Решение № 289 от 09.06.2026, Районен съд - Дупница
- Съд
- Районен съд - Дупница
- Дело
- Гражданско дело 1325/2025
- Вид
- Решение № 289
- Подписан
- 09.06.2026
- Състав
- Ели Димитрова Анастасова Мицевска
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227, ал.1, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 227, ал. 1, б. "в" и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 289 гр. Дупница, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ели Д. Анастасова Мицевска при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Мицевска Гражданско дело № 20251510101325 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по предявени от И. Г. О., с ЕГН ********** и Д. С. О., с ЕГН **********, с общ адрес: *** срещу Р. И. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
*** обективно и субективно съединени искове, както следва:
1. Иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот от 26.07.2023г., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 115, том II, рег. № 4467, дело № 298 от 26.07.2023 на нотариус Л.
С. с № 527 на НК, с който ищците И. Г. О. и Д. С. О. дарили на ответника следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор № *** /землище нула четири хиляди двеста и двадесет, кадастрален район петдесет и шести, поземлен имот шести/, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-60/05.08.2004година на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта п кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за извършено изменение по КККР със заповед, е адрес на поземленият имот: ***, с площ за имота от 544 кв.м. /петстотин четиридесет и четири квадратни метра/, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
573,574 /петстотин седемдесет и три цяло петстотин седемдесет и четири/ квартал 39А /тридесет и девет „А“/, парцел: III /трети/, ВЕДНО с построената в имота жилищна сграда с идентификатор № *** /землище нула четири хиляди двата и двадесет, кадастрален район петдесет и шести, поземлен имот шести, сграда едно/ със 1 застроена площ от 47 кв.м. /четиридесет и седем квадратни метра/, брой етажи: 2 /два/, с предназначение: Жилищна сграда еднофамилна, ведно с правото му на строеж върху мястото, ведно е всички подобрения и приращения върху имота, при настоящи граници и съседи на имота по скица с изх. № 15-950288/10.06.2021г.,издадена от Агенция по Геодезия, Картография н Кадастър – гр. София: 1. Поземлен имот с идентификатор № 04220-56.5; 2. Поземлен имот с идентификатор № ***; 3.
Поземлен имот е идентификатор № ***; 4. Поземлен имот с идентификатор № ***.
2. Иск с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот от 26.07.2023г., обективирано в нотариален акт за дарение на недвижим имот с № 114, том II, рег. № 4463, дело № 298 от 26.07.2023 на нотариус Л.
С. с № 527 на НК, с който ищците И. Г. О. и Д. С. О. дарили на ответника следния недвижим имот: 8/9 /осем девети/ ид. части от Поземлен имот с идентификатор № *** /землище нула четири хиляди двеста и двадесет, кадастрален район дванадесети, поземлен имот четиридесети осми/, находящ се в ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № 300-5-60/05.082004 година на ИД на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за извършено изменение но КККР със заповед, с адрес на поземления имот: ***, с площ за имота от 1046 кв.м. /хиляда четиридесет и шест квадрати метра/, с трайно предназначение па територията: земеделска; начин на трайно ползване: ливада, категория на земята при поливни условия: 4 /четвърта/, предишен идентификатор: няма, номер но предходен план: 012048 /нула дванадесет хиляди четиридесет и осем/, при настоящи граници и съседи на имота по скица с изх.
№ 15-950279/10.06.2021 година, издадена от Агенция по Геодезия, Картография и Кадастър – град София: 1. Поземлен имот е идентификатор № ***; 2.
Поземлен имот с идентификатор № ***; 3. Поземлен имот с идентификатор № ***; 4. Поземлен имот с идентификатор № 04220-12.40; 5. Поземлен имот с идентификатор № ***; 6. Поземлен имот с идентификатор № ***.
Ищците твърдят, че с гореописаните два договора за дарение, на 26.07.2023г. са дарили процесните два имота на своята дъщеря – ответницата по делото като върху жилището било учредено в тяхна полза пожизнено право на ползване. От началото на м.01.2025 година здравословното състояние и на двамата ищци рязко се влошило, в резултат на изключително негативната промяна в отношението на ответницата към двамата ищци. На няколко пъти се налагало на ищците да бъдат отведени на лекар в София, като многократно се се обаждали на дъщеря им да им помогне. Изтъквали са, че са във влошено състояние и имат нужда от нейната помощ, доколкото няма кой да ги придружи до болници и съответно да се погрижи за тях в тези моменти.
2
Ответницата обаче категорично отказвала да се погрижи за ищците. И към момента на депозиране на ИМ ищците не могат да разчитат на ответницата и се налага да ангажират съседи, когато имат нужда от нещо свързано със здравословното им състояние. Релевират, че ищецът И. О. има проблеми с кръвното налягане – почти ежедневно го вдига, има проблеми и с нервната система, като вече няколко пъти в последните месеца ищците ходят в бърза помощ по спешност, за което отново ангажират съседка, която е ставала свидетел на многократните молби на ищците към дъщеря им, с които са я молили да дойде като по - млад човек и да отидат заедно на лекар. Ищците заявяват, че имат нужда от издръжка, която се изразява в непосредствена грижа към тях и многократно са я искали от ответницата, но тя не се отзовавала. Изтъкват, че са получили съобщение отответницата да не я търсят повече никога, да не се занимават с нея, ответницата е използвала обидни квалификации като „идиот“, „изрод“, като същевременно е имало случай, при който ответницата е ударила своята майка с чадър по главата. С оглед изложените съображения намират предявените искове за основателни и доказани.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни като в тази връзка са релевирани следните възражения: ищците желаят да водят „луксозен“ начин на живот като за целта искат да се възползват от ответницата; ищците ползват процесните имоти и няма пречка да ги отдадат под наем; ответницата винаги е помагала на ищците и ги е водела на прегледи в София; комуникацията между страните е прекъсната по вина на ищците, а не на ответницата.
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, IV състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.227, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
Основателността на предявените искове се обуславя от кумулативното наличие на следните императивно необходими предпоставки:
1/. извършено дарение;
2/. трайна нужда от издръжка на дарителите;
3/. наличие на искане, отправено от ищците до ответницата за предоставяне на издръжка;
3
4/. отказ на ответницата /изричен или мълчалив/ да дава издръжка.
С изготвения по делото доклад /л. 64, стр. 2/ са отделени като безспорно установени и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните следните обстоятелства: обстоятелството, че ищците са родители на ответницата и обстоятелството, че на 26.07.2023г. ищците са сключили договори за дарение, с които дарили процесните два имота в полза на ответницата.
Спорно между страните е обстоятелството дали дарителите са имали трайна нужда от издръжка. В тази връзка в константната съдебна практика на ВКС се приема следното: договорът за дарение сам по себе си не поражда каквото и да било правно задължение в тежест на дарения. Извършената размяна на блага е валидна и допустима при наличието на призната от закона причина, която да я оправдава – т. нар. основание на сделката. Договорът за дарение не прави изключение от това правило, но за разлика от възмездните сделки, разпоредителното действие е свързано не с получаване на насрещна материална облага, а с удовлетворяване на неимуществен интерес на дарителя – да прояви щедрост, алтруизъм. Така материалната безвъзмездност на договора, поражда морално задължение за благодарност, изпълнение на което не може да бъде наложено по пътя на държавната принуда, нито пък неизпълнението му само по себе си би могло да обуслови основание за прекратяване на веднъж създадената договорна връзка. Законовата санкция за неизпълнение на моралното задължение за благодарност е установена чрез конкретни хипотези на обективирано поведение на дарения, при които за дарителя се поражда правото, материалното право на собственост да бъде върнато обратно в правната му сфера, чрез отмяна на дарението. Получаването на правото на собственост върху недвижимия имот, с оглед неморалното поведение на дарения, е правно нетърпимо и поражда правната възможност дарителят с едностранно волеизявление да прекрати възникналата правна връзка.
Нуждата от издръжка се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покрИ.е на специфичните му нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размерът на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани - повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н. Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби, наеми, реализирани 4 печалби и др. подобни, както и допълнителните доходи, които реално е могъл да реализира - наеми или цена на друго имущество. Наличието на допълнително имущество, от което могат да се реализират доходи, трябва да е ясно и конкретно посочено, като съдът изясни какво е неговото състояние, възможно ли е да се получават наеми, в какъв месечен размер, евентуално каква е пазарната му стойност с оглед възможност да се получат доходи от продажбата му /р.№473-2012-ІV ГО/. Съдът следва да вземе предвид и обстоятелството дали доходите на дарителя са по- ниски от определения от държавата размер на линията на бедност /р.№432-2014-ІV ГО, както и Решение № 145/01.11.2017г. по гр. д. № 786/2017г. по описа на ВКС, III ГО/.
Константната съдебна практика на ВКС приема и следното: виновното неизпълнение на това задължение законът санкционира с пораждане на правото на дарителя да отмени договора, но то не се отнася до обичайните и възнаградителните дарове (чл. 227, ал. 1, б. „в“ и ал. 2 ЗЗД). Поканата/искането за издръжка е неформален акт. Тя може да е писмена или устна. Не е необходимо поканата/искането да съдържа конкретна парична сума. Конкретните нужди от издръжка на дарителя определят вида и съдържанието на задължението на дарения. Те могат да се изразяват в траен недостиг на парични средства за покрИ.е на разнородни потребности – прехрана, дрехи, квартира, покрИ.е на консумативни разходи, неотложен ремонт и т.нат., и/или в необходимост от непосредствени грижи, помощ, включително специализирана (напр. болногледач). Необходимо е нуждите да са трайни и да са все с алиментен характер .
При всяко поискване, респ. отказ на дарения да даде издръжката, от която дарителят трайно се нуждае, възниква основание за отмяна на дарението, независимо от това дали е правено и друго искане и колко време е изтекло от предшестващите откази на дарения. По правната си характеристика поканата/искането за издръжка е едностранно волеизявление с адресат. Съдържа я всяка искова молба, с която дарителят упражнява правото по чл. 227, ал. 1, б. „в“ ЗЗД /в този смисъл е Решение № 233/16.04.2024г. по гр. дело № 2263/2023г. по описа на ВКС, IV ГО/.
Във връзка с гореизложеното следва да се съобразят следните специфични особености в настоящото производство: от представените по делото фишове за спешна медицинска помощ /л. 33 и л. 34/ и етапни епикризи /л. 35 и л. 36/, от които се установява следното: на 03.04.2025г. и на 08.04.2025г. на адреса на ищците е бил извикан медицински специалист, който е констатирал при ищеца И. О. съответно ниско артериално налягане, отпадналост /на 03.04.2025г./ и високо артериално налягане /на 08.04.2025г./; в издадена етапна епикриза на 28.08.2025г. /л. 35/ С. С. от АГП за ПМП „Алексия 2009“ ООД е обосновала заключението си, че ищцата Д. О. е подложена на хронична психотравма от фамилен характер – подложена е на системен натиск и неглижиране от страна на дъщерята, посочила е, че влошеното соматично състояние изисква системна грижа, която в случая не се полага; в издадена етапна епикриза на 28.08.2025г. /л. 36/ С. С. от АГП за ПМП „Алексия 2009“ ООД е 5 обосновала заключението си, че ищецът И. О. е подложен на хронична психотравма от фамилен характер – подложена е на системен натиск и неглижиране от страна на дъщерята, посочила е, че влошеното соматично състояние изисква системна грижа, която в случая не се полага
Разпечатката съдържа 34 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6600af35-c7f5-403e-83ec-13258c9fa309