Решение № 11187 от 28.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11187 гр. С., 28.06.2*** г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Н. Д. С. М. при участието на секретаря П. Н. Н. като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело № 20211110144346 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „П. И. Б.“ АД срещу Л.

А. Г., Е. Н. Г. и Н. Ж. Р. по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138 ЗЗД и 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 138 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на солидарност следните суми: 6260,07 лв., представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит № 000LD-R-012***/30.10.2012 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 18.11.2020 г. до изплащане на вземането, сумата от 191,62 лв., представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода 01.02.2018 г. – 01.11.2020 г., претендирана на основание раздел II, т. 4 от договора за кредит, сумата от 937,58 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 02.12.2017 г. до 12.03.2020 г., претендирана на основание раздел II, т. 10 от договора за кредит, сумата от 22,05 лв., представляваща непогасена договорна лихва, начислена за периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г., сумата от 416,35 лв., представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 14.05.2020 г. до 17.11.2020 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение от 18.12.2020 г. по ч.гр. д. № 57239/2020 г.

В исковата молба се твърди, че на 30.10.2012 г. между „П. И. Б.“ АД и ответницата Л. А. Г. бил сключен Договор за банков кредит № 000LD-R-012***, по силата на който на кредитополучателя е отпуснат банков кредит в размер на 13 950 лева с краен срок за погасяване 01.11.2020 г. Сочи, че на 30.10.2012 г. между ищеца и другите две ответници - Е. Н. Г. и Н. Ж. Р., били сключени договори за поръчителство, по силата на които всяка от тях се задължила да отговаря солидарно с кредитополучателя за неизпълнение на задълженията му по договора за кредит.

Твърди, че кредитът е изцяло усвоен на 02.11.2012 г., както и че същият е в просрочие, считано от 02.12.2017 г., като към момента на подаване на заявлението е настъпил крайният падеж на същия. Въз основа на горното иска от съда претенциите да бъдат 1 уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който излагат становище за недопустимост на претенцията поради неотстраняване на нередовност в указания срок – исковата молба да бъде подписана от юрисконсулт Калоян Колев, респективно, че подадената впоследствие подписана искова молба от друг пълномощник на ищеца се явява нова такава, от което следва да не е спазен преклузивният едномесечен срок по чл. 422 ГПК. Поддържа още, че исковете са неоснователни, като се позовава на изтекъл 6-месечен преклузивен срок по чл. 147, ал.

1 ЗЗД по отношение на поръчителите. Сочи, че наказателните лихви се претендират въз основа на нищожна клауза като противоречаща на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Въз основа на горното искат от съда претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и ненуждаещи се от доказване с доклада по делото са отделени следните обстоятелства – че между ищеца и Л. А. Г. е сключен Договор за банков кредит № 000LD-R-012***/30.10.2012 г., както и че между ищеца и Е. Н. Г. и Н. Ж. Р. на същата дата са сключени договори за поръчителство, въз основа на които последните са поели задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя по процесния договор за кредит.

Наличието на договор за банков кредит между ищеца и Л. Г., който е обезпечен с поръчителството на Е. Г. и Н. Р. се установява и от представения по делото договор за банков кредит, и представените договори за поръчителство. Съгласно раздел I, т. 1 от договора за банков кредит банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 13 950 лв., като срокът за погасяване на кредита е до 01.11.2020 г. Съгласно раздел II, т. 4 от договора за ползвания банков кредит кредитополучателят заплаща на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката в лева, увеличен с надбавка от 5 /пет/ пункта. Съгласно представения погасителен план, кредитът е следвало да бъде погасен за периода 30.10.2012 г. – 01.11.2020 г. на 96 месечни вноски, всяка от които в размер на 242,36 лв. Съгласно раздел II, т.10 от договора плащания, дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в раздел II, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. При наличие на просрочени плащания банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем или да увеличи размера на лихвения процент по кредита, включително надбавката.

Съгласно раздел IV, т. 12 за обезпечаване вземанията на банката по предоставения кредит – главница, лихви, такси, комисионни и разноски, банката приема поръчителство от лицата Е. Н. Г. и Н. Ж. Р. съгласно договорите за поръчителство, сключени между тях и банката, които са неразделна част от договора. Л. Г. е декларирала, че са й представени и е запозната с Общите условия на банката за кредити на физически лица и приема прилагането им при уреждане на отношенията между нея и банката във връзка със сключване и изпълнение на договора за банков кредит.

Съгласно раздел I, т. 1 от представения договор за поръчителство между ищеца и ответницата Е. Г. последната се е задължила пред банката да отговаря за изпълнението на задължението на Л. Г. за главница, лихви, такси, комисионни и разноски, произтичащи от отпуснат банков кредит в размер на 13 950 лв., съгласно договор № 000LD-R-012***/30.10.2012 г. Съгласно раздел II, т. 2 от договора поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от 2 неизпълнение на главното задължение, включително за лихвите и разноските.

Съгласно раздел I, т. 1 от представения договор за поръчителство между ищеца и ответницата Н. Р. последната се е задължила пред банката да отговаря за изпълнението на задължението на Л. Г. за главница, лихви, такси, комисионни и разноски, произтичащи от отпуснат банков кредит в размер на 13 950 лв., съгласно договор № 000LD-R-012***/30.10.2012 г. Съгласно раздел II, т. 2 от договора поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя за всички последици от неизпълнение на главното задължение, включително за лихвите и разноските.

Съгласно чл. 1.1, т. „а“ от Общите условия на „П. И. Б.“ АД за кредити на физически лица базов лихвен процент е променлив лихвен индекс, който банката използва като база при изчисляване на лихвения процент по кредита. Базовият лихвен процент се утвърждава от управителния съвет на банката и изчислява за всеки отделен вид валута по обявена от банката методика на база съотношението между планираните разходи по пасива на банката и пазарните лихви за същата валута, приложим към кредити в национална и чуждестранна валута.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, изготвено от специалист, притежаващ необходимите знания, непогасената част от главницата по договора за банков кредит е в размер на 6 260,07 лв., непогасената договорна лихва, начислена за периода 01.12.2017 г. – 01.02.2020 г. вкл. е в размер на 191,62 лв., изчислената наказателна лихва по раздел II, т. 10 от договора е в размер на 1 375,98 лв., от които 937,58 лв. за периода 02.12.2017 г. – 12.03.2020 г., 22,05 лв. за периода от 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. и 416,35 лв. за периода 14.05.2020 г. – 17.11.2020 г. Според заключението приложеният от банката размер на наказателната лихва по раздел II, т. 10 от договора е сбор от следните компоненти: договорения базов лихвен процент по чл. 4 от договора + 5 пункта + 10 %. Законната лихва за претендирания период е в размер на 1064,53 лв.

Наказателната лихва за периода 02.12.2017 г. – 12.03.2020 г. е в размер на 937,58 лв., за периода 14.05.2020 г. – 17.11.2020 г. е в размер на 416,35 лв., или общо 1353,92 лв.

Общият размер на събраната наказателна лихва е 217,04 лв., като за същия период законната лихва е 133,42 лв., съответно разликата събрана от ответницата в повече наказателна лихва би била 83,62 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от подаването на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Така посочените предпоставки са налице, което обуславя разглеждане на исковата претенция по същество.

Отговорността на ответниците Е. Н. Г. и Н. Ж. Р. като поръчители не е погасена с изтичане на 6-месечния преклузивен срок от падежа на последната вноска, доколкото падежът настъпва на 1.11.2020 г., а заповедното производство е образувано на 18.11.2020 г. Ето защо исковете следва да се разгледат срещу тримата ответници.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК вр. чл. 138 ЗЗД за сумата от 6260,07 лв., представляваща незаплатена главница по договор за банков кредит № 000LD-R-012***/30.10.2012 г.:

По исковете с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр.

3 чл. 9 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение по договор за кредит, сключен при общи условия, и договори за поръчителство, по силата на които в тежест на ответниците е възникнало задължение за връщане на заетата сума в сочения размер, както и за заплащане на лихви в сочените размери и изискуемост на задълженията.

При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира, че искът е основателен. Съображенията за това са следните:

Доколкото процесният договор за банков кредит е сключен с потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност), то същият има характер на договор за потребителски кредит. Предвид датата на сключването му (30.10.2012 г.) приложение по отношение на него намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). Съгласно разпоредбата на чл.

9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Сключването на процесния договор за банков кредит между страните, който е обезпечен с поръчителство, освен като неоспорен факт, се установява и от представените договор за банков кредит и договори за поръчителство. Неразделна част от договора са представените по делото общи условия.

Падежът на последната погасителна вноска по договора за банков кредит е настъпил на 01.11.2020 г.