Определение № 112 от 18.08.2022, Районен съд - Чирпан

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. Чирпан, 18.08.2022 г.

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Т. Динков като разгледа докладваното от Атанас Т. Динков Частно наказателно дело № 20225540200192 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 243, ал. 4, 5 и 6 от НПК.

Образувано е по жалба от адв. Р.Г. от АК – Стара Загора, повереник на Н. АС. М., майка и законен представител на пострадалото малолетно дете Стефка Недялкова М., против Постановление от 15.07.2022 г. на РП – Стара Загора, ТО – Чирпан за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 375 ЗМ – 91/2021 г. по описа на РУ - Чирпан, образувано за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл.

3 от НК.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното постановление, като се моли съдът да отмени постановлението, и да върне делото на прокурора за продължаване на разследването, с указания за прилагане на закона.

Съдът, в настоящия си състав, извърши проверка на обжалваното постановление, запозна се със събраните на досъдебното производство доказателства и като взе предвид основанията, изтъкнати в жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, което има право на това, а разгледана по същество е основателна.

Досъдебното производство (ДП) е било образувано за това, че на 05.04.2021 г. в с. Целина, обл. Стара Загора, при управление на МПС, лек автомобил „Ауди А4“ рег. № Х 3936 КК, е нарушил правилата за движение и е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Стефка Недялкова М. - престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „б”, във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК С обжалваното Постановление от 15.07.2022 г. РП – Стара Загора, ТО – Чирпан е било прекратено досъдебно производство № 375 ЗМ – 91/2021 г. по описа на РУ - Чирпан, водено за извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 24, ал 1, т. 1 от НПК, като наблюдаващият прокурор е приел, че от събраните в хода на разследването доказателства не се обосновава извод за извършено престъпление от общ характер.

В производството по чл. 243 от НПК компетентността на съда обхваща пълна преценка на обосноваността на акта за прекратяване на досъдебното производство, както и на неговата 1 законосъобразност. Това означава, че съдът следва да прецени дали изводите на прокурора почиват на верен и пълен анализ на събраните доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване. На следващо място, трябва да установи дали проведеното разследване е обективно, всестранно и пълно, което ще изясни дали прокурорът е формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства. Ако в доказателствения материал не се съдържа потенциал за събиране на нови доказателства, тогава съдът следва да приеме, че прокурорът е изпълнил задължението си по чл. 14, ал. 1 от НПК и е извършил всички допустими и необходими действия за разкриване на престъплението и неговия извършител. Оттук нататък съдът трябва да провери дали правилно е приложен материалният закон.

В случая постановлението за прекратяване не съдържа нито ред мотиви. Не е ясно становището на прокурора по отношение на това извършено ли е било или не от водача К. нарушение на правилата за движение по пътищата. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че мотиви в тази насока са абсолютно задължителни, доколкото от една страна нарушаването на правило за движение по пътищата е елемент от обективната съставомерност на престъплението за което се води разследване, а от друга видно от материалите по делото е, че пострадалата е малолетно дете (факт който в случая е от съществено значение при преценката за наличие или не на извършено престъпление) и се ползва с особена закрила, включително и чрез въвеждане в ЗДП на специални правила за водачите на МПС. Мотиви относно това налице ли е нарушение на някой от тези специално предвидени в ЗДП правила за движение (чл. 116, чл. 117 от ЗДП) и ако не - защо, не са налице.

На следващо място, съдът намира, че не е било извършено всестранно и пълно разследване, доколкото в приетата за установена фактическа обстановка има данни за съставомерно деяние от страна на водача на автомобила, а именно такова по чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „а“, предл. 2, вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като при направения анализ на доказателствата не се достига до извод категорично отхвърлящ нарушение по чл. 117 от ЗДвП.

По въпроса как трябва да преминават водачите на моторни превозни средства, когато на пътя или в близост до него - на тротоара или банкета се намират деца е постановено Тълкувателно решение № 61 от 26.XII.1983 г. по н. д. № 58/83 г., ОСНК. В него се посочва, че при възприемане на дете на пътя или в близост до него, водачът е длъжен да намали скоростта на движението или да спре, за да бъде предотвратено увреждането на детето.

Намаляването на скоростта на движението се извършва във всички случаи от момента на възприемане на детето независимо от близостта му до мястото, където ще премине превозното средство, и обстоятелството, дали то възприема, или не приближаването му. Скоростта на движението трябва да бъде намалена в такива предели, че да гарантира при преминаването покрай детето при всички случаи безопасност, включително и когато настъпи рязко изменение в пътната обстановка в резултат на необмислено и опасно пресичане на пътя от детето. Щом като децата в ниска възраст не са в състояние правилно да ръководят своите постъпки и реално да оценяват опасностите, които ги застрашават, законът възлага на водачите да ги предпазват, когато преминават покрай тях. При настъпване на произшествие, с което се уврежда здравето или животът на дете, когато не е намалена скоростта до предели на безопасност, макар и това да е станало в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, водачът не се намира при условията на чл. 15 от НК. Като се е движил с несъобразена скорост при такива пътни ситуации, той сам се е поставил в обективна невъзможност да предотврати настъпването на произшествие с 2 резултат. Общественоопасните последици настъпват от виновното нарушаване на изискванията по чл. 117 ЗДвП. А щом е налице нарушаване режима на скоростта на движението, деянието не е случайно. Спиране на моторно превозно средство се налага в онези случаи на пътни ситуации, при които движението и с най-минималната скорост представлява опасност за увреждане на детето, което се намира на пътя или в близост до него. Детето, обаче, представлява опасност за движението само когато то се възприема от водача или когато той е бил длъжен да го възприеме по време на движението, щом то се е намирало на пътя. При появяване на дете в опасната зона за спиране на моторното превозно средство, което е излязло от закрито място, от което предварително обективно не е могло да се възприеме, при настъпване на вредни последици не е налице виновно нарушаване на изискванията на чл. 117 от ЗДвП. Следователно според предписанията на закона децата трябва да се намират на пътя или в близост до него, за да могат да бъдат възприети от водача и съответно от този момент да възникне за него задължението да вземе необходимите мерки за тяхната безопасност.

В случая на първо място от доказателствата по делото не се налага извод, че детето е било под пряк контрол на възрастен.

В протокола за следствен експеримент от 01.03.2022 г. проведен в присъствието и на свидетеля Н. К. К. и повереника му адв. Костадинка Налбантова от АК – Хасково, разследващият полицай е отразил, че К. е посочил, че е забелязал пострадалата да се движи в посока север – юг, от тротоара, находящ се на север от платното за движение (л. 51 – 53 от ДП).

Въпросите дали водачът на превозното средство е могъл или не е могъл да възприеме детето, предприел ли е необходимото, за да спази изискванията на чл. 117 от ЗДвП, представлявало ли е детето опасност на пътя, с която водачът е бил длъжен да се съобрази или опасността е възникнала в един по-късен момент, когато водачът не е имал възможност за реакция, не са изследвани по ДП и не са събирани никакви доказателства в тази насока.

Отговорността на водача при настъпване на ПТП с деца, не е обективна. Всяка опасност за движението има своята характерна особеност и степен, от които поотделно и задно зависят мерките за безопасност, които водачът на моторното превозно средство е длъжен да предприеме за избягване на опасността. Не при всички случаи, когато край пътя има деца водачът е длъжен да спре и да не се движи въобще, а само тогава когато от конкретните фактори може да се направи извод, че само това поведение би съответствало на опасността. Не случайно разпоредбата на чл.

117 от ЗДвП не указва във всеки случай водачът да спре, когато забележи деца край пътя, а само когато опасността е толкова голяма, че няма друга възможност. При липсата на изследване на факторите обуславящи задължението на шофьора да действа съобразно правилото на чл. 117 от ЗДвП не може да се направи обоснован извод дали е било нарушено това правило или не.

На следващо място по ДП е установено, че водачът К. е напуснал местопроизшествието, което е наложило провеждането на оперативно - издирвателни мероприятия за установяването му, което обстоятелство се установява от показанията на полицейските служители М. З. Д. (пристигнал пръв на местопроизшествието – л. 46 от ДП), Андон Стоянов Иванов и Запрян Александров Запрянов (л. 45 от ДП).

Въпросът – дали водачът е избягал от местопроизшествието, респ. по какви причини го е напуснал местопроизшествието не е изследван с процесуални способи по ДП.

Съгласно Постановление № 1/17.01.1983 г. по н. дело № 8/1982 г. на Пленума на ВС, този 3 квалифициращ деянието признак е налице, „когато деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и временно, да заличи участието си в ПТП или да укрие някои доказателства за установяване на фактическата обстановка”. Житейското многообразие и специфичното развитие на пътните инциденти предполага хипотези, при които напускането на местопроизшествието е възможно да стане и по извинителни причини, като ВС е дал такъв пример с необходимостта от транспортиране на пострадалия до болнично заведение, но без да ограничава и други възможности.

В конкретния случай, не е изяснено по ДП, дали водачът К. е имал основателна извинителна причина да напусне района на произшествието (поради страх от саморазправа от близките на пострадалото дете, както е посочил в показанията си, дадени на ДП, които следва да се ценят съобр. чл. 121, ал. 1 от НПК), или е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие и практически да се опита да предотврати разкриването му като участник в пътния инцидент, каквито данни се съдържат в показанията на разпитаните полицейски служители. Свидетелят Андон Стоянов Иванов (л. 44 от ДП) сочи в показанията си, че за да открият водача на автомобила са прегледали запис от охранителна камера в селото, но тъй като не са моли да го установят свидетелят М. З. Д. е предприел разпити на хора от селото, които са били навън по времето на произшествието, в резултат на което са открили личното име на водача, съответно лицето с което живее на семейни начала, и впоследствие данните и номера на мобилния му телефон, които обстоятелства се установяват и от показанията на свидетелите Запрянов и Д.

(л. 45 – 46 от ДП). В показанията си свидетеля Иванов сочи, че след проведена беседа с водача К., след 1 часа на 06.04.2021 г. в РУ – Чирпан, последният е „признал“ за пътнотранспортното произшествие (ПТП), което кореспондира с показанията на свидетеля Запрянов (л.

44 – 45 от ДП). Т.е. обсъдените данни, навеждат до извод, че дори и водачът К. да е имал основателна извинителна причина да напусне района на произшествието (поради страх от саморазправа от близките на пострадалото дете, както е посочил в показанията си, дадени на ДП), то непосредствено след ПТП е предприел и други действия, които ясно информират за целта му да се укрие и практически да се опита да предотврати разкриването му като участник в пътния инцидент, тъй като не се е обадил на спешен телефон за да информира за инцидента с ударено дете, респ. за необходимост от осигуряване на медицинска помощ, не е споменал своето име, нито данни за управлявания от него автомобил, не се е отдалечил на безопасно разстояние за да изчака органите на МВР, нито ги е информирал за настъпилото ПТП, което е наложило провеждане на полицейски издирвателни действия за да бъде открит. В постановлението за прекратяване липсват мотиви, защо прокурора приема, че този квалифициращ деянието признак не е налице.