Определение № 1384 от 26.09.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1384 гр. Варна, 26.09.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Търговско дело № 20233100900601 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 15944/04.06.2025г. на „Стинекс Инвест“ ЕООД, чрез адв. М. Я., в която е инкорпорирана молба за изменение в частта за разноските на Решение № 121/30.03.2025г., конкретизирана с искане вх. № 21286/22.07.2025г.

Извън срока по чл. 248, ал. 2 е постъпило становище от насрещната страна.

За да се произнесе, съдът съобрази:

Молбата за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. По същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявени от А. Ж. К. срещу „Стинекс Инвест“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищцата:

1. на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 72 000 евро, представляваща неустойка за периода 09.03.2021г. - 28.02.2023г., по т. VI.30 от договор за строителство от 12.09.2018 г., произтичаща от забавеното изпълнение на задължението на ответника по т. II.2 от сключените помежду им на 12.09.2018г. договор за учредяване на право на строеж и строителство на сграда вр. т. III.5 от договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт № ******* на нотариус с рег. № ******* в НКРБ, вписан в ИР при СВ - гр. София под № ******* и 2. на осн. чл. 92, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, сумата от 9 200 евро, представляваща обезщетение за пропусната полза – неполучаването на част от цената за продажбата на апартамент № 8 и склад № 3 от същата 1 сграда по силата на сключен между ищцата и Т. Б. Д. договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № ******* от 29.10.2021г. на нотариус И. Н. с район на действие - СРС, вписан в СВ – гр. София под акт № *******, претърпяна вследствие неизпълнението на същото задължение от страна на ответника, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от депозирането на исковата молба – 26.10.2023г. до окончателното им заплащане.

По така предявени искове, съдът се е произнесъл с Решение № 121/30.03.2025г., с което е осъдил ответника да заплати сумата от 52 000 евро, представляваща неустойка за периода 09.03.2021г. - 28.02.2023г., по т. VI.30 от договор за строителство от 12.09.2018 г., произтичаща от забавеното изпълнение на задължението на ответника по т. II.2 от сключените помежду им на 12.09.2018г. договор за учредяване на право на строеж и строителство на сграда вр. т. III.5 от договор за учредяване на право на строеж, обективиран в нотариален акт № ******* на нотариус с рег. № ******* в НКРБ, вписан в ИР при СВ - гр. София под № *******, което задължение се състои в това да построи и подаде документи за въвеждане в експлоатация на сградата, предмет на договорите, находяща се в ПИ с идент. № ******* по КККР, на осн. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба в съда – 26.10.2023г. до окончателното изплащане на главницата като е отхвърлил иска за периода от 10.08.2022г. – 28.02.2023г. и за горницата до претендираните 72 000 евро като недоказан по основание и размер. Изцяло е отхвърлил втория иск.

В резултат на това произнасяне разноски са присъдени и на двете страни съразмерно с уважената и отхвърлената претенции. Съдът е отхвърлил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, направено от ответника и е уважил това на ищцата.

Изложени са подробни съображения за това в какъв размер следва да е отговорността за разноски, който е изцяло съобразен с представените от страните списъци по чл. 80 ГПК и доказателствата за извършването им. Не са налице обстоятелства, които да налагат преразглеждане становището на съда относно основателността на възражението за прекомерност на адв. възнаграждение на процесуалния представител на ответника, уговорено в договора за правна помощ от 12.01.2024г. Направеното от ищцата възражение за прекомерност е съобразено с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС, с цената на предявените искове, с фактическата и правна сложност на делото, с продължителността на съдопроизводството и с обема на действително извършените от адв. Я. процесуални действия. Трябва да се отчете и фактът, че размерът е редуциран до този, приет за разумен и за ищцовата страна при отчитане на идентични критерии – обем на извършените процесуални действия, продължителност на делото и цена на предявените искове.

Молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за изменение в частта за разноските на Решение № 121/30.03.2025г., постановено по търг. дело № 601/2023г. по описа на ВОС, инкорпорирана във въззивна жалба вх. № 15944/04.06.2025г. на „Стинекс Инвест“ ЕООД и конкретизирана в искане вх.

№ 21286/22.07.2025г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАпС, в едноседмичен срок от съобщението да страните.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3