Определение № 9287 от 29.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9287 гр. София, 29.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20241110108405 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 126, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Н. Л.а - А., с която срещу В. Н. Л. са предявени искове, касаещи правото на собственост върху следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор ***, *** и *** и с които ищецът е отправил искане да бъде признато по отношение на ответника, че е собственик на по 1/6 ид.ч. от посочените поземлени имоти на основание настъпило наследствено правоприемство от Ц. Ант. Л.а и накърнена запазена част с оставеното от наследодателя й в полза на ответника универсално завещание.

По делото е извършена проверка за допустимост на исковете, с които съдът е сезиран, като е установено, че към момента на депозиране на исковата молба, по която производството е образувано, висящо е производството по гр.д. № 42338/2023 г. по описа на СРС, 155 с-в. От служебно изготвените от настоящия съдия преписи от материа., находящи се по електронната папка на това дело, се установява следното:

Подадена е била искова молба, вх. № 51793/31.05.2023 г., приета в Регистратура на СГС, по която е било образувано гр.д. № 6332/2023 г. по описа на СГС, I Гражданско отделение I-20 с-в. Със същата А. Н. Л.а - А. е предявила против В. Н. Л., Г. Н. Л. и С. Е. Й. искове за признаване за установено, че е собственик на 2/12 идеални части от: поземлен имот с ид. ***, поземлен имот с ид. ***, и поземлен имот с ид.

***, както и че В. Н. Л. е собственик на 4/12 ид. ч. от тези имоти, а остана.те ответници са собственици на по 3/12 ид. ч. от същите имоти.

С определение № 7480/18.06.2023 г., постановено по гр.д. № 6332/2023 г. по описа на СГС, съдът, пред който делото към онзи момент е било висящо, като е приел, че ищцата е депозирала молба, с която е заявила, че на основание чл. 232 ГПК оттегля исковете срещу Г.

Н. Л. и С. Е. Й., е прекратил производството по исковете срещу тези ответници. Приел е 1 също, че ищецът не е легитимиран да предявява иск за установяване правата на ответника, тъй като не е на.це активна процесуална легитимация на ищеца по исковете за признаване за установено, че ответникът Л. е собственик на 4/12 ид. ч. от описаните недвижими имоти, поради което и производството по тези искове също е прекратено. Като е приел, че в останалата част производството, образувано пред СГС, е родово подсъдно на СРС, съдът е прекратил производството в тази част и е изпратил делото за разглеждане на СРС.

В Софийски районен съд препратеното по подсъдност дело е прието с писмо, вх. № 214477/28.07.2023 г., като е образувано гр.д. №42338/2023 г. по описа на СРС, 155 с-в, производството по което продължава да е висящо и към момента на постановяване на настоящото разпореждане.

Служебно е установено, че с искова молба, вх. № 51793/31.05.2023 г., служебно изготвен препис от която е приложен в кориците на настоящото дело, ищцата, излагайки твърдения, че е собственик на 2/12 ид.ч. от процесните поземлени имоти се е позовала на настъпило наследствено правоприемство от общия наследодател на страните Ц. Ант. Л.а и на накърнена запазена част с оставеното в полза на ответника универсално завещание.

Обоснован е същият правен интерес от предявяване на исковете за собственост деклариране от страна на ответника на права върху имотите, които ищцата счита за свои.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че са на.це предпоставките на чл. 126, ал. 1 ГПК и настоящото производство, като по-късно заведено, следва да бъде прекратено.

С посочената зак. разпоредбата е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право и. правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано покъсно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.

Такъв е и настоящият случай. Установено е от служебно приобщената в настоящото производство информация и преписи на книжа и съдебни актове, достъпни по електронната папка на по-рано образуваното дело, представени, респ. постановени във връзка с производството по първоначално образувано под № 6332/2023 г. на СГС, препратено по подсъдност на СРС, че преди депозиране на исковата молба, по която настоящото производство е образувано, ищцата А. Н. Л.а - А. е предявила срещу ответника В. Н. Л. същите искове със същия предмет и на същото основание (наследствено правоприемство и накърнена със завещателно разпореждане запазена част).

По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че на основание чл.

126, ал. 1 ГПК производството по гр.д. № 8405/2024 г. по описа на СРС, 41 с-в, следва да бъде прекратено.

2

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕ.:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 126, ал. 1 ГПК производството по гр.д. № 8405/2024 г. по описа на СРС, I Гражданско отделение, 41 с-в.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на ищеца на посочения в исковата молба адрес.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3