Протокол № 99 от 05.03.2021, Районен съд - Разград

ПРОТОКОЛ

№ 99 гр. Разград , 04.03.2021 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА и прокурора Зорница Маринова Цветкова (РП-Разград)

Сложи за разглеждане докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело № 20203330101563 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ се явява лично и с адв. Г. от преди.

ЗА ПРОКУРАТУРАТА се явява прокурор Ц..

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Т.К. не се явява.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. Р. лично.

АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че липсват процесуални пречки по даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ДОКЛАДВА постъпилата искова молба от Г. Р. Г., в която твърди, че на 28.06.2018г. е образувано БП № 2903М-211/2018г. по описа на РУМВРКубрат и на 03.07.2018г. е разпитан по това производство в качество му на извършител на престъпление по чл.234в от НК /неправомерно 1 присъединяване на санитарно помещение в стопанисван от него обект към водоснабдителната система през периода 05.10.2017г.-28.06.2018г/. С Постановление от същата дата ищецът е привлечен като обвиняем.

На 04.07.2018г. прокуратурата е внесла обвинителен акт и е образувано НОХД №170/2018г. на PC Кубрат. Предвид направените отводи на определените съдии-докладчици, делото е изпратено на ВКС за определение на друг еднакъв по степен съд за разглеждането му. С Определение №98/24.07.2018г., по КНЧД №723,2018г., ВКС е възложил производството по разглеждане на делото на PC Разград.

В PC-Разград е образувано НОХД №566/2018г., по което са проведени общо 5 съдебни заседания, в които ищецът е представляван от адвокат.

Делото е приключило с Присъда №142/19.03.2019г., с която обвиняемият е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер - чл.234в от НПК.

Против така постановената Присъда, в ОС-Разград е постъпил Протест №2955/21.03.2019г. от РП-Разград с искане за нейната отмяна и осъждането на ищеца. С постановеното по ВНОХД №196/2019г. Решение от 23.07.2019г., РОС е отменил Присъда №142/19.03.2019г. постановена по НОХД №566/2018г. на PРC и е върнал делото за разглеждане от друг състав на PРC.

След изпращането на делото, съобразно постановеното от ОС Разград Решение, е образувано НОХД №566/2019г. по описа на PC Разград, по което са проведени общо 5 съдебни заседания, в които обвиняемият отново е бил представляван от адвокат- пълномощник. Делото е приключило с Присъда на 18.02.2020г., с която обвиняемият още веднъж е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Против така постановената Присъда, в ОС Разград е постъпил Протест № 2206/26.02.2020г. от РП-Разград с искане за нейната отмяна и признаване подсъдимия за виновен в извършване на престъплението по чл.234в от НК. По образуваното въззивно съдебно производство — ВНОХД №132/2020г. е проведено едно съдебно заседание на 06.07.2020г. С постановеното по ВНОХД №132/2020г. Решение от 05.08.2020г., което е окончателно и не подлежи на обжалване, РОС е потвърдил изцяло Присъдата от 18.02.2020г. постановена по НОХД 2

№566/2019г. на PC Разград, с което наказателното производство продължило повече от 2 години - от 03.07.2018г. до 05.08.2020г. и е приключило окончателно с влизане в сила на така постановеният акт на ОС Разград, а именно на 05.08.2020г.

В резултат от проведеното наказателно производство, за ищеца са настъпили редица неимуществени вреди, изразяващи се в накърняване на доброто му име и авторитет, честта и достойнството му, тъй като повдигнатото му обвинение е станало достояние на широк обществен кръг, поради което той е станал обект на редица негативни спекулации и подигравки по повод повдигнатото и поддържано в продължение на повече от две години обвинение. Преди обвинението Г.Г. е водил спокоен живот, с добри взаимоотношения в семейството, приятелския и бизнес кръг. Развивал е успешно свой бизнес, прекарвал е всеки уикенд в ловни излети, посещавал е различни обществени места и е контактувал с много хора. След образуване на наказателното производство е настъпила съществена промяна в емоционалното му състояние - изолирал се от близките си, ограничил социалните си контакти, загубил приятели, станал затворен, умислен и раздразнителен, получил смущения в съня, влошило се здравословното му състояние, дезинтересирал се от бизнеса си, в следствие на което голяма част от него преустановил. Възникналите в тази връзка финансови проблеми допълнително го потиснали, тъй като изпаднал в невъзможност да изплаща ипотечния си кредит. Изпитвал усещане за невъзможност да се справя в житейски ситуации.

Ищецът е неосъждан, с две висши образования - инженерно и юридическо. В хода на неговото професионално развитие, е заемал длъжности като „Директор специално производство“ към основното предприятие на българската военна промишленост /навремето/ - ДСО „Металхим“, Юрисконсулт на Община Кубрат, Инспектор в КУИППД, след което успешно е развивал собствен бизнес в областта на ресторантьорството и хотелиерството. Управлявал е 4 ресторанта и един хотел, респ. персонал от близо 30 работника. Така повдигнатото му обвинение за извършено престъпление от общ характер по чл.234в от НК, е сринало неговото самочувствие, поддържало е у него чувства на силно безпокойство и срам от 3 това, че ще бъде признат за виновен в престъпление, което не е извършил след дълги години, в които е изграждал авторитета и доброто си име в града.

Притесненията, които е изживял са намалили жизнената му активност, личните изяви и контакти, създало се напрежение в семейната му и бизнес среда, чувствал се е унизен и потиснат. В хода на наказателното производство му се наложило да отсъства нееднократно от работа за извършване на действия по разследването, вкл. и да пътува до гр.Разград за участия в съдебни заседания. Тези ангажименти допълнително затруднили бизнес дейността му.

Освен емоционално негативното възприятие на случващото се, ищецът е бил лишен от възможността да упражнява и любимото си хоби - да ловува, тъй като предвид повдигнатото обвинение, което се явява обстоятелство несъвместимо с правото за притежание на ловно огнестрелно оръжие - чл.58 ал.(1) т.2 предл.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, се е наложило да прехвърли собствеността върху притежаваните от него ловни оръжия, за да не бъдат отнети по предвидения за това ред - чл.155 ал.(1) от ЗОБВВПИ, което допълнително да го злепостави. Видно от преписката по БП №211/2018г. на РУМВР- Кубрат, е изискана и представена Докладна записка от Служба „КОС“ при РУМВР - Кубрат, видно от която Г. има издадено разрешение за носене и съхраняване на ловно оръжие с №20140087101 със срок на валидност до 25.04.2022г.

Ищецът е ловец от 37 години, в които активно е упражнявал любимото ловното хоби, като освен това е заемал съществени роли в организацията на лова на територията на Община Кубрат. Бил е Председател на ловното сдружение в града в продължение на 12 години. Невъзможността от упражняване правото на лов и неговото преустановяване, допълнително и значително ограничили личната му сфера и възможността му да намира развлечение от създалото се негативно ежедневие, което задълбочило стреса и създалото се чувство на безпомощност и срам.

Всичко това допълнително натоварило здравословното му състояние и довело до проблеми със сърцето. Наложило се извършването на втора скъпоструваща сърдечна операция и нееднократна промяна на неговото 4 медикаментозно лечение. При проведен текущ контролен преглед, извършван на всеки 6-месеца в „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД е установено влошаване на състоянието му от предходно извършения такъв.

Видно от приложената към настоящата искова молба Епикриза издадена на 01.12.2018г., раздел „Анамнеза“, преди постъпването си в болницата за поредния контролен преглед, месец по- рано от издаването й, е бил неколкократно в състояния на продължителна камерна тахикардия, установени от запис на имплантираното му устройство- система за ресинхронизираща терапия на сърцето. Камерната тахикардия е сериозно сърдечно увреждане, застрашаващо живота ритъмно нарушение на сърцето, което се овладява в порядък на спешност. Това състояние представлява съкращение на сърдечните камери три или повече поредни пъти с честота над 100 удара в минута, възникващи от импулс с камерен произход.

Продължителната тахикардия се прекъсва с електрошок или медикаменти.

Това състояние на сърдечната дейност е настъпило въпреки имплантираната система за ресинхронизация през месец юли 2017г., което е довело до извършването на нова сърдечна операция по имплантиране на система за ресинхронизираща терапия с функция дефибрилатор. Назначено му е и ново скъпоструващо медикаментозно лечение. Стойността на извършената интервенция възлиза на около 20000лв. по-голямата част, от която е поета от НЗОК, а той е заплатил по сметка на „Аджибадем Сити Клиник МБАЛ Токуда“ ЕАД сумата от 6 952,48лв., за което му е издадена Фактура №0290002474/03.12.2018г..

Промяната в здравословното му състояние е допринесла допълнително за влошаване емоционалното му състояние като е внесла изключително негативни мисли за това дали ще доживее края на съдебния процес, с какво име би си отишъл от този свят и какво е причинил на своето семейство. Тази безнадеждност и психологически стрес са довели един любящ баща, съпруг и дядо, креативен и справедлив управител, забавен и сърцат приятел, почтен човек до отчаянието и самотата.

Въпреки благоприятния изход от делото, негативните изживявания и здравословните проблеми за ищеца не са отшумели. Твърди, че за него не е настъпило морално удовлетворение, тъй като по никакъв начин споходилите 5 го здравословни, емоционални, финансови и бизнес проблеми, биха могли да бъдат преодолени, тъй като същите са и необратими. Ето защо това му дава валидно правно основание да претендира парично компенсиране на понесените неимуществени вреди. Настъпилите неимуществени вреди за него са: промени в здравословното състояние, болки и душевни страдания, срам, неудобства и негативни преживявания, уронване на престижа и авторитета, дезаинтересованост към семейство, бизнес и приятели, ограничаване на личната сфера за упражняване на любимо хоби, са пряка и непосредствена последица от повдигнатото му и поддържано в продължение на повече от 2 години незаконосъобразно обвинение за извършено престъпление от общ характер - чл.234в от НК. Тъй като Държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането - незаконното обвинение, то за него е налице правен интерес от предявяване на иск за присъждане на обезщетение за нанесените му неимуществени вреди в размер на 20000лв., ведно със законната лихва за забава от приключване на наказателното производство - 05.08.2020г. до окончателното му изплащане.

В проведеното наказателно производство, за ищеца са настъпили и имуществени вреди, в размер на сторените разноски за адвокатски възнаграждения за осъществената правна защита и съдействие.

Действително, НПК регламентира отговорността за разноски в наказателното производство, които съдът определя по реда на чл. 301, т.12 НПК, но не предвижда възможност лицето, което е признато за невинно или срещу което наказателното производство е прекратено, да претендира направените от него разноски в хода на наказателното преследване. Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение съгласно чл. 4 ЗОДОВ. В хода на наказателното производство ищецът е заплатил в брой на своите защитници общо сумата 3100лв. Така сторените разноски, в техният пълен размер, представляват имуществена вреда за доверителя ми, тъй като са пряка и непосредствена последица от увреждането 6

(незаконното наказателно преследване) и следва да бъдат обезщетени на основание чл. 2, ал.1, т.З ЗОДОВ . В конкретния случай, тези вреди са причинени от незаконни актове на прокуратурата, с които е било образувано и водено досъдебно производство за обвинение в извършване на престъпление по чл.234в от НК срещу ищеца и наказателното производство е приключило с Присъда, с която той е оправдан. Обвинението е незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения за това ред, както е в процесния случай. Ето защо, тъй като Държавата отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането-чл.4 от ЗОДОВ, то следва да обезщети ищеца в техния пълен размер.