Определение № 57 от 02.03.2022, Апелативен съд - София - АСНС закрит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. гр. София, 01.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ

ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галя Ив. Георгиева

Членове:

Румяна Г. Илиева

Даниела Б. Врачева като разгледа докладваното от Галя Ив. Георгиева Въззивно частно наказателно дело № 20221010600033 по описа за 2022 година Производството е по чл. 249 ал.3 НПК.

Делото е образувано по жалба на адв.Н. като защитник на подсъдимия С. Г. К. против определение №8/07.01.2022г.,постановено в РЗ по НОХД 3902/2021г. по описа на СНС 14 състав,с което съдебното производство е било прекратено и делото върнато на СП ,за да бъдат отстранени допуснатите ,констатирани от съдебния състав на СНС, отстраними съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите, като съдът е оставил без уважение искането на защитата за установяване на съществуването на посочените от тях съществени процесуални нарушения относно другите аспекти на съдържанието на обвинителния акт и даване на указания на прокурора за отстраняването им.

В жалбата адв.Н. излага съображения за непълнота на констатациите на първоинстанционния съд, касаещи пропуските в изписване на фактическите обстоятелства, очертаващи състава на престъплението по чл. 321 от НК от обективна и субективна страна и в този смисъл неизпълнение на нормата на чл. 246, ал. 2 НПК от прокурора при съставяне на обвинителния акт. В жалбата се твърди, че държавното обвинение не е посочило времето на структуриране на ОПГ във връзка с обвинението, че групата, в която жалбоподателят К. е участвал е създадена с цел „съгласувано да извършва престъпления по чл.301 НК в страната и чужбина“. В жалбата най-общо казано се оправят упреци по отношение на начина, по който прокурорът е изписал в обвинителния акт фактите и обстоятелствата, относими към обективиране на престъпленията, в които К. е обвинен. В това число се 1 твърди, че изписването на обвинителния акт е несъответно на стандартите, които ВКС е приел в ТР № 2/2002 г. с оглед задължението на държавното обвинение да посочи на обвиняемото лице, в случая на подсъдимия К. ясна формулировка на престъпните състави, за които е привлечен и отговаря.

Макар да са формулирани оплакванията в няколко пункта, то обобщено касаят именно изписването на фактите и обстоятелствата, свързани с участието на този подсъдим в организирана престъпна група за времето от 01.04.2011г. до 02.05.2012 г., неговото фактическо участие и действията, които е извършил във връзка с вмененото му във вина участие в това престъпно сдружение. Изложени в този смисъл оплакванията в жалбата обективират искане на адвокат Н. за отмяна на определението, постановено на 07.01.2022 г. (неправилно посочено в жалбата, че е от 07.01.2021 – ЯФГ, допусната от адвокат Н.) в „частта, в която СНС е приел, че няма пороци на обвинителния акт досежно обвинението на този подсъдим по чл. 321 от НК с искане делото да бъде върнато на прокуратурата за прецизиране на обвинението в тази част“

Жалбата е подадена в срок, администрирана е правилно.

АСНС, като се занима с постъпилата частна жалба и при направената служебна проверка, приема за установено следното:

По допустимостта на частната жалба

АСНС в настоящия състав приема, че частната жалба е допустима.

Същата касае мотивите, които СНС е изложил в определението си досежно констатациите дали е налице съществено отстранимо процесуално нарушение, довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия К. касателно повдигнатото му обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Крайният резултат от действията на съда в разпоредителното заседание е идентичен с искането, което адвокат Н. прави, а именно прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора по реда на правомощията, визирани в чл. 248, ал. 5, т. 1 от НПК. Със същото това определение от разпоредително заседание съдът с диспозитив е дал отговор на защитата, в т.ч. и на адв. Н., като е „ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за установяване на съществуването на посочените от защитата съществени процесуални нарушения относно другите аспекти на съдържанието на обвинителния акт и даване указания на прокурора за отстраняването им“.

АСНС счита, че жалбата на адв. Н. касае именно това произнасяне на СНС, което включва и произнасянето на съда във връзка с доводите на защитата на подсъдимия К., касаещи деянието по чл. 321, ал 3, вр. ал. 2 от НК, за което е привлечен като обвиняем с постановление от 13.07.2021 г. – л. 96 том 10 от ДП № 88/2015 по описа на ГДБОП, пр. пр. № 242/2013 по описа на СП.

АСНС намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от активно легитимирано лице, каквито се явяват подсъдимия и неговата защита и касае 2 изпълнението на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК във връзка с легитимно повдигнато обвинение на подс. К.. Текстът от постановлението за привличане на обвиняемо лице в том 10 лист 96 (последно постановление за привличане, което следва да се има предвид) е дословно пренесен и в диспозитива на обвинителния акт, внесен от СП на 01.12.2021 г. станал основание за образуване на НОХД № 3902/2021 г.

ТР № 2/2002 г на ОСНК на ВКС е задължително и при всички случаи при преценка на наличието на съществени процесуални нарушения, в т.ч. и неспазване на нормата на чл. 246, ал. 2 от НПК следва да се има предвид от съда в разпоредителното заседание. Разпоредителното заседание е производство, в което съдът е длъжен изрично да се произнесе по въпросите визирани в ал. 1 на чл. 248 от НПК. В случая изрично произнасяне на СНС има по въпроса предвиден в ал. 1, т. 3 на чл. 248 от НПК (според отразеното в съдебния протокол от 07.01.2022г.). Според настоящата инстанция провеждането на разпоредителното заседание в две последователни дати или на две последователни заседания не е процесуално нарушение, което да води до отмяна на последващия съдебен акт. Налице е логическа последователност в процесуалните действия на СНС доколкото се е произнесъл по прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила. Макар и изрично да не се е произнесъл по въпроса дали делото е подсъдно на този съд и по въпроса за прекратяване на наказателното производство или неговото спиране, с оглед крайният резултат – връщане делото на прокурора – въпрос по т. 3 по чл. 248, ал 1 от НК, настоящата инстанция намира, че не е налице такова процесуално нарушение, което да води до отмяна на определението в тази му част. Служебният преглед на материалите по делото налагат изводи, че това делото е подсъдно на СНС и не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

Настоящата съдебна инстанция изразява несъгласие с изложеното в мотивите на определението на СНС относно нарушението на процесуалните правила, даващи основание за връщане на делото – съдържанието на обвинителния акт и минималните стандарти въведени като изисквания към прокурора при обосноваване в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционният съд е приел, че в обвинителния акт до началото на наказателното производство пред съда в достатъчна степен са посочени фактическите обстоятелства, от които може да се достигне до извода, за това че са налице елементи, които се включват в състава на престъплението по чл.

321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК за този подсъдим.

По отношение на жалбоподателя в обстоятелствената част на обвинителния акт не са изложени достатъчно факти, очертаващи състава на престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се съдържат факти, както за конкретните дейности които всеки един от подсъдимите е извършвал като участник в 3 групата, защото изрично е посочено, че няма ръководител, както и обективни данни, които касаят установеността на престъплението ,което представлява цел на ОПГ. Структурата на групата следва да бъде очертана с това кой какви определени задачи е изпълнявал и с какви действия е допринасял за осъществяване на целта,за която групата е създадена,по твърдения на изготвилия обвинителния акт прокурор. Обективното съществуване на групата може да не е обвързано с вторичните престъпления, които са от друг вид и извън тези, за които групата е била образувана, както е в случая, защото подсъдимия К. е привлечен като обвиняем за група, която си е поставила за цел да извърши престъпления по чл. 301 от НК и с користна цел, т.е. в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да намерят отражение онези факти и обстоятелства, които очертават неговото участие в групата с конкретни действия, обективиращи целите на престъпното сдружение, а също и следва да намери отражение чрез посочване на факти и обстоятелства, основаващи се на обстоятелствата. Формулировката на чл. 93, т. 20 от НК представлява легално определение за организирана престъпна група и в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително трябва да бъдат изложени факти и обстоятелства, които да очертават признаците на организирана престъпна група, изискуеми от НК.

Настоящият съдебен състав намира, че действително, изхождайки от постановлението за привличане като обвиняем, което в най-стриктни граници очертава претендираната наказателна отговорност на подсъдимия от страна на държавното обвинение, като място на извършеното деяние е посочено в страната и „чужбина“. Не е посочено в постановлението за привличане за коя „чужбина“ става реч, а в обвинителния акт не се съдържат никакви факти за това, че организираната престъпна група, към която е приобщен К., е действала извън територията на страната.

Тъй като в формулировката на държавното обвинение се съдържа квалифициращо обстоятелство, че в групата са участвали длъжностни лица, включително и подсъдимия К., каквото е по чл. 321, ал. 3, пр. 4 от НК, то задължение още при привличането на обвиняемото лице е да му бъде посочено каква му е характеристиката, защото понятието длъжностно лице като израз има законово установен смисъл в нормата на чл. 93, т. 1 от НК. С оглед на охраняване правото на защита на обвиняемото лице абсолютно задължително е обвинението не само да посочва, че К. и останалите подсъдими са работили като митничари на конкретна длъжност според щатното разписание в Агенция „Митници“, но ясно и точно да каже дали е длъжностно лице (подсъдимия К.) по смисъла на чл. 93, т. 1, б. А или б. Б от НК. Проверката на материалите от ДП и изписването в обвинителния акт дава основание на АСНС да приеме, че е налице такова нарушение, което също следва да бъде отнесено към процесуалните нарушения, визирани в чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и което е отстранимо с последващи действия на държавното обвинение. В този смисъл СНС е пропуснал да констатира този пропуск, но няма пречка АСНС при въззивната проверка да констатира и допълни 4 процесуалните нарушения, които се установяват. Тези констатации са особено важни, тъй като разпоредителното заседание е производство, което преклудира възможността на защитата и на подсъдимите за възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по ал. 1, т. 3 на чл. 248 от НПК пред въззиваната и касационна инстанция по съществото на делото в съдебната фаза на наказателния процес.

С оглед на изложеното АСНС приема, че жалбата на адв. Н. е основателна и същата следва да бъде уважена, като настоящите мотиви следва да бъдат взети предвид от държавното обвинение при връщане на делото на СП. Крайният извод на СНС и постановеното определение за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СП е верен и в тази част определението следва да бъде потвърдено.

Участието на подсъдимия в група и останалите членове на престъпното сдружение извършват една дейност в необходимо съучастие и очевидно, че произнасянето и допълването на определението на АСНС от разпоредително заседание, констатациите на АСНС по повод жалбата на адв. Н. ще рефлектира и върху обвиненията и излагането на фактите и обстоятелствата в обвинителния акт по отношение и на останалите подсъдими в кръга на процесното ОПГ. С факта, че СНС е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора ненужен се явява диспозитива на определението в абзац 3: „ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитата за установяване на съществуването на посочените от тях съществени процесуални нарушения относно другите аспекти на съдържанието на обвинителния акт и даване на указания на прокурора за отстраняването им“. Този диспозитив е лишен от съдържание и с оглед предишните два диспозитива е абсолютно безсмислен.