Присъда № 14 от 17.09.2024, Районен съд - Дулово

МОТИВИ

Към Присъда № 14/17.09.2024 г. по НОХД 327/2023 г. по описа на РС - Дулово,

Силистренската районна прокуратура е внесла за разглеждане в Районен съд гр.

Дулово обвинителен акт срещу И.Г.И., ЕГН **********, роден в ****, с постоянен адрес:

****** с настоящ адрес: *******, за престъпление от общ характер по чл. 339, ал. 1 НК, при фактическа и правна обстановка подробно изложена в обвинителния акт.

Прокурорът е лаконичен. Намира, че „по настоящото дело е събран необходимият обем доказателствен материал, от който се установява извършеното от подсъдимия престъпление, за което същият е бил предаден на съд, подробно описано от обективна и субективна страна с внесения в съда обвинителен акт, а именно - престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК“. С оглед чистото съдебно минало на подсъдимия счита, че „адекватно наказание за извършеното от него престъпление следва да бъде определено наказание в размер към минималния предвиден по закон“.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание, не се признава за виновен, дава обяснения. Моли да бъда оправдан. В дадената му „последна дума“ акцентира, че живее от **** години в *****. Защитникът му пледира за постановяване на оправдателна присъда.

Излага подробни мотиви. Обръща внимание, че видно от справката за съдимост подс. И.Г.И. не е осъждан. Подчертава, че обвинението се доказва от събраните по делото доказателства, а именно - протоколи за претърсване и изземване с фотоалбуми към тях.“ Но се аргументира, че тези протоколи следва да се изключат и да се приеме, че са негодни доказателствени средства. Фокусира се върху това, че те са съставени с определена цел по НПК, но не е спазена процедурата. Предпоставка за годността е обстоятелство те да бъдат издържани във вида, в който НПК предвижда, а именно, да станат годни доказателствени средства. За процесуалния представител на подсъдимия е абсурдно наличие на показания на поемните лица, които казват: „Извикаха ни и ни казаха какво намериха.“ В този смисъл излага подробен анализ и преценка на събраните доказателства, които квалифицира като компрометирани.

От събраните по делото доказателства (писмени и гласни) Дуловският районен съд установи следната фактическа обстановка в хронологичен ред:

На *****. служители на Гранична полиция – Силистра провеждат специализирана полицейска операция във връзка с постъпила оперативна информация, че подс. И.Г.И. държи незаконно огнестрелно оръжие (ловна пушка). В рамките на тази операция са извършени две претърсвания и изземвания на различни адреси в ***, за които има данни, че се ползват от подсъдимия или негови близки. Първото действие се осъществява в къща на ул. „*** – дом, обитаван от майката на подсъдимия, св. Й.Г.Ж. Второто претърсване е извършено същия ден в имот на ул. „*** в същото село – едноетажна жилищна сграда с прилежащ двор, за която предварително е било получено сведение, че се стопанисва от подс. И.Г.И.. Претърсването на адрес ул. „***, започва в сутрешните часове на ***г. В имота присъства св. Й.Г.Ж.(майка на подсъдимия), която е допусната да присъства при процесуалните действия като ползвател на помещенията.

1

В хода на претърсване в една от стаите на къщата са намерени няколко броя ловни боеприпаси – 4 бр. патрони калибър ***, пригодени за гладкоцевно оръжие. Този адрес е именно постоянният дом на майката на подсъдимия - св. Й.Г.Ж. като към момента на претърсването подс. И.Г.И. не е бил там. Около 40-50 минути след началото на действията обаче самият подсъдим се явява на място – пристига с личния си лек автомобил „**“ (заедно с още едно лице). Свидетелските показания сочат, че подс. И.Г.И. е дошъл, докато претърсването на ул. „***, все още е в ход, като е уведомен от полицаите за целта на акцията – издирване на незаконно оръжие.

Подсъдимият отрича да държи каквато и да е незаконна пушка („казахме му, че сме там да търсим оръжие. Той отговори, че няма“). Полицаите извършват проверка на автомобила на подсъдимия и съставят протокол за това, след което подс. И.Г.И. напуска района. Междувременно служители на МВР са обезпечили периметъра около втория адрес (ул. „***) и наблюдават движението към него. В показанията на полицейските свидетели е отразено, че малко след напускане на първия адрес подсъдимият с автомобила си се е насочил към имота на ул. „***“, но забелязал присъствието на полицаи и не е спрял, а е продължил пътя си. На този етап все още не е било намерено огнестрелно оръжие и не са били налице законови основания за задържане на лицето.

Претърсването на адрес ул. „***“, №**, се провежда веднага след приключване на първото. Служителите на Гранична полиция пристигат на място, като с тях е майката на подсъдимия св. Й.Г.Ж. поканена от органите да присъства и да съдейства при отварянето на имота. Къщата на ул. „***“ е била заключена при пристигане на екипа. Св.

Й.Г.Ж.първоначално заявява, че няма ключ за тази къща, но след предупреждение, че ако се наложи ще бъде повикан ключар, тя все пак намира ключ и отключва входната врата. (Покъсно тя уточнява, че е взела ключа „от нейната къща“, т. е. от дома си на ул. „***.) Свидетелката не дава съгласие за доброволно предаване, поради което органите пристъпват към претърсване по принудителен ред. Имотът на ул. „***“, №**, представлява стара едноетажна къща, състояща се от две свързани части – едната реновирана, а другата в стар вид. Според полицейските свидетели ремонтираната част е изглеждала скоро освежена и обзаведена, макар и необитавана постоянно (стените били наскоро боядисани, имало следи от текущи довършителни работи, помещението било почти празно – с едно легло и налични строителни материали). Именно в тази стая – единственото на пръв поглед годно за обитаване помещение – под леглото е открито търсеното огнестрелно оръжие.

Свидетелят полицай В.И.П. описва находката така: „Пушката я намерихме в едното помещение под леглото, във вързан найлонов чувал. Къщата, в която намерихме пушката, беше заключена, майка му отключи.“ Намереното оръжие впоследствие е идентифицирано като гладкоцевна ловна пушка ** калибър, марка „***“, модел ***, със сериен № ***.

Пушката е била завита в бял найлонов чувал, увит с тиксо (залепваща лента). При изземването присъстват и двама свидетели – т. нар. поемни лица, поканени да удостоверят извършените действия. В хода на същото претърсване е проверена и прилежащата стопанска част на имота (двор, помощни постройки и превозни средства). В паркиран товарен автомобил (камион), намиращ се в двора, е открита 1 бр. празна гилза калибър 12 – тя е намерена в джоба на една от вратите на камиона. Св. Й.Г.Ж.потвърждава този факт и добавя, че камионът принадлежи на жената на подсъдимия, снаха Ж.Ю. (т. е. на семейството на подсъдимия). Други предмети с отношение към делото не са иззети при обиска на ул. „***“, №**. След приключване на описаните действия по претърсване и изземване, всички намерени физически доказателства – пушката, боеприпасите (общо 4 броя патрони) и празната гилза – са надлежно описани и приобщени към делото.

На основание чл.53, ал.2, б. „а“ НК вещите са отнети в полза на държавата с присъдата (въпреки че подсъдимият е оправдан).

2

Подс. И.Г.И. не е бил задържан в хода на операцията на ***г., тъй като до нейното приключване не са били налице категорични доказателства за авторството на деянието.

Спрямо него е било повдигнато обвинение на по-късен етап (в досъдебното производство № **** по описа на РУ-Дулово), което е завършило с внесен обвинителен акт по чл.339, ал.1 НК (държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси без разрешение).

Горната фактическа обстановка се подкрепя от съвкупността на гласните доказателства – основно показанията на полицейските служители и поемните лица, участвали в извършването на претърсванията, от частичното свидетелстване на майката и братът на подсъдимия, както и писмените доказателства, намиращи се в ДП № **** г. от **** г., Том***, ДП № * г. Том ***,*** по описа на ГПУ- *** имащи значение за изясняване на фактическите обстоятелства по делото и съдържащи факти и данни за правилното постановяване на присъдата, а именно:

- ДП № *****г.:

*************************

-Опис Том**:

-*****************

- ДП №****г.:

- ******************************

Съдът кредитира тези доказателства относно времето, мястото и резултата от извършените процесуално-следствени действия, доколкото в тези части те са безспорни и взаимно потвърдени от няколко източника (намерени са именно описаните вещи, на посочените места и време). В същото време, от съпоставката на свидетелските показания се установиха съществени противоречия относно динамиката и реда на описаните действия – по-конкретно, относно начина на провеждане на претърсванията и участието на неутралните свидетели (поемни лица). Поради важността им за изхода на делото, тези несъответствия са подробно обсъдени в следващите раздели на мотивите.

Съдът извърши обстоен анализ на всички свидетелски показания поотделно, като оцени достоверността им, вътрешната и външната им съгласуваност и евентуалните противоречия между показанията, дадени в досъдебното производство и тези в съдебно заседание (чл.303, ал.1 НПК).

Свидетел Й.Г.Ж.– майка на подсъдимия.

Съдът преценява показанията с оглед на близката родствена връзка с подсъдимия и естествената заинтересованост в негова полза. В съдебно заседание тя заявява, че не знае нищо за намерените оръжие и патрони, и че „адресът (ул. „***“, №**) се ползва от сина ми, него ще питате“. С тези думи тя фактически насочва отговорността към подсъдимия, макар да твърди, че лично на нея не е известно откъде са се взели инкриминираните вещи. В показанията се откроява също информация за друг член на семейството – покойния съпруг на свидетелката (баща на подсъдимия). Тя описва покойния си мъж като човек с агресивен характер и опасни навици: „Мъжът ми беше осъден, лежа в затвора… вместо да бъде подобър той беше много зъл. Ножове, вилици, брадви съм крила от него…“. Тези твърдения на свидетелката косвено подкрепят защитната теза, че именно бащата (приживе) е имал склонност да държи хладно или огнестрелно оръжие. Съдът обаче кредитира тези думи само като обща характеристика, без да ги приема като директно обяснение за произхода на процесната пушка – тъй като бащата е починал още през *** г. и не може категорично да се установи връзка между неговото поведение и намереното години по-късно оръжие. В останалата си част показанията на св. Й.Г.Ж.относно самото претърсване са ограничени – тя 3 потвърждава единствено присъствието си и факта, че е отключила къщата на ул. „***“ (след като първоначално отказала, но после донесла ключ), както и че в камиона на двора е намерена празна гилза (която свързва със снаха си). В досъдебното производство същата свидетелка е дала сходни обяснения, като е подчертала, че адресът на претърсване (ул.

„***“) се ползва от синовете и те са правили ремонт там, а самата тя няма отношение към оръжието. При съпоставка не се забелязват съществени разминавания между казаното от нея в двете фази.

Предвид естеството на роднинската връзка, съдът възприема показанията на св.

Й.Г.Ж.внимателно и ги цен основно доколкото се потвърждават от други доказателства (например, потвърдено е, че тя действително е присъствала на всички действия и е отключила имота, както казва).

Св. М.Г.И. – брат на подсъдимия. Свидетелството му е относително кратко, но съдържа важно указание за алтернативна версия относно държането на оръжието. Още в началото на разпита си М. заявява: „Знам защо съм тук – заради поредната простотия на баща ми. Знам, че брат ми е обвиняем за държане на незаконно оръжие. Не мога да повярвам, че брат ми има оръжие… а доколкото разбрах, оръжието е намерено там, където баща ми е живеел“. Той подробно описва покойния им баща (Ж. Ив. И., по прякор „**“) като човек със склонност да събира и държи опасни предмети: „Баща ми притежаваше не само оръжия, а и ножове, всички знаят за ** от ***“. По думите на М., бащата е обитавал именно стаята в имота на ул. „***“, №6 до смъртта си (***г.), като само той е имал ключ за нея и никой друг от семейството не е влизал вътре без негово разрешение. Семейството направило козметичен ремонт на тази постройка, за да може бащата да живее там отделно (поради честите скандали и побои, които устройвал вкъщи). След кончината му през ***г. според св.