Решение № 46 от 25.09.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Радомир, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря В. М. К. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20261730200145 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН .

С наказателно постановление № . от 08.01.2026 г. Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-П. е наложил на жалбоподатЕ.та Е. Б. К., с ЕГН:********** от гр.Р., ул.“И. Ва.“ №., на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането административно наказание глоба в размер на 127,82 евро.

Недоволна от така наложеното й наказание К. по подробно изложени във въззивната жалба и в хода на пледоариите от адвокат-защитника си съображения моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се правни доводи от защитника на К. за допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при издаването на НП довели до нарушаване правото на защита на К.. По същество на спора се пледира за отмяна на НП и се моли съда да приложи разпоредбата на чл.28 ЗАНН като приеме, че извършеното адм.нарушение е маловажно.

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не се явява като с писмено становище депозирано по делото моли съда да потвърди обжалваното НП като законосъобразно издадено.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В АУАН серия GA №./18.12.2025 г. е описано от фактическа страна, че на 18.12.2025 г. около 14:23 часа в гр.Р., на ул.“И. В.“, жалбоподатЕ.та К. като собственик на лек автомобил „Ф.Ш., с рег.№ РК . АТ, управляван от М. Б. К., роден на 01.04.1969 г., контролните органи на „Пътна Полиция“ същите са констатирали, че МПС-то е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение и няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

В изпълнение на служебните си задължения М. С. К., на длъжност “мл.автокнотрольор” в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - П., съставил процесния АУАН на К., като свидетел по същия е св. И. П. А. на длъжност “младши автоконтрольор” в сектор „ПП“ при ОДМВР-П. АУАН е бил връчен на жалбоподателя и последния го подписал без възражения.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение от К..

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни възраженията изложени във въззивната жалба и в хода на пледоариите от адвокатпълномощника на жалбоподатЕ.та доводи за допуснати съществени процесуални наушения при съставяне на АУАН и издаване на НП довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Съдът намира, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Неоснователни са доводите, че АНО не е посочил обстоятелствата, при които е извършено адм.нарушение. Както в АУАН така и в НП са посочени всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- П., който е оправомощен със Заповед № 313з-491 от 21.03.2022 г. на Директора на ОДМВР–Перник, предвид разпоредбата на чл.647, ал.2 от Кодекса за застраховането.

По същество на спора съдът приема, така описаната в АУАН и НП фактическа обстановка за безспорно доказана от АНО, тъй като тя се потвърждава напълно от събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в административно-наказателната преписка, които напълно кореспондират помежду си и пресъздават една и съща фактическа обстановка, а именно: Акт за установяване на извършено административно нарушение G A № ./ 18.12.2025г., 2

Наказателно постановление № ./08.01.2026 г., на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-П. както и показанията на св.А., разпитан в хода на съдебното дирене.

От друга от страна от жалбоподатЕ.та не бяха ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят фактическата обстановка описана в АУАН и НП.

В правната теория обективната страна на административното нарушение обхваща деянието, противоправността, насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване на нарушението. Противоправността на деянието и насочеността му срещу установения ред се възприема като противоречие с императивна правна норма или правен принцип.

В настоящия казус тя представлява противоречие с разпоредбата на чл.638, ал.1 от Кодекса за застраховането. Всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение е длъжно да сключи Договор за застраховка "Гражданска отговорност", като съгл. ал.1 на чл.638 от КЗ носи административнонаказателна отговорност, какъвто е и настоящият случай.

Предвид гореизложените правни съображения настоящият състав на решаващия съд намира, че обжалваното НП като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

За правна пълнота настоящият съдебен състав следва да отбележи, че процесния случай не осъществява белезите на маловажен такъв, съобразно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК , приложим на основание чл.11 ЗАНН.

Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално, на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили вредни последици или да има пострадали лица. Не се установиха изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на които да бъде направен извода, че извършеното от жалбоподатЕ.та К. нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид. С нарушения като процесното се засягат значими обществени отношения в областта на задължителното имуществено застраховане, където нарушаването на императивните изисквания е с висока степен на обществена опасност.

По отношение на размера на наложеното адм. наказание за извършеното от жалбоподателя административно нарушение, то същото е с точно фиксиран от законодателя в ЗДвП размер на глоба, изключващо възможността за преценка от страна на съда на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН.

Искания за разноски не бяха направени по делото, поради което съдът не дължи произнасяне за тях.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № .от 08.01.2026 г. , с което Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-П., е наложил на Е. Б. К., с ЕГН: ********** от гр.Р., ул.“И. В.“ №.на основание чл.638, ал.1, т.1 вр. чл.461, т.1 от Кодекса за застраховането административно наказание глоба в размер на 127,82 евро /сто двадесет и седем евро и осемдесет и две евроцента/ РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване

3 по реда на АПК пред Пернишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението му до страните.

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4