Решение № 5492 от 23.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5492 гр. София, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110169560 по описа за 2024 година

ЗЗД.

Предявен е иск с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ вр. с чл. 92, ал. 1 Образувано е по искова молба на „Мц Р“ ЕООД срещу Л. Р. С., с която е предявен иск с правна квалификация чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ във връзка с чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3067,75 евро (6000 лв.), представляваща обезщетение по договор за професионална квалификация от 03.07.2023 г., сключен между страните за неизпълнение на задължението на ответника да работи при ищеца за срок от три години от завършване на обучението, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.11.2024 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е подписан договор за професионална квалификация от 03.07.2023 г., по силата на който ответникът се е задължил да заплати професионално обучение, а ищецът – да го премине, като след това полага труд в "МЦ "Р"" ЕООД за срок от три години от завършване на обучението. Обучението е завършило на 31.07.2023 г., поради което срокът за полагане на труд при ищеца изтичал на 31.07.2026 г., но нa 01.11.2024 г. ответникът С. връчил уведомление за прекратяване на трудовото си правоотношение с ищеца и същото било прекратено, считано от 07.11.2024 г. Поддържа, че съгласно чл. 6 от договора за професионална квалификация, в случай че изпълнителят не спази задължението си да работи при "МЦ "Р" ЕООД за срок от три години, същият дължи неустойка в размер от 3067,75 евро (6000 лв.), който е справедлив и съответства на полученото от ответника трудово възнаграждение. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявения иск.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът Л. Р. С. е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелствата, че между него и ищеца е сключен договор за професионална квалификация, по силата на който при прекратяване на трудовия договор от работника преди изтичате на три години от завършване на обучението, същият дължи неустойка в размер на 3067,75 евро (6000 лв.). Излага твърдения обаче, че по време на трудовата му дейност в ищцовото дружество не е преминавал обучителни курсове, не са му 1 изнасяни лекции и не са му предоставяни обучителни материали, съответно не е подписвал и документи за започнато или преминато обучение. Поддържа, че при осъществяване на трудовите си функции като рехабилитатор в ищцовото дружество е използвал знанията, уменията и опита, придобити в Медицински колеж „Йорданка Филаретова“ и 06 ДКЦ към НКБ. Излага аргументи за нищожност на клаузата за заплащане на неустойка поради липсата на обосновка на нейния размер с действително претърпени от работодателя вреди под формата на направени инвестиции за обучение. Поддържа, че чрез включването на клаузи за неустойка в трудовите договори на своите служители работодателят цели не получаване на обезщетение за направените разходи за обучението им, а задържане на служители в дружеството, както и неоснователно обогатяване. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на предявения иск с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ вр. чл. 92 ЗЗД е обусловена от следните правопораждащи факти: валидно сключен договор за професионална квалификацията; валидно неустоечно съглашение за обезщетение на вредите от неизпълнение на това задължение; размера на уговорената неустойка, включително и направените разходи за провеждане на обучението; прекратяване на трудовото правоотношение едностранно с писмено предизвестие от работника преди изтичане на уговорения срок.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните от ищеца суми, както и всички факти, на които основава своите искания или възражения, в това число и, че клаузата за неустойка е нищожна на посочените в отговора на исковата молба основания.

С приетия за окончателен доклад в проведеното на 30.01.2025 г. съдебно заседание, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че между страните е сключен договор за професионална квалификация, по силата на който ищецът е следвало да проведе обучение на ответника, а последният – да полага труд при ищеца в продължение на три години; че за неизпълнение на това задължение на ответника е предвидена неустойка в размер на 3067,75 евро (6000 лв.); прекратяването на трудовото правоотношение по инициатива на ответника преди изтичане на три години.

Горните обстоятелства освен, че са безспорни се установяват и от ангажираните по делото писмени доказателства – трудов договор № 030/29.06.2023 г., договор за професионална квалификация от 03.07.2023 г. Видно от последния ответникът се е задължил да премине през обучение за Lokomat Pro basic training и Tyromotion devices за периода 03.07.2023 г. – 31.07.2023 г., организирано от възложителя ищец МЦ „Р“ с място на провеждане на обучението - МЦ „Р“. Разходите по обучението се поемат от възложителя, платими директно на лицето, провеждащо обучението. Съгласно чл. 4 изпълнителят – ответникът Л. С. се задължава 4.1. да посещава редовно курсовете на обучението, съгласно утвърдения учебен план, 4.2. да завърши обучението съгласно утвърдения учебен план и 4.3. да работи при работодателя за срок от три години, считано от завършване на обучението. Съгласно чл. 5 при неизпълнение на задълженията по чл. 4.1 и чл. 4.2. изпълнителят дължи неустойка на възложителя в размер на 3000 лв. Страните са уговорили в чл. 6 от договора и неустойка в размер на 3067,75 евро (6000 лв.), платима от изпълнителя – ответник при неизпълнение на задължението по чл. 4.3. от договора, когато служителят прекрати едностранно трудовия си договор не поради виновно неизпълнение на задължението на работодателя или работодателя прекрати трудовия договор едностранно по вина на служителя.

Видно от приетата по делото Заповед за прекратяване на трудов договор от 07.11.2024 г. на основание чл. 326, ал. 1 и отправено писмено предизвестие от 01.11.2024 г. за прекратяване на трудовия договор от Л. С. е прекратено трудовото 2 правоотношение с ответника, считано от 07.11.2024 г. С посочената заповед на ответника е начислено обезщетение за неспазен срок на предизвестието.

Съгласно чл. 234, ал. 1 КТ, страните по трудовото правоотношение могат да сключат договор за повишаване на квалификацията на работника или служителя или за придобиване на квалификация по друга професия или специалност (преквалификация), а според ал. 2, с договора се определят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението, финансовите, битовите и други условия за времето на обучението. Съгласно ал. 3 на чл. 234 КТ, с договора страните могат да уговарят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при незавършване на обучението, както и при неизпълнение на задължението за работа за определен срок при същия работодател.

Страните по договор за повишаване на квалификацията целят постигането на благоприятни за тях последици чрез повишаване на равнището, степента на знанията и уменията на работника или служителя в рамките на определена професия или специалност. Обучението за повишаване на квалификацията се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работната сила.

Минималното задължително съдържание на договора е определено в чл. 234, ал. 2 КТ, а ал. 3 дава възможност страните по договора да уговорят и допълнителни условия, свързани със задължението на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, както и каква отговорност се носи при неизпълнение. Целта на разпоредбата е работата в определения по чл. 234, ал. 3, т. 1 КТ срок при този работодател да компенсира разходите за обучение. По отношение изпълнението на договора по чл. 234, ал. 1 КТ и отговорността при неизпълнение приложими са общите правила на гражданския закон. Когато в договора страните отнапред са определили обезщетението за вреди /в определен или определяем размер/, дължимо от работника или служителя поради неизпълнение на задължението да работи при същия работодател за уговорения срок, по същността си тази уговорка има характер на неустойка и приложими са правилата на чл. 92 ЗЗД. При договора за квалификация и преквалификация не е уреден по императивен начин размерът на обезщетението при неизпълнение на договора от страна на обучавания – дали следва да съответства на неизпълнената част от договора или се дължи цялата сума за разходите по обучението /за разлика от договора за ученичество – чл. 230-232 КТ/. Следователно този въпрос е предоставен на договорната свобода на страните.

Сключеният между страните договор за професионална квалификация от 03.07.2023 г. има характер на такъв по чл. 234 КТ. Съгласно трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 665/19.05.2010 г. по гр. д. № 706/2009 г., IV г. о., решение № 9/14.02.2012 г. по гр. № 689/2012 г., III г. о., решение № 227/19.04.2011 г. по гр. д. № 1861/2010 г. на ВКС, IV ГО; решение № 28/01.07.2011 г. по гр. д. № 243/2010 г. на ВКС, IV ГО, решение № 272 от 05.10.2011 г. по гр. д. № 1637/2010 г. на ВКС, III ГО, решение № 141/27.06.2022 г. по гр. д. № 3429/2021 г. на ВКС, IV ГО и др., договорът по чл. 234 КТ има характер на трудов, но що се касае до въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са общите правила за договорите и изпълнението, и следва да се приложи гражданския закон, относно отговорността при неизпълнение. Ето защо, доколкото договорът се подчинява на общите правила по ЗЗД относно неговото изпълнение, съдът следва да се произнесе по валидността на неустоечната клауза и съответствието й с добрите нрави, както и е длъжен да се произнесе ако е направено изрично възражение за намаляване размера на неустойката по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД – ако неустойката е прекомерно голяма в сравнение с претърпените вреди или ако задължението е изпълнено неправилно или отчасти, каквото възражение в настоящия случай не е релевирано.

По отношение на предвидената в чл. 6 от процесния договор неустойка съдът намира следното.

Като клауза, уговорена в договора, неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право. С нея страните уговарят предварително размера 3 на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размерът на вредите, настъпили от неизпълнението. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в частност да уговарят неустойка, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, като съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

При тълкуване на волята на страните съобразно посочените в разпоредбата на чл.

20 ЗЗД критерии, съдът намира, че уговореният три-годишен срок, през който служителят се задължава да работи при ищцовото дружество, тече от датата на приключване на обучението, изтичащо на 31.07.2023 г. По делото не е спорно, а и се установява от представените доказателства прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 07.11.2024 г. въз основа на издадената от ищцовото дружество Заповед от 07.11.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ на основание заявление на ответника от 01.11.2024 г., то по делото се обуславя извод за доказване на уговорените предпоставки за възникване в полза на работодателя на претендираното вземане за неустойка. Правото да се начисли неустойка е обусловено освен от реализиране на юридическите факти, при които е уговорена, още и от валидност на клаузата, която е предвижда.