Решение № 308 от 27.06.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Русе, 27.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20254500500316 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.

В. Г. П. от гр. Русе, чрез пълномощника си адв. Л.П. от АК – ****, е обжалвал Решение № 27/08.01.2024г., постановено по гр.д. № 4449/2022г. по описа на Русенския районен съд, с което са изменени мерките относно упражняването на родителските права по отношение на малолетното му дете Г. и са предоставени на майката К. И. П., на него е определен режим на лични отношения с детето, както и е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 300 лева.

Излага оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение, и за допуснати нарушения на съдопроизводствените плавила. Иска отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на предявения иск за промяна на родителските права. В условията на евентуалност, иска да се отмени обжалваното решение и се уважат предявените от него в първоинстнационното производство насрещни искове за изменение / ограничаване / на режима на лични отношения на майката с детето и за увеличаване размера на дължимата от майката ежемесечна издръжка за детето.

В жалбата са развити доводи, че не е доказано, считано от момента, в който бащата е определен да упражнява родителските права, да е настъпило изменение на обстоятелствата, което съществено да засяга интересите на детето.

1

Оспорва се възприетото от районния съда наличие на дефицит на бащата като родител да създаде стабилна семейна среда на база влошената му комуникация с майката, липса на диалогични отношения и на обсъждане и зачитане мнението на майката като родител при вземане на решения, касаещи детето. Оспорва се заключението в същия смисъл на назначената и приета от първоинстанционния съд съдебна психиатрична и психологическа експертиза / СППЕ /, като се твърди, че само на база на него съдът е приел наличие на новонастъпили обстоятелства и че бащата е с по-нисък родителски капацитет от майката. Последния извод счита за необоснован и неподкрепен от доказателства по делото.

Предявените насрещни искове за изменение на режима на лични отношения на майката с детето са мотивирани с твърдения за наличие на новонастъпили обстоятелства – неуведомяване на бащата от майката за боледувания на детето, здравословни проблеми на детето, когато е при майката / чревен дискомфорт /, манипулиране на детето от майката с обяснения, че занапред то ще живее при нея, неглежиране на образованието на детето / детето има забележки в училище и се явява неподготвено, когато е при нея /, провокиране от страна на майката на конфликтни отношения между нея и бащата. Счита, че изложеното обосновава ограничаване на режима на лични отношения, каквато е била претенцията, в условията на евентуалност, и за която се иска въззивната инстанция, ако не отхвърли исковете на К. П., да я уважи.

В отговора на въззивната жалба от К. И. П., чрез пълномощника й адв. Н.

М. от АК – ****, се изразява становище за неоснователност на жалбата, като се излагат подробни съображения в тази насока и се иска от въззивната инстанция да потвърди атакувания първоинстанционен съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Жалбата изхожда от страна по спора, подадена е в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. В рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, след извършена проверка на атакувания съдебен акт, по заявените в жалбата основания за порочност на решението, въззивната инстанция намира следното :

Производството е по чл. 59 ал. 9 от СК.

От фактическа страна по делото се установява следното :

Детето на страните по делото В. П. и К. П. – Г., е родено на **.**.****г., по време на брака им. Последният бил прекратен с развод, след като по гр.д.№ 582/2021 с Решение от 18.03.2021г. съдът одобрил постигнато между страните споразумение родителските права по отношение на малолетното дете да се упражняват от бащата, майката да има режим на лични отношения с детето, вкл. по време на официални и лични празници, ваканции, и да плаща ежемесечна издръжка.

От тогава до настоящия момент детето живее при бащата, а с майката има режим на лични отношения, както е определен : всяка първа и трета 2 седмица от месеца от 17.00 часа в сряда до неделя в 17.00 часа, с преспиване.

Детето на страните по делото се чувства добре с всеки от родителите си, има изградена връзка и с двамата, но при всеки от тях има различен начин на организация на живота му, на заниманията, забавленията, социалните контакти, съответно и различен възпитателски подход на родителите.

Първоинстанционният съд е уважил предявения от К. П. иск с правно основание чл. 59 ал. 9 от СК и постановил родителските права по отношение на детето да се упражняват от майката, като приел, че е налице изменение на обстоятелствата. Поради това не се произнесъл по предявения насрещен евентуален иск на бащата за изменение на режима на лични отношения на майката с детето, чрез ограничаването му.

Въззивната инстанция възприема изцяло както приетите за доказани от районния съд факти, така и изложените в решението му мотиви.

Окръжният съд намира, че анализът на ангажираните в първата инстанция доказателства по делото се основава на задълбочена преценка на доказателствената съвкупност, и изцяло го възприема.

С оглед развилото се пред въззивната инстанция съдебно следствие следва да се обсъдят събраните във въззивното производство доказателства.

От изслушването пред въззивната инстанция на бащата В. П. се установи, че същият много държи на образованието на детето, да е не само на отлично училищно ниво, но да надгражда, поради което го ангажира допълнително с решаване на задачи, четене, учене на английски език и има изисквания за такова отношение и от майката, когато детето е при нея – бащата изпраща листи със задачи, които да се решат, страници от текст, които да се прочетат от детето и пр. Бащата акцентира на образованието и подготовката на детето в училище и счита, че майката неглижира образованието на детето - не се занимава с него и не го стимулира да се образова. Бащата обяснява, че след като е било при майка си детето е ходело на училище без домашно, или с грешно домашно, с ненаучени уроци.

Пред въззивната инстанция В. П. заявява още, че К. П. имала алкохолна зависимост преди да се разведат, заедно посещавали лекари – заради злоупотребата от нейна страна с алкохол и психотропни лекарства, за депресия, като той не знае сега дали е излекувана. Твърди, че имало случаи когато взема детето в 17.00 часа тя да е в неадекватно състояние / не уточнява в какво се изразява/ и детето му казвало, че през деня играло на таблет, защото майка му спяла, била много изморена. В. П. счита за недоказани твърденията на майката, че към момента не употребява алкохол и лекарства, а напротив, в представени от него по делото амбулаторни листи било отразено, че тя има психично разстройство, а в експертизата по делото – че пие лекарство „ Сероксат“. Заявява пред съда, че иска да ограничи режима на лични отношения на майката заради употребата на лекарства и неглижиране на образованието на детето, неглежиране на социалните му контакти и на здравето му. За последното сочи, че майката ползва болнични неправомерно, за да гледа детето, когато това не било необходимо, и го прави, за да се изтъкне като добър родител.

3

В. П. сочи още, че когато взема детето след режим на лични отношения с майката, то е разстроено, объркано и неподготвено за училище. Затова иска да ограничи личните отношения, защото при него детето има режим и той държи на образованието. Счита, че с това, че „не го образова по никакъв начин „ майката обективно вреди на развитието на детето. То трябва да е при него, защото той има по-добър родителски капацитет и освен това детето вижда семейство – той съжителства с жена, което семейство му дава любов и разбиране. Освен това и поради факта, че е по-добре финансово устроен.

От изслушването пред въззивната инстанция на майката К. П. се установи, че когато е в режим на лични отношения с детето, се стреми да прекарват изключително много време заедно, както в подготовка за училище, така и в занимания, разходки, каране на колело и тротинетка, игри с деца.

Майката сочи, че Г. посещава занималня, където си пише домашните, но и тя му помага с учебния материал, проверява какво са учили, изпитва го дали всичко е разбрал, за да е сигурна, че е изпълнил всичко, да не отиде неподготвен на училище. Не се е случвало, докато е при нея, да е ходил на училище без домашни работи. Счита, че й помага образованието, което има – специалност „ Информатика и информационни технологии в образованието“, и правоспособността й да преподава от 1-ви до 8- ми клас.

По отношение грижите за здравето на детето, обяснява, че имало случай, в който й съобщили от училището, че Г. не се чувства добре и тя се обадила на личния му лекар, за да го прегледа. Той обяснил, че вече не е личен лекар на детето, бащата го бил отписал. При последващия разговор с баща той не й казал кой е новият личен лекар на детето, защото не я интересувало, и затова К. П. завела Г. в болницата. След извършен му преглед детето било прието за лечение.

Относно твърденията за злоупотреба от нейна страна с алкохол и лекарства, К. П. счита, че не е злоупотребявала. Сочи, че започнала да употребявала алкохол около половин година преди развода с В. П., но по малко, в количества между 50 и 150 мл, което било в кратък период. В. й втълпил, че е алкохоличка, говорел й, че нищо не ставало от нея, че има сериозен проблем. Заради уговорката с В., след като проведе лечение и се излекува, детето да бъде при нея, К. П. постъпила на лечение в частна клиника „ ******** „ в гр.*****. Престояла там две седмици, правили й изследвания, терапии, консултации с психолог, и било установено, че няма алкохолна зависимост, а това й е втълпено от бившия й съпруг. Предписали й прием на медикамента „ Сероксат“, защото била в депресивно състояние и не се чувствала добре. Посоченото лекарство счита, че не се е отразявало на способността й да се грижи за детето, да ходи на работа, а снижавало нивата на тревожност. Понастоящем, считано от преди 2 години, не приема медикамента„ Сероксат“, нито други лекарства, нито алкохол.

По отношение на комуникацията с бащата К. П. сочи, че е влошена, и той не иска да разговарят, ако не присъства детето. Тя не счита, като В. П., че е удачно всяка тема да се коментира пред детето, нито че трябва да се общува чрез ел.поща, на което настоява бащата. С телефонния номер на детето/ на часовника му / тя не разполага, тъй като бащата отказва да й го даде. Когато 4 разговаря с детето по телефона на бащата, Г. се притеснява да говори свободно, защото бащата е до него и го слуша. Счита, че липсата на контакт с детето, докато е при баща си, е вредна.

Майката смята, че при нея детето се чувства добре, спокойно е, пълноценно общува с баба си и дядо си, и други роднини. Когато идва от дома на баща си, е неспокойно, в стрес, необходимо му е време, за да се отпусне.

Майката изразява мнение, че когато е при бащата, той не общува достатъчно с детето, защото след като си напише домашните и си научи, детето стои само в стаята си. Счита, че бащата не търпи чуждо мнение и държи да стане това, което той е решил. К. П. счита, че е стойностен човек и добър родител и може да полага пълноценни грижи за своето дете.

В насока усилията, които бащата полага за отглеждането и образованието на детето са и показанията на св.Е.Р.– съжителстваща на в.жалбоподател, която е разпитвана освен пред въззивната инстанция / относно твърдени новонастъпили обстоятелства /, и на два пъти от районния съд. Същата сочи, че когато детето е в дома на бащата, съответно и при нея, има изграден режим, установен от бащата, и като се върне от дома на майка си, отнема време да се възстанови, тъй като е разконцентрирано, недоспало, заради това, че играло на телефона. Свидетелката сочи, че при майката детето не учи достатъчно, връщало се е със сгрешени домашни, случвало се е да не е подготвено за училище. Св.Р. обяснява, че детето посещава занималня и там пишат домашни, но подготовката не е достатъчна, нещата, които са правени в занималнята, трябва да се проверят, както и да се учи допълнително.