Решение № 15698 от 06.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15698 гр. София, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20241110104373 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по осъдителни искове по чл.

155, ал. 1, предл. 1-во от Закона за енергетиката, предявени от „Топлофикация София” ЕАД, които искове съгласно уточнителна молба на ищеца са предявени против Г. Я. И., с ЕГН: , в качеството й на наследник на длъжника за процесния период, а именно: К. Г. И., с ЕГН: , за задължения във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: с адрес:гр. София, п.к. 1229, обл. София, общ. Връбница, ж.к.******************а именно: общ размер на 817.39лв., от които 640.05 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 24.01.2024 г. до изплащане на вземането, и 127.63лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 10.01.2024г., както и сума за дялово разпределение за периода м.12.2020г. - м.04.2022г. в размер на 39.59лв.- главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 24.01.2024 г. до окончателното изплащане на сумите и 10.12лв. - мораторна лихва за периода от 15.02.2021г. до 10.01.2024Г.

От страна на ответника, уведомен за исковата молба при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК, правото на отговор е упражнено чрез назначения особен представител, който оспорва исковете с възражения, сред които и че ответникът не е клиент на ищеца.

От страна на третото лице-помагач „Н***** АД, конституиран на 1 страната на ищеца, се представят отчети, както и изравнителни сметки.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

В случая се твърдят неплатени задължения на наследодателя, поради което с правно значение е дали наследодателят е бил клиент на ищеца през процесния период, а не ответника-наследник. От страна на ответника не е оспорена истинността на представения с исковата молба нотариален акт от 2016 г. ,с който е оформен Договор за покупко-продажба и като купувач е посочена К. Г. И., наследодателят на ответника. От страна на ответника не е оспорена истинността на представените от „НЕЛБО” АД документи за отчет, които съдържат положен за наследодателя на ответника подпис като „клиент“.

Следва, че е положително установено, че наследодателят на ответника е била клиент на ищеца.

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че доставената за имота през процесния период топлинна енергия включва: сградна инсталация, отопление, както и битово горещо водоснабдяване, като конкретно топлината енергия е калкулирана въз основа на показанията на ИРРО на 3 бр. радиатори, а топлата вода – по показания на един водомер.

Съдът намира за обосновано заключението на съдебно-техническата експертиза и направения с него извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията и кредитира направения с него извод, че действителният размер на задълженията е този, следващ след увеличаване/намаляване на прогнозно начислените задължения със сумата, следваща се за доплащане/получаване от клиента въз основа на изготвените след края на двата отоплителни сезона изравнителни сметки и само за процесния период, за топлинна енергия за отчетния период възлиза на сумата 826,47лв. /което е повече от претендираните от ищеца 640.05 лв./ Съдебното произнасяне е ограничено от размера на претенцията, поради което съдът намира за изцяло положително установено задължението за топлинна енергия в претендирания размер - 640.05 лв., или актуални 327,25 евро.

Следва да се отбележи, че м акар с решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС да е отменена т. 6.1.1 от Методиката, приложение 2 към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на министъра на енергетиката, тази отмяна не води автоматично до отпадане на задължението на потребителите на топлинна енергия да заплащат стойността на доставената в имотите им топлинна енергия. Не се правоизключва извършването на доставка на топлинна енергия, а само методиката за изчисляването й, което касае претенцията по размер. За т. 6.1.1 от методиката, в Решение на СЕС от 23.10.2025 г по дело C‑760/23 е посочено, че се основава на някои обективни данни, но би следвало по-специално да отчита специфичните характеристики на сградата, като нейната изолация и изолацията на отоплителната система, използваните за тази система материали, както и евентуалната загуба на топлина. Методиката отчита част от обективните критерии, но не всички, вещото лице не следва да замества методиката или да съставя изцяло нова формула, а следва единствено да добави липсващия параметър под формата на числен коефициент, който да бъде приложен върху полученото по реда на методиката количество топлинна енергия за сградна инсталация, и то ако е приложим и относим. В случая по делото не са представени доказателства, от които съдът да заключи, че процесната сграда етажна собственост има специфични характеристики, които водят до неточности в отчитането на индивидуалното потребление на ответника по Методиката респ. до начисляване на по-високи сметки за доставена топлинна енергия.

Относно задълженията за услуга за дялово разпределение:

За задължението за услугата дялово разпределение - според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на „Топлофикация София” ЕАД тази услуга подлежи на заплащане към „Топлофикация София” ЕАД, а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, поради което и въз основа на изготвеното от съдебно-счетоводната експертиза заключение, намира, че за периода ответникът дължат такса за услугата дялово разпределение за периода м.12.2020г. - м.04.2022г. в размер на 39.59лв., колкото и се претендира, и представляващи актуални 20,24 евро.

По исковете за лихви за забава:

От заключението по ССЕ се изяснява, че при своята калкулация ищецът се е позовал на клаузата на т. 32.3 от ОУ от 2016 г., които са били в сила при изготвяне на изравнителните сметки, със сумите, по които е извършено счетоводно прихващане от ищеца, в случаите когато плащането на топлоенергия се извършва от абонатите въз основа на прогнозни месечни сметки и една изравнителна, след изготвянето на последната, продавачът издава данъчни дебитни и кредитни известия за разликите между прогнозното и действително потребеното количество топлоенергия.

Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното 3 количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 /т.е. прогнозните задължения, за които се издават ежемесечни фактури/, ако не са заплатени в срока по ал.2. В случая от заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по същество от страна на ищеца се претендира стойността на двете общи фактури, изготвени в съответствие с чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-дневен срок за плащане. Поради това и при липсата на определен срок за плащане, на основание чл.84, ал.2 ЗЗД, клиентът изпада в забава след покана. Ищецът не твърди и не доказва да е отправил покана до ответника за плащане на общите фактури, поради което и исковете за лихви са неоснователни.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за разноски е частично основателна –за 1603,05 лв. или 819,63 евро (от общо сторени в размер 1900 лв.)

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. Я. И. с ЕГН: **********, в качеството й на наследник на длъжника за процесния период, а именно: К. Г. И. с ЕГН: **********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046, във връзка с топлоснабдяване на имот на адрес: с адрес: гр. София, п.к. 1229, обл.

София, общ. Връбница, *********************и абонатен № 154819, сумите: 327,25 евро /стари 640.05 лв./ - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба 24.01.2024 г. до изплащане на вземането; сума за дялово разпределение за периода м.12.2020г. - м.04.2022г. в размер на 20,24 евро /стари 39.59лв./ главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба 24.01.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата 819,63 евро съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД против Г. Я. И. с ЕГН: **********, в качеството й на наследник на длъжника за процесния период, а именно: К. Г. И. с ЕГН: ********** искове за:

127.63лв. - мораторна лихва относно задължението за топлинна енергия и за 4 забава от 15.09.2021г. до 10.01.2024г., и 10.12лв. - мораторна лихва относно задължението за дялово разпределение и забава за периода от 15.02.2021г. до 10.01.2024 г.

Решението е постановено при участието на „Н.” АД като трето лицепомагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5