Определение № 11214 от 22.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11214 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504885 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 109407/06.04.2026год., подадена от И. В. В., чрез процесуалния му представител адв. В.Б., срещу Определение № 10280/14.03.2026год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. №76758/2024год., 140 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на решението по делото в частта за разноските.

Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност на обжалваното определение с твърдение за неправилност при преценка на присъденото адвокатско възнаграждение под минимума предвиден по Наредба за възнаграждения за адвокатска работа. Счита, че за всеки от предявените искове се следва отделно адвокатско възнаграждение, а не да се определя възнаграждение върху сбора от цената на всички искове. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да му бъде присъдено претендираното адвокатско възнаграждение.

Претендира разноски и за настоящата инстанция в размер на платената държавна такса.

Ответникът „ Сити Кеш“ ООД излага мотиви за неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора. Посочва, че адвокатското възнаграждение при множество предявени искове се определя върху сбора на всички искове, че страните водят помежду си множество дела с идентичен предмет, поради което искането за разноски в такъв висок размер представлява злоупотреба с право. Моли съда да остави частната жалба без уважение.

Съдът, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

1

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Софийски районен съд е бил сезиран с три обективно съединени искове - за установяване недействителност на договор за потребителски кредит и за връщане на недължимо платени по договора възнаградителна лихва в размер на 40,05лв. и такса за експресно разглеждане на договор за потребителски кредит в размер на 409,95лв. , ведно със законната лихва Делото е приключило в едно съдебно заседание, на което адв.Б. не се е явил. Преди заседанието е депозирал молба, към която е приложил списък с разноски по чл.80 от ГПК.

Съгласно същия, претендира се заплащане на 100лв. държавна такса, 1000лв. адвокатско възнаграждение за защита по иска касаещ недействителност на договора, 400лв. за иска касаещ връщане на договорната лихва и 400лв. за иска касаещ неустойка, или общо 1900лв.

Към списъка е приложен договор за правна защита и съдействие, представен като незаверено копие.

Ответникът с изрична молба е възразил против размера на търсените разноски.

С решението си по делото районният съд изцяло е уважил исковете на ищеца. На основание чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца съдът е присъдил разноски за държавна такса в размер на 100лв. и 400лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението, адв. Б. е подал молба по чл.248 от ГПК. Поискал е от съда да измени решението в частта за разноските, като му присъди изцяло претендираните разноски.

Ответникът „ Сити Кеш“ ООД е възразил срещу направеното искане.

С обжалваното определение, първоинстанционният съд е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските. Посочил е, че при определянето им е съобразил материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, обема на осъществената процесуална защита. Посочил, е че ищецът има образувани и водени множество дела с идентичен на настоящото производство предмет, по които също са му били присъдени разноски.

Въззивният съд споделя извода на районния съд , че при уважени изцяло искове, на основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски, независимо колко дела се водят между страните. Както и районният съд е посочил, при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение съдът следва да се ръководи от фактическата и правна сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика /така Определение № 2771 от 3.10.2025 г. на ВКС по т. д. № 2140/2024 г., I т. о., ТК и цитираната в него друга съдебна практика/. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на всички искове /така в Определение № 29/20.01.2020г. по ч. т. дело № 2982 по описа за 2019г., ВКС, 2 т.о./.

С оглед материалния интерес, който не е висок, правната и фактическа сложност на 2 делото /при отчитане, че се касае за типово дело, по което има постановена значителна практика както на българските съдилища, така и на СЕС/ и действително осъществените процесуални действия от процесуалния представител, които се изразяват в подаване на искания, молби и бележки в писмен вид, без явяване в съдебно заседание , въззивният съд намира, че определените от първоинстанционния съд разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение от 400лв. по трите предявени от него иска напълно покрива стойността на извършения адвокатски труд. НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа няма задължителен за съда характер, а навежда критериите за определяне на адвокатското възнаграждение за всеки конкретен случай, които районният съд изцяло е съобразил. Отделно, представеният договор за правна защита и съдействие, за който се твърди, че удостоверява плащането на сумата от 1400лв. за адвокатски хонорар, не е заверен от представилия го процесуален представител, и като ненадлежно доказателство, не обвързва съда. В списъка по чл.80 от ГПК, който не е подписан, е посочен хонорар за иск за неустойка, какъвто не е предявен по делото. Няма основания за уважаване на частната жалба.

В настоящото производство, в което се решава спор за разноски, разноски не се присъждат.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 109407/06.04.2026год., подадена от И. В.

В., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. В.Б., срещу Определение № 10280/14.03.2026год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. №76758/2024год., 140 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3