Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 691 от 12.04.2024, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 256/2024
Вид
Определение № 691
Подписан
12.04.2024
Състав
ЕКАТЕРИНА ТИХОМИРОВА ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА, МЕТОДИ НИКОЛОВ ЗДРАВКОВ, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

  • Чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • Чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 ал.4 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 691 гр. Плевен, 12.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244400500256 по описа за 2024 година

Производството е с пр. осн. Чл. 274 от ГПК .

С определение № 537 от 6.02.2024 г по гр. дело № 6192/23г по описа на РС – Плевен състав на същия съд е изменил постановеното определение по делото от 10.01.24 г като е оставил без уважение подадените молби на осн. Чл. 248 от ГПК и на двете страни по делото за присъждане на разноски.

Частна жалба срещу това определение е постъпила от Ц. П. П. , в която се възразява, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя основанието за прекратяване на делото е правно ирелевантно за присъждане на разноските. Възразява се, че за правния интерес на ищеца съдът следи служебно и следва при прекратяване на делото да се заплатят направените от ответната страна разноски. Ответникът не е станал причина за завеждане на делото, искът е установителен. Възразява се, че определението за прекратяване е влязло в сила, делото е прекратено поради недопустимост на иска. Възразява се, че преди получаване на исковата молба ответникът е предприел действия по премахване на опасна сграда, които действия са правомерни и допустими по ЗУТ. Възразява се, че липсва законова възможност при прекратяване на делото да се възлагат разноски на ответника.

Претендира се отмяна на определението на РС – Плевен.

1

Налице е отговор на подадената жалба, в който се взема становище, че недопустимостта на предявения иск е възникнала след неговото предявяване и е резултат от действия на ответника, които не са били известни на ищеца. В този смисъл следва разноските на ищеца да се понесат от ответната страна.

Като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните Плевенски окръжен съд намира за установено следното:

РС – Плевен е приел, че производството по делото е било прекратено поради недопустимост на иска, но не следва да се присъждат разноски на нито една от страните. РС – Плевен е приел, че ищецът не е поискал заплащане на разноски, а ответникът следва да понесе собствените си разноски, тъй като е предприел действия по разрушаване на вещта, предмет на исковата молба без да уведоми другата страна при наличието на спорове за тази вещ. РС е приел, че ищецът разполага с иск за присъждане на равностойността на погиналата вещ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е законосъобразно

РС – е изложил в определението си кратки, но ясни мотиви за изводите си, които се споделят от въззивната инстанция. Жалба от ишеца пред първата инстанция срещу постановения акт по чл. 248 от ГПК няма поради което Пл ОС следва да се занимава само с дължимостта на разноските по отношение на ответника пред Пл РС.

Към момента на предявяване на иска вещта, предмет на същия , е била налице. Видно от доказателствата вещта е разрушена след предявяване на иска. Определението на Пл РС в частта относно прекратяването на делото поради недопустимост на иска не е атакувано и е влязло в сила. Снабдяването на ответника пред първата инстанция с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка е причина за завеждане на делото и предявяване на установителния иск за собственост.

2

Съгласно чл. 78 ал.4 от ГПК о тветникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се прилага ал. 9. В този смисъл възражението на жалбоподателя, че и при прекратяване на делото се дължат разноски на ответника е основателно по принцип. Налице е обаче разпоредбата на чл. 78 ал.2 от ГПК съгласно която ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Това всъщност е основната разпоредба относно разноските за ответника , а ал. 3 и 4 представляват частни случаи – при частично отхвърляне на иска и при прекратяване на делото. Основният принцип обаче, съобразно който се преценява дължимостта на разноски на ответника, е дали неговото поведение е дало повод за завеждане на делото.

В случая Пл ОС счита, че това е така с оглед снабдяването на ответника с констативен акт за собственост, което действие е довело до предявяването на установителния иск за собственост. В резултат също така отново на действията на ответника след предявяване на исковата молба, независимо дали преди или след получаването на същата, вещта е погинала и Пл РС е приел, че искът е недопустим поради липса на предмет. В този смисъл не следва разноските на ответника да се възлагат на ищеца пред Пл РС.

Предвид гореизложеното следва да се потвърди атакуваното определение на Пл РС.

Водим от горното, Плевенски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ №537 от 6.02.2024 г по гр. дело № 6192/23г по описа на РС – Плевен КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК в седмичен срок от съобщението 3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4