Акт № 6550 от 29.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6550 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Стела Кацарова

Членове:Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Даяна Д. Парталска Въззивно гражданско дело № 20251100505215 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по съвместна въззивна жалба на Е. С. Х. и С. Е. Х., депозирана срещу решение № 2921/21.02.2025 г., постановено по гр.д. № 64153/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 138 състав, с което е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е.

С. Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:

*********, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2023 г. по ч.гр.д. № 32928/ 23 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва:

- на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 35,41 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 2,67 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до 30.04.2022 г., относно топлоснабден имот – апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. ****, отчитани по партида с аб. № 197854, ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземанията.

С решението са отхвърлени исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия в размер на 40,98 лева за периода 01.05.2019 г. – 31.03.2020 г., представляващо разликата над 35,41 лева до пълния предявен размер на претенцията от 76,39 лева, и за установяване дължимост на вземане за 1 цена на услуга за дялово разпределение в размер на 1,65 лева за периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020 г., представляващо разликата над 2,67 лева до пълния предявен размер на претенцията от 4,32 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 13,56 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 26.05.2023 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване на дължимост на сумата 0,86 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.06.2020 г. – 26.05.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.

Със същото решение е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че С. Е.

Х., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, дължи на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:

*********, гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 29.06.2023 г. по ч.гр.д. № 32928/ 23 г. по описа на СРС, 138 - ми състав, както следва: - на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ – сумата 35,41 лева, представляваща вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода от м.04.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата 2,67 лева, представляваща вземане за неизплатена цена на услуга за дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до 30.04.2022 г., относно топлоснабден имот – апартамент № 49, находящ се в гр. София, ж.к. ****, отчитани по партида с аб. № 197854, ведно със законната лихва от 14.06.2023 г. до изплащане на вземанията.

С решението са отхвърлени исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79 ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ за установяване на дължимост на вземане за неизплатена стойност на доставена топлинна енергия в размер на 40,98 лева за периода 01.05.2019 г. – 31.03.2020 г., представляващо разликата над 35,41 лева до пълния предявен размер на претенцията от 76,39 лева, и за установяване дължимост на вземане за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 1,65 лева за периода 01.04.2020 г. – 31.05.2020 г., представляващо разликата над 2,67 лева до пълния предявен размер на претенцията от 4,32 лева, и с правно основание чл. 86 ЗЗД за установяване на дължимост на сумата 13,56 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.09.2020 г. – 26.05.2023 г., начислено върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за установяване на дължимост на сумата 0,86 лева, претендирана като мораторно обезщетение за забава за периода 15.06.2020 г. – 26.05.2023 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение. Поддържа се, че в хода на процеса не е доказано кой е действителният ползвател на процесния имот, а е невъзможно всички наследници да живеят и ползват същия. Сочи се, че именно ползването на имота обосновава облигационно отношение, респ. отговорност за заплащането на топлинна енергия. Сочи се, че са предприети и стъпки за извършване на делба на процесния имот. Поддържа се, че по делото не са доказани дяловете на ответниците в съсобствеността. Твърди се, че вещен ползвател на имота е А.Б.Х., който не допуска никого в имота и е завел дело за установяване на едноличното си право на собственост.

2

Твърди се, че в случая облигационно отношение съществува между топлопреносното предприятие и лицето, подало молба-декларация за откриване на партида. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявените искове срещу жалбоподателите. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД, в който се излагат подробни съображения за неоснователността на въззивната жалба. Твърди се, че СРС се е произнесъл в съответствие с трайната съдебна практика, като ищецът е доказал пълно и главно претенциите си. Предвид изложеното се иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционния акт. Претендират се разноски.

В законоустановения срок третото лице помагач „Нелбо” АД не е взело становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, въззивен IV-а състав, след като взе предвид доводите на страните и като съобрази събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК и на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между страните по неформален договор за продажба на топлинна енергия през процесния период, количеството на доставената топлинна енергия и нейната стойност, извършването на услугата дялово разпределение и 3 нейната стойност, изпадането на ответника в забава и размера на мораторната лихва. В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и плащане на процесните вземания.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а съгласно дадената в пар. 1, т.

2а от ДР на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, купувач и страна по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено вещно право на ползване, поради което и то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Облигационното правоотношение за битови нужди със собственика или вещния ползвател на недвижимия имот възниква по силата на закона, а не въз основа на индивидуален договор с клиентите на топлинна енергия. Общите условия на ищеца се одобряват и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ и следователно договорът за продажба на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия се счита сключен с конклудентни действия. Поради тази причина за възникването на облигационното правоотношение не е необходимо сключването на индивидуален договор.

В хода на първоинстанционното производство е представен нотариален акт № 52/08.10.1996 г., том LLV, дело № 20754/1996 г. по описа на СНС при СРС, от който се установява, че собствеността по отношение на апартамент № 49, намиращ се в гр. София, ж.к. ****, е придобита от Х.Х.К. по силата на договор за покупко-продажба. От представеното по делото от Столична община, район „Връбница“ удостоверение за идентичност на адреси, се установява, че ж.к. „Надежда“ – VI част е идентичен с ж.к.

„Връбница – 2“.

От представеното по делото удостоверение за наследници на Х.Х.К. се доказва, че същият е починал на 24.07.1999 г., като е оставил следните наследници – В.Х.К. – сестра, С.А. Х. – брат. По право на заместване, на основание чл. 10, ал. 2 ЗН, Х.Х.К. е наследен и от Д.Д.И., Д.Д. Х. и Д.Д.Х.-Г. – деца на починалия преди Х.Х.К. негов брат Д.А. Х. /починал на 24.09.1987 г./.

От удостоверението за наследници на Х.Х.К. се доказва, че С.А. Х. и Д.А. Х. се явяват едноутробни братя на Х.Х.К. – синове на неговата майка от предходен неин брак, а само В.Х.К. е била родна сестра на Х.Х.К.. Следователно и на основание чл. 8, ал. 1, вр. ал. 3 ЗН, С.А. Х. и наследниците на Д.А. Х. – едноутробни братя на Х.Х.К., са придобили по наследство по 1/4 идеална част от гореописания имот, а В.Х.К. – 2/4 идеални части, в качеството й на родна сестра на наследодателя (два пъти по-голям дял от дела на едноутробните братя на Х.Х.К. – решение № 352/12.12.2011 г. на ВКС по гр.д. № 568/2010 г., II г.о., ГК).

4

Съгласно удостоверението за наследници на Х.Х.К., В.Х.К. е починала на 22.01.2005 г., като е наследена единствено от А.Б.Х. – неин син, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 ЗН същият е придобил по наследствено правоприемство притежаваните от майка си 2/4 идеални части от процесния недвижим имот. С.А. Х. е починал на 13.01.2014 г. и е наследен от А.А. Х. – съпруга, Е. С. Х. – дъщеря, и С. Е. Х. – син, като на основание чл. 5, ал. 1 и чл.

9, ал. 1 ЗН всеки от тях е придобил по наследство по 1/3 част от притежаваната от С.А. Х.

1/4 идеална част от имота, т.е. по 1/12 идеална част,

Според задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти се явяват предполагаемите според закона клиенти на топлинна енергия за битови нужди, но няма пречка такива да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“) по смисъла на т. 2а, пар. 1 ДР на ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо се лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като един от начините за това е да се установи, че спрямо ползвателя е открита индивидуална партида при топлопреносното дружество.