Решение № 260030 от 26.04.2022, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 297/2020
- Вид
- Решение № 260030
- Подписан
- 26.04.2022
- В сила
- 22.12.2022
- Състав
- АНДРЕЙ НИКОЛОВ РАДЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл.214 · Граждански процесуален кодекс
- чл.631 · Граждански процесуален кодекс
- чл.633 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111,б."а" и б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.111,б."а" и б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 187, ал. 9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 143 · Кодекс на труда
- чл. 144 · Кодекс на труда
- чл. 8 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
- чл. 9, ал. 2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
Р Е Ш Е Н И Е
№
260030 гр.
К.,26.04.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К.ският районен съд, в публично съдебно заседание на тринадесети април, две хиляди двадесета и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ РАДЕВ при секретаря ЯНКА
АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д. № 297 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
К.Б.Г., ЕГН **********
***, съдебен адрес-***,, чрез адв.Д.З. ***, е предявил против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ при МВР,седалище и адрес на управление-град С.,бул.“К.М.Л.№**, искове да бъде осъдена ответната дирекция да му заплати сумите,представляващи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за календарната 2017, 2018 и 2019 год., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва за забава върху главницата,считано от 10.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва за забава за периода от 01.05.2018г. до 09.02.2020г.
Производството по делото бе спряно на осн.чл.631 ГПК във вр. с чл.633 ГПК до приключване на производството по преюдициално дело № С-262/2020 год. на СЕС. Решението по посоченото дело е постановено на 22.02.2022 год.,поради което съдът е възобновил производството по същото с Определение № 260095 от 10.03.2022 год. на съда.
В открито съдебно заседание представената искова молба се поддържа от ищеца, чрез своя процесуален представител. Претендират се разноските по делото.
Ответникът, представляван от юрисконсулт, претендира отхвърляне на исковите претенции, поддържа описаното в отговора на исковата молба, като моли съда да присъди направените по делото разноски.
С писмена молба от адв. З. и на основание чл.214 от ГПК е направено изменение на предявените искове относно размера им, като претенцията да се счита за предявена за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. в размер на 1484,66 лева главница и 202,83 лева лихва за забава, като се отказва от исковете за разликата над претенцираната след изменението горница.
Ответната страна взима становище, че претенцията за периода от 01.01.2017г. до 10.02.2017г. е погасена по давност.
Счита претенцията след този период за неоснователна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответника, като заема длъжността „младши инспектор“ при РДГП-К., Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР.
От представените 35 бр. платежни бележки (л.19 до л.54) по делото) се установяват начислени в полза на ищеца плащания за период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. С.Т.. От заключението на експерта се установява броя отработени нощни часове от ищеца за процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. – 1448. При приравнен нощен към дневен труд при коефициент 1.143 за процесния период се получават 1655 отработени часове, което е разлика от 207 часа. За периода от м.01.2017г до м.12.2017г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е 673,00 лева, за периода от м.01.2018 до м.02.2018 е вече в размер на 728 лева, от м.03.2018г. до м.12.2018г. е 809 лева, а от м.01.2019г. до м.12.2019г. е в размер на 890 лева. Вещото лице установява, че ищецът работи на смесен режим на работа и работното му време се отчита сумарно. Експертът установява, че за процесния период дължимото възнаграждение за положения от ищеца нощен труд при съобразяване с коефициента 1.143 за приравняване на нощния труд към дневен възлиза в размер на 1484,66 лв. главница и 202,83 лв. законна лихва. При изчисление на извънредния труд, без съобразяване с нормата за тримесечие, вещото лице отчита дължима главница в размер на 1484,66 лева и законна лихва за периода – 202,83 лева. Когато нощният труд не се приравнява на дневен с коефициент 1.143, експертът отчита, че всички дължими суми за извънреден труд са начислени и платени. В експертизата е посочено, че нощният труд е начислен и изплатен според трудовото законодателство, когато извънредния труд е начислен и платен при условията на сумарно отчитане на работеното време, когато нощният труд не е приравнен на дневен с коефициент 1.143.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, от правна страна съдът намира следното:
Между страните няма спор,че ищецът е служител в ответната дирекция,че е изпълнявал задълженията си на смени по предварително утвърдени графици,че част от смените са били нощни с продължителност от 22.00 часа до 08.00 часа,че в исковият период е било въведено тримесечно сумиране и отчитане на работното време.
Спорните между страните въпроси са свързани с това дали при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд са приложими разпоредбите на КТ и НСОРЗ – в частност разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от посочената наредба, или следва да се прилагат разпоредбите на специалния ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и дали е налице извънреден труд при превръщане на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Съдът счита,че в казуса следва да бъде приложен чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба.Настоящият състав,като съобразява утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото заплащане, равенство на лицата, предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите в правоотношението,счита че служителите от МВР не могат да се третират по-неблагоприятно в сравнение с другите работници и служители предоставящи наемен труд,поради което и въпреки,че в исковият период липсва изрична регламентация в специалната уредба на МВР то положения от ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1, 143.
Нормите на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и на чл. 8 от НСОРЗ се прилагат едновременно, респ. при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1, 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд по 0, 25 лв. /час.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него работно време. В чл. 144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т. 2 на чл. 144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица – чл. 187, ал. 1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22, 00 часа и 06, 00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение – чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР.
Съгласно чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В съответствие със законовата делегация в цитираната разпоредба от министъра на вътрешните работи са издадени последователно Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби са идентични и предвиждат, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за периода от 22, 00 часа до 06, 00 часа. Само в първата Наредба от 11.08.2014 г. чл. 31, ал. 2 е предвидено, че при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по 0, 143. В останалите две Наредби от 2015 г и от 2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредбата от 2014 г. за преизчисляване на часовете положен нощен труд със съответен коефициент. За процесния период 01.01.2017 г. -31.01.2019 год. са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. Към настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС № 16766/10.12.2019 г. по адм. д. № 8601/2019 г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в частта относно голяма част от текстовете.
При липсата на специално правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Настоящият състав не споделя направеното от ответникът възражение, че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно чл. 67, ал.
3 от Закона за държ. служител, който също намира субсидиарно приложение по отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в др. специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. Тази непълнота в нормативната уредба е преодоляна едва с измененията на чл.
187 ЗМВР и приетата нова ал. 4/ДВ бр. 60 от 07.07.2020 г., в сила от 11.07.2020 г. /, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Видно е, че новата разпоредба на чл.
187, ал. 4 ЗМВР възпроизвежда текста на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ. За процесния исков период , т. е. до влизане в сила на новата разпоредба на чл. 187, ал. 4 ЗМВР, приложение следва да намери чл. 9, ал. 2 НСОРЗ.
Заключението на вещото лице по приетата като неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране,установява основателността на исковите претенции в двете й части-за главница и мораторни лихви.
Не се спори по делото също така, че отработените от ищеца часове на смяна и съответно за отчетния период от три месеца надхвърлят определената норма часове, който извод следва от обстоятелството, че работодателят му е заплатил допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, което е било определено без да е било извършено превръщане на отработените нощни часове в дневни.
Неоснователни са доводите на ответника по исковете, че вземанията за част от исковият период са погасени по давност. Погасителната давност в случая е с начален момент уговорения между страните падеж за плащане на сумите – аргумент от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и същата по аргумент от чл.111,б.“а“ и б.“в“ ЗЗД е тригодишен.Този падеж за първото тримесечие от процесния период, в който попада сочения от ответника период от 01.01.2017 г. до 30.03.2017 г. е 01.05.2017 г. При така установеното и като съобрази дата на подаване на исковата молба – 10.02.2020 год.,то съдът приема, че срокът на погасителната давност не е бил изтекъл към подаване на исковата молба и възражението на ответника е неоснователно.
Разпечатката съдържа 38 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/66006764-d2b6-4379-b533-aab01f92b05e