Определение № 272 от 10.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 272 гр. Кюстендил, 10.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20241500500098 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа „Обжалване на определенията“, чл.274 ал.1 т.1 – чл.279 от ГПК във вр. с чл.130 от ГПК.

Делото е образувано по частната жалба на Л. И. Н., с ЕГН ********** и С. Н. К., с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника им адв.Соня Григорова, срещу решение №1171/22.12.2023г., имащо характер на определение, постановено от Районен съдКюстендил по гр.д.№454/2022г. по описа на съда.

С атакувания съдебен акт, РС-Кюстендил е оставил без разглеждане предявен от Л. И. Н., с ЕГН ********** и С. Н. К., с ЕГН **********, двете с адрес в гр.Перник, ул.

„Юрий Гагарин“, бл.38, вх.Г, ет.6, ап.88, конституирани в хода на процеса като ищци на мястото на починалия Н.АНГ.Н. починал на 22.06.2023г., срещу Р. В. Г., с ЕГН ********** и С. Л. Г., с ЕГН **********, двамата с адрес в гр.Перник, ***, иск по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване на установено, че Р. В. Г., с ЕГН ********** и С. Л. Г., с ЕГН ********** не са собственици на недвижим имот, представляващ нива с площ от 3.200 дка, находяща се в землището на с.Трекляно, местност „Крайов рид“, махала „Б.“, при граници - от изток ЗДР.Б.СЛ., С.Р.С., Н.АНГ.Н. Л.ИВ.Б., от запад - горски фонд, от север СТ.З.ДЖ., от юг - Р. Владимиров Г., имот с проектен идентификатор №*** по КККР на с.Трекляно, с трайно предназначение-земеделска територия, начин на трайно ползванепасище, вид - частна, проектен собственик - С.АНГ.Б.в и е прекратил производството по делото. Със същото решение ищците Л. И. Н. и С. Н. К. са осъдени да заплатят на всеки от ответниците разноските, сторени в производството, а именно: на Р. В. Г. – сумата от 800.0 лева и на С. Л. Г. сумата от 1 300 лева.

В частната жалба се излагат доводи за недопустимост на решението, поради липсата на процесуална възможност, според разпоредбите на ГПК, в правния мир да съществува съдебен акт, представляващ решение, с характер на определение, т.е. актът не отговаря на изискването за форма. По същество се твърди необоснованост и неправилност на решението. Анализира се съдържанието на понятието „правен интерес“ и се прави позоваване на разрешението, дадено с ТР №8/2012г. на ОСГТК на ВКС, сочещо хипотезите, при които е налице интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост. Твърди се, че в конкретния случай правото на собственост на ищците е възстановено с решение №17 от 05.06.1993г. на ПК-с.Трекляно, при недовършена административна процедура, поради което се счита, че ищците имат право да възстановят 1 собствеността си и това право може да бъде защитено чрез предявения иск. Съществуването на административни пречки, според жалбоподателите, не ги лишава от правния интерес да търсят защита по исков ред. Отрича се да е налице и другото посочено в решението на КнРС обстоятелство, препятстващо упражняване правото на иск, с довод, че ищците в хода на производството не са твърдели, че са носители на правото на собственост върху целия имот.

Моли се отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276 от ГПК насрещните страни са подали отговори на жалбата, чрез своите пълномощници.

В отговора, депозиран от Р. В. Г., чрез адв.Т.ЯН.СТР. от АК-София, се изразява становище за неоснователност на подадената жалба, съответно – за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт. Моли се потвърждаване на същия и присъждане на сторените разноски. Твърди се, че с оглед естеството на предявения иск, ищецът е имал тежестта, но не е съумял а докаже правния си интерес от предявяването му. Отрича се да е установено първоначалният ищец, съответно – неговите правоприемници, да са установили правото си по реда на земеделска реституция да възстановят собствеността си именно върху процесния имот, за който се сочи, че е било установено, че не се намира в местността „Крайов рид“, каквато местност в махала „Б.“ не съществува, като се сочат доказателствата, събрани в хода на производството, от които, според въззиваемите, произтича този извод.

Изтъква се и установения от заключението на вещото лице факт, че процесното място се намира в урбанизирана територия, около него има изграждани постройки на около 70-80 години и не би могло да бъде реституирано като земеделска земя, като се отбелязва и твърдението на част от свидетелите, че същото не е било включвано в ТКЗС. Сочи се, че според вещото лице, имот с проектен №*** няма материализирани граници на място и проектните му такива не съответстват на съществуващи трайни топографски елементи. Споделя се и застъпената от районния съд теза, че ищецът, заместен от своите правоприемници, не може да предявява чужди права по съдебен ред, тъй като бидейки един от множество наследници на С. Б., притежава 1/20 ид.ч. от наследството.

В отговора се прави възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение. Представен е и списък по чл.80 от ГПК, ведно с договор за правна защита и съдействие и пълномощно.

В отговора, депозиран от С. Г., чрез пълномощника й адв.Камелия Букарска от АК-Перник, също се поддържа теза за неоснователност на подадената частна жалба, моли се оставянето й без уважение и се иска присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. Излагат се подробни аргументи в подкрепа на разбирането за валидност и допустимост на обжалваното решение. Същото се счита и за правилно, като се изтъква липсата на доказан правен интерес у ищците от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост по отношение на процесния имот. Изтъква се даденото с ТР №8/27.11.20123г. на ВКС по тълк.д.№8/2012г. ОСГТК разрешение на въпроса относно наличието на правен интерес от предявяване на такъв иск и се счита, че в случая наличието на правен интерес не е доказано. Обсъжда се правното значение на решението на ПКс.Трекляно, на което се позовават ищците, като такова, с което не се възстановява правото на собственост, при което се споделя извода на районния съд, че при липса на завършена реституционна процедура, искът за собственост се явява преждевременно заведен.

Поддържа се, че от доказателствата по делото произтича извод, че ищците не биха могли да извършат заснемане на възстановения им имот върху имота на ответниците, тъй като последният не представлява земеделска земя, липсва идентичност между материализираните граници на място и проектните граници на имота с проектен №*** и не се намира в същата местност, в която се намира имота на ответниците.

Приложен към отговора е договор за правна защита и съдействие.

2

Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото и съобрази оплакванията в жалбата, намира за установено следното:

Гр.д.№454/2022г. по описа на Районен съд-Кюстендил е имало за предмет разглеждането на предявен от Н.АНГ.Н. с ЕГН********** от гр.Перник, срещу Р. В. Г., с ЕГН ********** и С. Л. Г., с ЕГН **********, двамата от гр.Перник, иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ответниците не са собственици на нива от 3.200 дка, десета категория, находяща се в махала „Б.“ на с.Трекляно, местността „Крайов рид“ при граници - от изток ЗДР.Б.СЛ., С.Р.С., Н.АНГ.Н.

Л.ИВ.Б., от запад - Горски фонд, от север - СТ.З.ДЖ., от юг - Р. Владимиров Г..

Ищецът е поддържал, че е наследник на С. Б., на наследниците на когото с решение №17/05.06.1993г. на ПК - с.Трекляно била възстановена собствеността върху въпросната нива. Сочил е, че с договор за покупко-продажба, сключен във формата на нотариален акт №100, том II, рег.№3739, дело №180 от 2009г. на нотариус с рег.№146 на НК, ответниците закупили дворно място от 1000 кв.м., заедно със стари сгради. В последствие предприели действия по заснемане на имота и се снабдили с нотариален акт, издаден след извършена обстоятелствена проверка, при което имотът на ответниците се оказва нанесен върху възстановената на наследниците на С. Б. нива.

С определение №597/08.06.2022г. КнРС е върнал исковата молба и е прекратил производството, приемайки предявения иск за недопустим, поради липса на правен интерес от предявяването му. Изводът е обоснован с разбирането, че решение №17/05.06.1993г. на ПК - с.Трекляно, на което ищецът основава правото си на собственост, няма действието по чл.18Ж от ППЗСПЗЗ, а представлява първоначално решение, признаващо правото на земеделска реституция, въз основа на което наследниците на С. Б. не са придобили права.

По жалба на ищеца КнОС с определение №530/26.08.2022г. в производство по в.ч.гр.д.№400/2022г. е отменил определението и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Въззивният съд е посочил, че на този етап от развитие на първоинстанционното производство, с оглед на изложеното в исковата молба и последвалите я уточнения, правният интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост е налице, доколкото отричането на собственическите права на ответника със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права на ищеца. Приел е, че факта, че административната процедура по възстановяване на имота не е завършила, не лишава ищеца от възможността да защити правото на собственост от посегателството и претенциите на ответника. Позовал се е на Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. на ВКС по тълк.д.

№8/2012г., ОСГТК, според което интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е налице и когато ищецът има възможност да придобие имота на оригинерно основание или по реституция, ако отрече претендираните от ответника права, поради което и с оглед на направените от ищеца твърдения, за обосноваване на правния му интерес не е необходимо да е доказал, че е собственик на основание реституция и наследствено правоприемство, достатъчно е твърдението му, че има възможност да придобие правото, при завършване на реституционната процедура. Дадено е указание за предприемане на действия от районния съд по отстраняване на нередовността на исковата молба, изразяваща се в липсата на достатъчна индивидуализация на спорния имот.

След подновяване на делото, с молба с вх.№9057/17.10.2022г. до КнРС ищецът е уточнил, че имотът, по отношение на който желае да бъде признато за установено, че ответниците не са собственици, представлява имот с проектен идентификатор №*** по КККР на с.Трекляно, с трайно предназначение-земеделска територия, начин на трайно ползване-пасище, вид - частна, проектен собственик - С.АНГ.Б.в.

Видно от приетата по делото скица – проект №15-202793-22.02.2023г. на СГКК3 гр.Кюстендил (л.378 от делото на КнРС), проектен имот с идентификатор №*** е с площ от 3 079 кв.м. и за формирането му са отнети площи от ПИ с идентификатор *** – 7 кв.м., от ПИ с идентификатор *** – 1 499 кв.м. и от ПИ с идентификатор *** – 1520 кв.м. Проектът за изменение на КККР е бил внесен със заявление на Н.Николов с вх.№01-67924-03.02.2023г.

На практика, ищецът е твърдял, че имотът, посочен в решение №17/05.06.1993г. на ПК - с.Трекляно, възстановен, според него на наследниците на С. Б. като нива от 3.200 дка, десета категория, находяща се в землището на с.Трекляно, местност „Крайов рид“, е идентична с проектен имот с идентификатор №*** с площ от 3 079 кв.м., който отчасти – с 1 499 кв.м., попада върху имот, по отношение на който ответниците претендират да са собственици и това е имот с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №18-8388/10.08.2022г. на Началника на СГКК-Кюстендил, съгласно комбинирана скица №15-964360-25.08.2022г., с адрес на поземления имот – с.Трекляно, местност мах.„Б.“, целият с площ 3 206 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, стар идентификатор – няма, номер по предходен план – няма.

Ответниците са оспорвали имота, на който твърдят по силата на покупкопродажба и давностно владение да са собственици, да е идентичен с имота, описан в решението на ПК; възразявали са да е проведена реституция, легитимираща ищеца като собственик на въпросната нива и са поддържали, че имот с идентификатор *** по КККР не се намира в местността „Крайов рид“, която в землището с.Трекляно отстояла на голямо разстояние от техния имот, както и са отричали статута на имота да позволява реституирането му.