Решение № 191 от 31.10.2024, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 191 гр. Ловеч, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20244310200393 по описа за 2024 година С Електронен фиш № 8504669725 на Агенция «Пътна инфраструктура» на «И.А.» ЕООД, представлявано от И.А. И.е наложена на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500.00 лева за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 05.07.2021 г. в

19:44 часа е установено нарушение

№

C73FF3FE94A178EFE053041F160AAEAA, с ППС т.а.»Мерцедес Актрос» с регистрационен номер ** **** **, с технически допустима максимална маса 26000, брой оси 3, екологична категория ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в община Угърчин, за движение по път I-4 км 40+670, с посока Намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 40252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4 км 40+670. С цитирания ЕФ е постановено «И.А.» ЕООД да заплати и съответната такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 119 лева.

1

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят «И.А.» ЕООД, представлявано от И.А. И., който го обжалва чрез адв.И.М. в срок и излага, че е незаконосъобразен и неправилен, тъй като не е извършено нарушението, за което е санкциониран, както и че ЕФ е издаден в нарушение на разпоредбата на чл.34 от ЗАНН. Излага, че неправилно в случая е издаден ЕФ, а е следвало да бъде съставен АУАН и НП, както и че е нарушен принципа на пропорционалност при определяне на наказанието, заложен в Директива 1999/62/ЕО, като излага подробни съображения за това. Поради изложеното моли съда да отмени обжалвания ЕФ, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно жалбоподателят, редовно призован не изпраща представител.

Постъпила е молба от адв.М., в която излага становище по същество.

Ответникът – Агенция «Пътна инфраструктура», редовно призован се представлява от юриск.К., която моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди издадения ЕФ, като правилен и законосъобразен. Счита, че същият е издаден в предвидения от закона ред и форма и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Счита за неоснователно възражението, касаещо сроковете по чл.34 от ЗАНН, тъй като ЕФ не може и не следва да бъде приравняван към АУАН и НП, освен по отношение на неговите правни последици с оглед разпоредбата на чл.189, ал.11 от ЗДвП. Не споделя и изложеното в жалбата, че за конкретното нарушение не може да бъде издаден ЕФ, като се позовава на разпоредбата на чл.189ж, ал.7 от ЗДвП и тази на чл.167а, ал.2, т.8 от ЗДвП. Излага, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва, че нарушението е извършено, а именно, че на конкретната дата въпросното ППС се е движило в обхвата на платената пътна мрежа, без за същото да е заплатена тол такса, въпреки, че ППС попада в категорията на ППС, за които се дължи заплащането на такава. ППС е било оборудвано с бордово устройство, но по делото не е доказано, че същото е подавало тол декларация, напротив от подадената справка от доставчика на услуги «Тол БГ» е видно, че за датата и часа на нарушението няма подадена тол декларация, съответно заплатена тол такса. Относно възражението за неспазване на принципа за пропорционалност, излага, че законодателят е създал достатъчно гъвкав механизъм, като освен санкцията във фиксиран размер, е предвидил и възможност за нарушителя да заплати т.нар. компенсаторна такса в значително по-малък размер от санкцията и да се 2 освободи от административнонаказателна отговорност. Счита за неоснователно изложеното в жалбата твърдение, касаещо чл.28 от ЗАНН, тъй като деянието засяга обществените отношения, свързани с ремонта и поддръжката на републиканската пътна мрежа, а и разпоредбата на чл.189з от ЗДвП неслучайно предвижда, че за нарушения по този закон не се прилага чл.28 от ЗАНН. Поради изложеното моли съда да потвърди издадения ЕФ, като правилен и законосъобразен, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Моли, в случай, че съдът уважи жалбата и е претендирано адвокатско възнаграждение, то същото да бъде уважено в предвидения от закона минимален размер.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, като към материалите по преписката се съдържат доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателя на 21.03.2024 г./л.16/, а жалбата е подадена по пощата на 23.03.2024 г. и входирана в АПИ на 01.04.2024 г., като по същество е основателна.

Съдът намира, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, като в същия е отразено, че на 05.07.2021 г., в 19:44 ч. е установено нарушение с т.а. «Мерцедес Актрос» с рег. № ** **** **, в община Угърчин, по п ъ т I-4, км. 40+670, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Нарушението е установено с устройство № 40252, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-4, км. 40+670, за което е представен протокол за установяване годността за приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка. Направено е ясно описание на нарушението по време и място на извършване. Съдът обаче счита, че при описание на нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си.

Съобразно разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е 3 длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. чл.

179, ал. 3б от ЗДвП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лв., каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, действащ към датата на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Действително, към настоящият момент вече е налице законодателна промяна, в сила от 13.02.2024 г., но тази промяна действа занапред и към момента на съставяне на електронния фиш не е била налице.

Този извод на съда не се променя и от нормата на чл. 189ж, ал. 7 от ЗДвП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3 – 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на

4 административнонаказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.

179, ал. 3б от ЗДвП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в ЗДвП, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.

187а, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.

1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, разглежда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени АУАН, без да се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, така и при съставен АУАН за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП и чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват АУАН и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в. Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал. 3 и електронните фишове за 5 нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП и не се конкретизира електронния фиш и АУАН за кое от нарушенията се отнасят.