ЗУБ във вр. с Глава V от Регламент (ЕС) 2024/1348 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година за установяване на обща процедура за международна закрила в Съюза и за отмяна на Директива 2013/32/ЕС (Регламент (ЕС) 2024/1348) и е образувано по жалба на У. Я., [държава], против Решение №УПП-96 от 05.08.2026г. на Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците. В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Не били отчетени в пълнота изложените факти при проведеното интервю. Неправилно органът приел, че спрямо него няма преследване или тежки обстоятелства, а той бил вече посочил в интервюто, че след като открил собствен м. му били отправени заплахи с убийство, обектът бил запален, а и неизвестни лица стреляли по него. Не бил изложен в решението мотив защо се приема, че тези действия са с криминален характер. Жалбоподателят имал опасения, че това били т., като споделил това. Административният орган не анализирал достатъчно задълбочено естеството на заплахите срещу жалбоподателя и реалния риск от насилие при завръщането му в страната. Ограничил се до обща информация за [държава], без конкретика и задълбочена оценка на личното му положение. Необосновано било прието, че молбата е явно неоснователна. Иска съдът да отмени решението и да върне преписката на административния орган за ново разглеждане.

Ответната страна - Интервюиращ орган при ТЦ Пъстрогор към ДАБ, счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения Скрининг формуляр с Рег.№УП-18095/29.06.2026г. на ДАБ при МС, У. Я. не отговаря на условията за влизане съгласно чл.6 от Регламент 2016/399 и е заловен във връзка с незаконно преминаване на външна граница по суша, по море или по въздух и не е бил подложен на скрининг в държава членка, не представя документи за самоличност, както и има индикатори за незаконно превеждане на хора – баща му е заплатил сумата от 4000 евро на непознати лица, за да отпътува, като целта му била [държава]. Няма данни за уязвимост. Наложена е ПАМ на основание чл.44, ал.1 чл.41, т.1 от ЗЧРБ – Заповед рег.№6101 ПАМ – 65/14.06.2026г. Подадената молба за международна закрила от властите в Република България е регистрирана с Рег.№105450-2157У/23.06.2026г. Видно от съставения Регистрационен лист по етническа принадлежност жалбоподателят е п., с вероизповедание м.. [семейно положение], роден през ****г. в [населено място].

При проведеното интервю на 22.07.2026г., отразено в представения протокол, жалбоподателят съобщава, че живял до заминаването си в Б., като учил до ** клас, защото после трябвало да работи в с.. През октомври 2025г. отворил м.за с. п., но след два месеца го посетили двама мъже, които поискали от него да затвори м.. Той обаче така изкарвал прехраната за семейството си – имал * деца, и затова отказал, а те го заплашили, че ще го убият. Три дни по-късно м. бил запален. Пътувал с м., но мъже стреляли по него и той избягал. Не се оплаквал в полицията, защото предполагал, че това били т. и те можели да раберат, че е ходил в полицията. След месец и половина напуснал [държава] и тръгнал за [държава], послед преминал в [държава] и започнал да работи в с., но не му платили за труда. Така на 08.06.2026г. с голяма група преминал границата с България, като сложили стълба на мрежата. Искал да стигне до [държава] и там да работи, но го заловили 6 дни по-късно в България. В държавата по произход не бил арестуван или осъждан, нямал проблеми на религиозна или етническа основа, не членувал в политически партии или организации.

С Решение №УПП-96 от 05.08.2026г. Интервюиращ орган към Държавна агенция за бежанците на основание чл.70, ал.1 от ЗУБ отхвърля молбата за международна закрила относно статута на бежанец, поради липса на условия да бъде признат за бежанец съгласно чл.13 от Регламент (ЕС) 2024/1347, и отхвърля молбата за международна закрила относно статута на субсидиарна закрила, поради липса на условия за предоставяне на субсидиарна закрила съгласно чл.18 от Регламент (ЕС) 2024/1347, като на основание чл.42, пар.1, б.А във вр. с б.„Й“ от Регламент (ЕС) 2024/1348, подадената от У. Я. молба за международна закрила е обявена за явно неоснователна.

Решението е връчено на жалбоподателя на 05.08.2026г., като същият е положил подпис, че е запознат със съдържанието му на език, който разбира.

Жалбата постъпила в АС Хасково чрез ССЕВ, като видно от отбелязването върху нея от ДАБ при МС, тя е регистрирана при органа на 11.08.2026г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя и жалбата е подадена чрез административния орган, поради което е допустима като подадена в срока по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна, отправена е до местно компетентния административен съд, и е срещу годен за съдебен контрол административен акт. Не са налице основания по чл.159 от АПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.

В случая въз основа на регистрираната на 29.06.2026г. молба на жалбоподателя за международна закрила производството по издаване на обжалваното решение е проведено по реда на Регламент (EС) 2024/1348, който установява обща процедура за предоставяне и отнемане на международната закрила съгласно Регламент (EС) 2024/1347, и който Регламент (EС) 2024/1348, по силата на чл.79, параграф 3 от същия, се прилага по отношение на процедурата за предоставяне на международна закрила във връзка с молби, подадени от 12 юни 2026г. В Регламент (EС) 2024/1348 са обособени Раздел II „Процедура за разглеждане“ и Раздел IV „Специални процедури“, като последният включва Ускорена процедура за разглеждане, условията за провеждане на която са предвидени в чл.42, вкл. пар.1, б.З – когато кандидатът е влязъл незаконно на територията на държава членка. Съгласно чл.43 „Условия за прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, пар.1 от Регламент (EС) 2024/1348, след скрининга, извършен в съответствие с Регламент (ЕС) 2024/1356, когато е приложимо и при условие че кандидатът все още не е получил разрешение да влезе на територията на държавите членки, дадена държава членка може, в съответствие с основните принципи и гаранции, предвидени в глава II, да разгледа молбата в рамките на процедура на границата - когато молбата е подадена от гражданин на трета държава или лице без гражданство, които не отговарят на условията за влизане на територията на държава членка, установена в член 6 от Регламент (ЕС) 2016/399. В чл.45 „Задължително прилагане на процедурата на границата за предоставяне на убежище“, пар.1 предвижда, че държавите членки разглеждат дадена молба по процедура на границата в случаите, посочени в член 43, пар.1, когато е налице някое от обстоятелствата, посочени в чл.42, пар.1, б.В, Е или Й. Предвиденото в ЗУБ ускорено производство при разглеждане на молбите за международна закрила е сходно на установената с Регламент (EС) 2024/1348 ускорена процедура за разглеждане и процедура на границата, поради което при липса на друга специална нормативна уредба в националното право, то следва да бъдат прилагани разпоредбите на ЗУБ, които не противоречат на Регламента, както по отношение на административното производство, така и по отношение на съдебното. Така съгласно чл.67, пар.1, б.Б от Регламент (ЕС) 2024/1348 кандидатите за международна закрила имат право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в глава II основни принципи и гаранции, отнасящи се до процедурата по обжалване на решение, с което молбата се отхвърля като неоснователна или явно неоснователна както по отношение на статута на бежанец, така и по отношение на статута на субсидиарна закрила. Същевременно предвиденият в чл.84, ал.2 от ЗУБ 7-дневен срок за съдебно обжалване на решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна попада в границите, предвидени в чл.67, пар.7, б.А от Регламент (ЕС) 2024/1348, относими към хипотезите на оспорване на решение, с което молба се отхвърля като недопустима, като мълчаливо оттеглена, като неоснователна или като явно неоснователна.

Процесното решение е взето в процедура на границата, обективирано е в писмена форма и е издадено от компетентен административен орган.

В чл.4, пар.1, б.Б от Регламент (ЕС) 2024/1348 е предвидено, че всяка държава членка определя в съответствие с националното право решаващ орган, който да изпълнява задачите, предоставени му съгласно настоящия регламент и Регламент (EС) 2024/1347, по-специално вземане на решения по молби за международна закрила, а в чл.3, т.16 от Регламент (ЕС) 2024/1348 е определено понятието „решаващ орган“, като всеки квазисъдебен или административен орган в държава членка, който отговаря за разглеждането на молби за международна закрила и който е компетентен да взема решения съгласно административна процедура. В националното право към момента се съдържа разпоредба – тази на чл.70, ал.1 от ЗУБ, предвиждаща, че прилагането на ускорено производство и вземането на решение за отхвърляне на молбата като явно неоснователна, се извършва от интервюиращия орган, а съгласно чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците определя длъжностни лица от Държавната агенция за бежанците за интервюиращи органи, които да извършват действията, предвидени в този закон. Видно от приложената в преписката Заповед №РД-05-378/04.06.2026г. на Председател ДАБ издателят на акта е определена за интервюиращ орган, с изрично изброени правомощия, включително в т.2.1 - да взема решения при условията на чл.38 и чл.42 от Регламент (ЕС) 2024/1348, вкл. за целите на процедурата на границата съгласно чл.45 и чл.44, пар.1 от Регламент (ЕС) 2024/1348, като така оспореното решение доказано е издадено от компетентен орган.

При издаване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От доказателствата по делото се установява спазване на общите гаранции за кандидата, предвидени в чл.8 от Регламент (ЕС) 2024/1348, провеждането на лично интервю по съществото на неговата молба съобразно изискванията, посочени в чл.13 от Регламента, и изготвяне на подробен и фактологичен протокол, съдържащ всички основни елементи на личното интервю, който е подписан от чужденеца и неговия преводач.

Оспореният административен акт отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.59 от АПК, тъй като е мотивиран с посочване както на фактическите, така и на правните основания за постановяването му. Интервюиращият орган е обсъдил в решението заявеното от кандидата при проведеното интервю, като е преценил фактите в съответствие със съдържанието на понятията „статут на бежанец“, „бежанец“ и „лице, което отговаря на условията за субсидиарна закрила“, определени в чл.3 от Регламент (ЕС) 2024/1347 на Европейския парламент и на Съвета от 14 май 2024 година относно стандартите за определянето на гражданите на трети държави или лицата без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единен статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, и за съдържанието на предоставената закрила, за изменение на Директива 2003/109/ЕО на Съвета и за отмяна на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕС) 2024/1347). Направен е подробен анализ на изложените от кандидата твърдения и аргументирано е изложено защо се приема, че не е установена необходимост от предоставяне на международна закрила. Според съда така изнесените по време на интервюто от чужденеца факти правилно се интерпретират от органа, като такива, които не установяват обстоятелството, че спрямо търсещият закрила има условия да се предостави статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила. Нито един от изнесените факти при интервюто не сочи данни за преследване или риск от преследване по смисъла на чл.9, пар.1 от Регламент /ЕС/ 2024/1347 – на основание раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, както и дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, като така органът е извършил правилна преценка относно неоснователност на искането в частта за признаване на статут на бежанец. При изложените в интервюто причини за напускане на държавата по произход не са налице и предпоставките за предоставяне на субсидиарна закрила и чужденецът не отговаря на условията по чл.3, пар.1 от Регламент /ЕС/ 2024/1347 във вр. с чл.15 и чл.17, пар.1 и 2. Субсидиарната закрила се предоставя при наличието на данни наложено смъртно наказание или екзекуция, както и изтезание или нечовешко или унизително третиране или наказание, наложено на лицето в държавата по произход. Изложените причини имат икономически и криминален характер – интервюираният има стремеж към по-осигурен материален живот в [държава] и инцидентът, станал причина да напусне страната си може да бъде разрешен от властите в нея, но той не е търсел това, а доброволно е напуснал [държава]. В случая изложеното от чужденеца не обосновава необходимост от предоставяне на международна закрила. Административният орган е обсъдил и възможността за предоставяне на закрила по чл.15, б.В от Регламента – безогледно насилие в условията на въоръжен международен или вътрешен конфликт. В тази връзка е обсъдена и приложената Справка №МД-02-268/20.07.2026г. за [държава] на Дирекция Международна дейност и проекти на ДАБ, от която се установява липса на конфликт в [държава], а така не може да се твърди наличие на основание за предоставяне на международна закрила на това основание.

Разпечатката съдържа 24 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6602c575-2876-4dd1-b27e-a20218e44e7a