Решение № 1462 от 08.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1462 гр. Пловдив, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20265330200702 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1029 / 17.12.2025 година на Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на А. И. Й., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 15, ал. 7 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл. 178е от същия Закон(ЗДП).

В Жалбата си чрез процесуален представител адвокат М. Р. К.-Х. и в съдебно заседание чрез процесуални представители адвокати М. П. П. и К. С.

Б. А. И. Й. моли за отмяна на Наказателното постановление с доводи за незаконосъобразност и необоснованост; претендират се разноски по пространствено изложено писмено становище, представено в съдебно заседание въз основа на възражение за прекомерност от процесуалния представител на въззиваемата страна.

Въззиваемата страна – Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив – чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Г.

Т. Р. моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно; претендира юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна 1 страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

Към 13:15 часа на 18.08.2025 година по сигнал на оперативния дежурен в Сектор „Общинска полиция“ при Областна дирекция на МВР - Пловдив старши полицай от посочения Сектор Й. В. С. посещава поземлен имот на улица „Рогошко шосе“ до № 16, където на значителна територия констатира множество паркирани тежкотоварни автомобили и строителна техника.

Площта, където са паркирани моторните превозни средства, се намира зад бензиностанция на фирма „ПИМК“. Същата е застлана с чакъл и обособена като паркинг, но намиращите се вече там общински служители (неустановени по делото) обясняват на контролния органи, че поземленият имот се води тревна площ и очертават територията със спрей.

Една от паркираните машини е грейдер (специализирана тежка строителна машина за подравняване, профилиране и оформяне на земни терени) с рег. № ***, за паркирането на която на основание чл. 39, ал. 2 и ал. 2а от ЗАНН и чл. 186, ал. 1 от ЗДП Й. С. съставя Фиш № 0002697196 / 18.08.2025 година и поставя уведомление на стъклото.

Срещу Фиша от управителя на „ПИМК“ ООД - Пловдив А. Й. чрез упълномощен адвокат на 21.08.2025 година в Сектор „Общинска полиция“ постъпва възражение и в процедура по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН на жалбоподателя е изпратена Покана рег. № 237200-12690 / 12.09.2025 година да се яви в 10:00 часа на 01.10.2025 година в Сектора.

А. Й. не се явява на посочената дата и в негово отсъствие от Й. С. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 007654 / 01.10.2025 година, връчен му срещу подпис на 28.10.2025 година.

Въз основа на Акта е издадено атакуваното Наказателно постановление.

От правна страна:

Вменено в отговорност нарушение е квалифицирано по чл. 15, т. 7 от ЗДП, който визира: Забранено е преминаването и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в населените места извън обозначените за това места, като на А. Й. е наложено наказание по чл.

187е от ЗДП, чийто текст към инкриминираната дата (относимата разпоредба) гласи: Наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това места.

Налице е съответствие между посочената като нарушена норма и следващата се за това нарушение административна санкция, но в административнонаказателната процедура по реализиране отговорността на А. Й. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, 2 ограничаващи правото на защита на жалбоподателя и предпоставящи отмяна на Наказателното постановление.

По разпоредбата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е предвидена възможност за съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) в отсъствие на нарушителя, но съгласно трайната съдебна практика тази норма е приложена при една от две алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта, или нарушителят да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на акта, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи.

Същевременно деецът следва да е редовно призован и да не се яви конкретно за съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а не призоваването да е за други процесуални действия или действия по разследване. Това е изискване с оглед възможността лицето да направи информиран избор дали да се яви лично за предявяване на административното обвинение, а не за други действия и за него не трябва да е налице съмнение, че е призован именно за съставянето акт за установяване на административно нарушение.

В случая от текста на Покана рег. № 237200-12690 / 12.09.2025 година е видно, че управителят на „ПИМК“ ООД - Пловдив е уведомен, че във връзка с депозираното от него възражение по глобата с Фиш № 0002697196 / 18.08.2025 година е необходимо да се стартира процедура по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН; изрично е поканен да се яви в 10:00 часа на 01.10.2025 година в сградата на Сектор „Общинска полиция“ - Пловдив за стартиране на тази процедура, като е необходимо да представи попълнена приложената декларация съгласно чл. 188 от ЗДП, чрез която да се удостовери кой е извършил цитираното в оспорения фиш нарушение с ППС с рег. № ***.

Или от текста на поканата се установява, че към момента на изпращането й за наказващия орган все още не е известна личността на нарушителя и именно с цел нейното установяване А. Й. е поканен за явяване на 01.10.2025 година. В този смисъл към момента на изпращане на поканата евентуалното съставяне на АУАН именно на жалбоподателя се явява бъдещо несигурно събитие, доколкото, ако същият представи декларация по чл. 188 от ЗДП, АУАН следва да бъде съставен именно на това посочено лице.

Но по трайната съдебна практика покана, с която деецът се кани да представи документи от значение за проверката, като трябва да се предупреди, че при непредставяне на документите ще му бъде съставен АУАН в негово отсъствие, е нередовна по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, ако не е изрична, предвид поставеното условие, че АУАН ще се състави при бъдещо непредставяне на изискваните документи и защото основанието за ангажиране отговорността на поканения все още не е възникнало към момента на отправяне на поканата, тоест той бива канен за съставяне на АУАН за „бъдещо нарушение“.

В процесния случай към момента на изпращане на поканата изобщо не е 3 ясно, че именно жалбоподателят е пасивно легитимиран да понесе отговорността за твърдяното нарушения; поканата не съдържа предупреждение, че при неявяване и непредставяне на декларация по чл. 188 от ЗДП АУАН ще бъде съставен именно на жалбоподателя и то в негово отсъствие; липсва изобщо уведомление, че актът ще се състави на датата, на която жалбоподателят е поканен да представи документи във връзка с установяване самоличността на нарушителя.

Така съставянето на АУАН, без надлежно спазване на процедурата по чл.

40, ал. 2 от ЗАНН съставлява съществено процесуално нарушение и безусловно основание за отмяна на наказателното постановление.

Последващото връчване на вече съставения АУАН не санира факта на процедурното нарушение, изразяващ се във възможността нарушителят да участва от най-ранния етап на административнонаказателното производство.

Съставянето на акта и връчването (предявяването) му са гаранции за различни интереси на нарушителя.

Освен горното, самостоятелно основание за отмяна на обжалваното Наказателно постановление се явява и необосноваността му.

Съгласно описаните в Акта и НП обстоятелства, обективиращи вмененото нарушение, към 13:15 часа на 18.08.2025 година превозното средство с рег. № ***, собственост на „ПИМК“ ООД - Пловдив, е паркирано в парк, градина в населено място.

За „парк“ и „градина“ няма легална дефиниция. Парковете и градините са част от зелената система на общините, която се устройва като средство за подобряване на микроклимата, хигиенните условия и за организиране на отдиха на населението, и представляват озеленени площи за широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от национално или общинско значение. По чл. 62, ал. 1 от ЗУТ зелените системи и озеленените площи се устройват в съответствие с одобрените общи и подробни устройствени планове на урбанизираните територии и подробни устройствени планове за парковете и градините при спазване правилата и нормативите по Наредба № 7 от 22.12.2003 година на министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр. 3 от 13.01.2004 г., в сила от 13.01.2004 г.), съгласно чийто чл. 30, ал. 2 зелената система включва обществените озеленени площи, в т. ч. всички паркове, градини, улично озеленяване, извънселищни паркове и горски паркове, гробищни паркове, ботанически градини, дендрариуми, защитни насаждения и разсадници.

Или определянето (отреждането) на дадена територия за парк / градина в дадено населено място става с инструментите на пространственото планиране и е от компетентността на местната власт.

В случая, обаче, липсват представени от наказващия орган доказателства мястото, посочено като място на нарушението в процесните АУАН и НП, да е определено или поне планирано от Общинския съвет или Кмета на общината 4 за парк или градина, а по показанията на актосъставителя то му е посочено и обяснено като такова от намиращи се на инкриминираната дата там служители от Службата по геодезия, картография и кадастър - Пловдив. Само че, по изрично поискана от Съда информация с Писмо изх. № 20-3562 / 23.04.2026 година Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър Пловдив уведомява, че не му е известно в работно време на 18.08.2025 година служителите на Службата да са били на улица „Рогошко шосе“ № 16 в град Пловдив за съдействие на служители на Сектор „Общинска полиция“ Пловдив.

В административнонаказателното производство при обжалване пред Съда на акта на наказващия орган единствено и само върху него лежи тежестта с предвидените по закон процесуални способи и средства да докаже: 1) че е установено извършване на административно нарушение; 2) че нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или чрез друго лице, за което отговаря); 3) че нарушителят го е извършил виновно. Когато административнонаказващият орган не докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е основание за отмяна на Наказателното постановление, а не се доказва процесното превозно средство да е паркирано в място, обособено като парк или градина.

Предвид изхода на спора и съгласно разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН, чл.

143 и чл. 144 АПК, § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК и чл. 78 от ГПК Община Пловдив, в структурата на която е наказващият орган – Заместник-кмет „Обществен ред и сигурност“, от когото е наложено административното наказание, дължи разноски за оказана на жалбоподателя адвокатска защита.

Претендират се 150 евро без ДДС и са представени доказателства за направата им, но с оглед фактическа и правна сложност делото, протекло в две съдебни заседания с разпит на един свидетел, обема на оказаната правна помощ и на материалния интерес – глоба в размер от 50 лева с равностойност 25,56 евро, без налагане на друго наказание, и при съобразяване с възражението от въззиваемата страна за прекомерност на разноските, както и съгласно разясненията, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 година по съединени дела C 427/16 и C 428/ 16 (постановено по преюдициално запитване от Софийския районен съд), настоящият състав е на мнение, че справедливият размер на възнаграждението следва да се определи размер на 80 евро с ДДС, платими на Адвокатско дружество „К., Д. и партньори“.