Решение № 1571 от 13.12.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1571 гр. Пловдив, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300502638 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби против решение № 235/26.07.2023 г.на РСКарлово, постановено гр.д.№ 1219/22г.

С въззивната жалба на П. Д. Я., ЕГН ********** действащ лично и в качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Д. П. Я., ЕГН **********, двамата от село С., община Карлово, област Пловдив, улица ***,чрез пълномощника адвокат Е., се обжалва решението в частта му, с която е отхвърлена молбата на П. Д.

Я., действащ лично и в качеството на законен представител на Д. Я. за защита срещу осъществени спрямо тях актове на домашно насилие, чрез системно психическо насилие от страна на П. Ю. Т. , ЕГН ********** град Пловдив, улица ***, в периода до 23.09.2022 г.

Жалбоподателят счита решението в атакуваните му части за неправилно и незаконосъобразно по подробно изложени във въззивната му жалба съображения и иска неговата отмяна,като вместо това съдът да постанови решение,с която да уважи молбата. Претендира разноски.

Въззиваемата по тази жалба П. Ю. Т. изразява становище за неоснователност на същата по подробно изложени съображения. Счита, че решението на Районен съд Карлово в тази му част е правилно и моли да бъде потвърдено.

1

П. Ю. Т. също е подала въззивна жалба против същото решение в частта му, с която е уважена молбата за защита от домашно насилие като са взети мерки по отношение малолетното дете малолетното дете А. П. Я., ЕГН **********, представлявано от неговия баща и законен представител П. Д. Я., ЕГН **********, двамата от село С., община Карлово, област Пловдив, улица *** следните мерки за защита: задължена е П. Ю. Т. , ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – всякакъв акт на физическо и/или психическо насилие спрямо детето А. П. Я., като е забранено на П. Ю. Т. да приближава до детето А. П. Я., до жилището му, находящо се на адрес: село С., община Карлово, област Пловдив, улица ***, до детската градина на детето А. – Детска градина „***“ в град Карлово, както и до местата за социални контакти и отдих за срок от 8 месеца. Във въззивната жалба са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата отмяна в тази му част и постановяване на ново, с което молбата за защита да бъде отхвърлена.

Въззиваемият по тази жалба П. Д. Я. е изразил становище в писмен отговор и съдебно заседание за неоснователност на същата, като се моли решението в тази част да бъде потвърдено като правилно.

Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, изхождат от легитимирани страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с молба за защита по ЗЗДН, подадена от П. Д. Я., ЕГН ********** действащ лично и в качество му на баща и законен представител на малолетните деца: Д. П. Я., ЕГН ********** и А. П. Я., ЕГН **********, тримата от село С., община Карлово, област Пловдив, улица ***, с която е поискана защита по реда на ЗЗДН поради извършено спрямо тях домашно насилие от страна на ответницата П. Ю . Т.. В молбата се твърди, че П. Д. Я. и П. Ю . Т. били разделени от 2017 г. Бракът между тях бил прекратен с решение № 26157/16.02.2022 по гр.д. № 5864/2020 г. Районен съд Пловдив , йато съдът е предоставил упражняването на родителските права на молителя. Решението в частта на развода, влязло в сила, но делото продължавало пред ПдОС по жалба на майката в частта на родителските права – в.гр.д.№ 1671/2022 г., IX гр.състав. С определение на PC-Пловдив от 07.06.2021 г. по 2 привременните мерки за упражняване на родителските права, същите били предоставени на молителя. На майката П. Ю. Т. бил определен режим на лични контакти с децата - всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в събота до 17:00 часа в неделя с приспиване. Молителят живеел с децата си на адрес в село С., община Карлово, ул. ***. Дъщеря му била ученичка в СУ *** - Карлово, а синът му посещавал детска градина „***“- град Карлово. Молителят се грижил за децата си, като те били силно привързани към него и родителите му, които помагали в отглеждането им. За Д. се грижел сам от раздялата им с майката, а А. бил на три месеца, когато през месец септември 2018 г. ответницата го оставила при молителя. До предявяване на иск за развод от страна на молителя през 2020 г., ответницата ходила в дома му да види децата два или три пъти за 3 години, за не повече от половин-един час, и винаги посещението й било свързано с проблеми. След постановяването на определението по привременните мерки, ответницата започнала да упражнява психически и вербален тормоз спрямо децата и молителя. Този тормоз се превърнал в системен, като вече имало и физически посегателства спрямо А.. Психическият и емоционален тормоз върху всички им бил непрестанен. Ответницата въвеждала децата в конфликта им по делото и изисквала от тях поведение да потвърждават неистини спрямо молителя и родителите му. Когато децата не били съгласни с нея или не правели това, което искала от тях, ответницата ги насилвала, включително чрез употреба на физическо насилие. Спрямо Д. поради отказа на детето да ходи с майка си в дните на режима, случаи на физическо насилие в рамките на срока по ЗЗДН нямало, но оставало психическото и емоционално насилие, на които детето било подложено. Спрямо А. обаче насилието на ответницата ескалирало. А. бил на 4 години и 3 месеца. Действията на ответницата спрямо него, когато бил при нея, били плашещи и надхвърляли рамките на нормалното житейско поведение. Молителят се страхувал за здравето на детето си.

Твърди се, че на 10 и 11.09.2022 г. А. бил взет от ответницата по режима й за лични контакти с детето. При вземането му ответницата се развикала, че ще го води в полицията да го освидетелстват. А. имал лека драскотина до нослето, буквално милиметър или два. Молителят го питал от какво му е, но детето не знаело, така казало и на майка си. Както обикновено се случвало, след връщане от майката, А. бил мрачен и някак отвратен, но молителят веднага, още веднага след връщането му, качил и двете деца в колата и заминали на море за няколко дни. А. почти веднага възвърнал доброто си настроение, приказвали си с Д., било им добре. На 14.09.2022 г., когато вече се връщали с децата от почивка, от ОЗД - Карлово се обадили на молителя, за да му кажат, че има подаден сигнал от майката и трябва да заведе А. при тях на 15.09, молителят също трябвало да отиде с него. На 15.09.2022 г. молителят завел А. в ОЗДКарлово. В отдела имало няколко души, които заговорили детето. Питали го дядо удрял ли го е, детето казало „не“, „тате удрял ли те е“, детето казало „не“. Питали го някой друг удрял ли те е, детето казало „само мама“. На следващите им въпроси 3 казало, че тя го бие преди да го заведе при лекар и в полицията, „за да не говори“.

Биела го по дупето и бузите. Детето било бито от майка си и при последното си посещение при нея, а когато А. казвал на майка си да спре, тя не спирала и продължавала да го бие. Биела го, когато направи нещо, което тя не иска. Детето споделило, че майката го е ударила и когато по телефона говорил с „Ежко Бежко“ – с това име така А. наричал лице с име Х., който преди това съжителствал с майка му.

Тогава ответницата искала А. да не говори по телефона и го ударила с пръчка по пръста. Докато детето разказвало, показвало синьо (като кръгче) на върха на средното пръстче на дясната си ръка, в меката част. Служителите на ОДЗ-Карлово питали детето дали се е качвало на покрив и то отговорило, че никога не се е качвало. А. казал, че майка му го предупредила, че ако каже каквото и да било, ще го бие. Тези събития се случили, когато майка му го е взела на 10 и 11.09.2022 г. Социалните работници записали всичко. Детето се страхувало от майка си. Молителят не го разпитвал какво прави, когато е при нея, за да не го обременява. Детето реагирало много притеснено, ако станело дума за майка му - отбягвало отговор, гледало встрани, започвало да вика.

На 07.09.2022 г. чрез пълномощника на молителя по в гр.д.№ 1671/2022 г. били връчени книжа, представени от ответницата в съда, в които тя твърдяла, че детето А. казало: „знаеш ли мамо...аз ще ги убия тея.... знаеш ли с какво ще ги убия тея... с кукешки (кучешки) препарат...знам къде в магазина има кукешки препарат“... „онези, които ме качват на покрива... ами тати ще го убия с на миявки пепаиат (на мравки препарат) ... с нашия пепаиат...“. Майката попитала А. кого иска да махне, а детето отговорило „първо де де, после тати“. Това ужасило молителя, не защото детето имало такива мисли, а защото му се внушавали мисли за убийство, а А. бил само на 4 години.

На детето се приписвали думи, чието значение то не знаело и не разбирало, а те се използвали за завеждане на поредни дела срещу молителя или срещу него и родителите му. Ответницата съзнателно манипулирала детето, а когато то не искало да я слуша, го биела.

На 16.09.2022 г. молителят трябвало да замине за чужбина. На 19.09.2022 г. му се обадила майка му, силно разстроена, че в дома им отишла полиция за баща му. Той не бил в дома си, а на разходка с децата. Полицаите го чакали в комплекс „Я.“, където молителят и баща му работели. Когато бащата на молителя се върнал с децата, полицаите му казали, че трябва да ги последва, че има време, колкото да вземе за себе си вещи от първа необходимост и да напусне дома си. Била му връчена заповед за защита по ЗЗДН, издадена от ПРС, IV бр.състав по гр.д. № 12902/2022 г. Децата разбрали, че полицията отвежда дядо им по дело, заведено от майка им. Това било едно от нещата, които майка им многократно повтаряла пред тях, а и пред молителя и неговите родители. По тази причина, страхувайки се, че майка й ще „вкара в затвора“ баща й и дядо й, Д. изпаднала в емоционална криза през януари 2022 г. и отказала да ходи в дома при майка си. Случилото се на 19.09.2022 г. разстроило дълбоко децата, 4 плакали с часове, Д. повръщала, А. плачел „Искам си дядо“. Казал за майка си „Тя ми каза да не говоря, защото ще ме набие, казва ми лоши неща за тати и дядо, и ще ме набие, ако кажа.“

На 20.09.2022 г. молителят се върнал от чужбина. А. го посрещнал с плач, че иска дядо си. Казал „Мама ми каза да мълча, защото ще ме набие, но аз искам дядо.

Говори много лоши неща за теб и за дядо, и че ако кажа нещо, пак ще ме набие. Води ме, казва да мълча, иначе ще ме набие.“ Д. плачела, страхувала се за баща си и двете деца били неспокойни цяла нощ.

На сутринта на 21.09.2022 г. пак заплакали. Молителят отишъл с двете деца в ОЗД Карлово да поиска помощ. Не знаел какво да прави. Социалните работници говорили и с двете деца, в отсъствие на молителя. След проведения разговор социалните работници излезли притеснени и споделили, че децата са силно травмирани. Децата ползвали социална услуга в ЦОП към ОЗД Карлово; социалните работници следели положението на децата още от 2021 г. и били запознати с проблемите на децата с майката.

На 21.09.2022 г. молителят завел А. при психолога Д.Д., която следяла състоянието и на двете деца от 2021 г. Психологът установил, че в съзнанието на А., който е на ниска възраст, се програмират и залагат готови негативни сценарии (че детето е бито, връзвано и езикът му е дърпан). Тези сценарии се повтаряли многократно, за да ги възприеме детето като истински събития. Детето било видимо тревожно. Наблюдавало се невротично поведение. Нужно му било повече време от необходимото (около 20 минути), за да се успокои. При подреждане на кукленото семейство отделяло куклата на дядото и плачейки казвало: „Деде го няма“. На въпроса „Къде е“ А. избухвал гневно и започвал да крещи „Няма да кажа“. Психоложката не открила белези на извършено физическо насилие от близките на детето - баба, дядо и баща, констатирала, че А. е много привързан към тях с интимни и здрави емоционални връзки. Изследвано сочело, че при детето вече се наблюдава една развиваща се детска невроза. Твърде вероятно било тази невроза да е отключена вследствие на силния стрес при А., държащ се на силно влошените взаимоотношения между родителите и опитите на детето да се внушават т.нар. „фалшиви спомени“. Тези фалшиви спомени трайно увреждали детската психика и криели рискове за сериозни, вече психиатрични разстройства. Те били показател за тежко психическо и емоционално насилие.