Определение № 132 от 15.01.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. София, 15.01.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Силвия Б. Русева

Диана Василева като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно частно наказателно дело № 20241100600212 по описа за 2024 година

Производството е по реда на глава XXII от НПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от адв. М.Д., защитник на К. И. срещу определение от 14.12.2023г. по нохд 16147/2023г. по описа Софийски районен съд НО 121-ви състав в частта, с която съдът е потвърдил мярката за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия.

Жалбоподателят поддържа, че волята на подсъдимия е делото да протече по реда на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 НПК.

Излага твърдения, че в деня на съдебното заседание, след завеждането му в помещението за задържани, му е бил нанесен побой от други задържани лица.

Накрая излага съображения, че подсъдимият не е с нормално психологическо развитие и иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да вземе следващата по тежест МНО „домашен арест“..

Въззивният съд, като съобрази изложеното в частната жалба, атакуваният съдебен акт и материалите по делото, намери за установено от фактическа страна, следното:

Производството по н.о.х.д. № 16147/2023 г. по описа на Софийски районен съд е образувано по внесен обвинителен акт срещу К. Й. И., с който са му повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. чл. 149, ал. 1 НК и чл. 143, ал. 1 НК. В хода на разпоредителното заседание защитата е направила искане делото да продължи по реда на особената процедура по глава 27 НПК и да приключи в рамките на едно заседание.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, депозирана е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен 1 срок. Разгледана по същество същата е неоснователна.

Въззивният съд, запознавайки се с атакуваното протоколно определение, намира същото за правилно. Това е така, защото в хода на проведеното разпоредително заседание по делото на 14.12.2023 г., в което са разгледани и обсъдени въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, не са констатирани допуснати процесуални нарушения в процесуална дейност на контролирания съд. Напротив, атакуваното пред въззивния съд определение почива на установените в НПК разпоредби, с които първият съд се е съобразил в хода на проведеното от него разпоредително заседание.

По отношение на мярката за неотклонение „задържане под стража“, която е потвърдена с определение от 14.12.2023г., въззивният съд също като СРС не установи наличието на основания, които да налагат тя да бъде отменена или изменена. Този съдебен състав намира, че от събраните на досъдебното производство доказателства не е разколебано обоснованото предположение за съпричастност на подс. И. към вменените му с обвинителния акт деяния. От така събрания доказателствен материал може да се направи извод за съществуващо подозрение за съпричастността му към инкриминираните деяния, което към настоящия момент не е разколебано, а също така е направено искане делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие в разновидността му по т. 2 на чл. 371 НПК.

Не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че само заради изразеното желание за съкратена съдебна процедура и твърденията за нанесен побой на подсъдимия от други задържани лица, следва да бъде отменено обжалваното определение. Това е така, защото дори да е упражнено насилие върху подсъдимия, редът за защита на правата и интересите му е друг, а не чрез изменение на мярката му за неотклонение, чийто цели са посочени в чл.

57 НПК. На следващо място редът, по който е изразено желание да протече съдебното производство пред първата инстанция също не е от естество да повлияе на извода дали все още съществува реална опасност от извършване на престъпление, от укриване или осуетяване на влязла в сила присъда. За тези обстоятелства се извършва преценка за всеки конкретен случай и тя не зависи от реда, по който евентуално би протекло производството пред първата инстанция. Още повече, следващото заседание е насрочено за 17.01.20124г., когато въпросът за изменение на мярката за неотклонение отново може да бъде повдигнат.

На следващо място изложеното от защитата в жалбата, че подсъдимият не е с нормално психологическо развитие не са нови обстоятелства, които да се преценяват при решаване на въпроса за МНО. От заключението на СППЕ е видно, че при И. не се установяват клинични данни за психично заболяване от ранг на психоза, което може да бъде приравнено на „продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието“ и същият може да ръководи постъпките си. Липсват данни за умствено недоразвитие или изразено снижаване на познавателните възможности. В този смисъл известните 2 дефицити на интелектуалната и емоционалната зрялост на И. не са причини от здравословен характер, които да правят задържането му несъвместимо с условията на арест и да обуславят изменение на взетата му мярка за неотклонение.

С оглед продължителността на задържането на подсъдимия въззивният съд намира, че то не е в неразумен срок. Видно от материалите по делото последният търпи мярката от 7 месеца, като за този период от време са извършени множество процесуално-следствени действия, а наказателното производство е пренесено в своята съдебна фаза. Съдебното производство е в своя начален етап след проведено разпоредително заседание. Следователно наказателното производство спрямо подсъдимия И. се развива ритмично и в разумен срок, поради което мярката за неотклонение не се явява незаконосъобразна

В заключение се налага извода, че атакуваното пред въззивния съд определение постановено от първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено като правилно. МНО „задържане под стража“ е законосъобразна и към настоящия момент не са налице нови обстоятелства, които да обуславят изменението в по-лека. Поради това правилни се явяват изводите на районния съд, че целите, предвидени в чл. 57 НПК, не могат да бъдат постигнати с друга по-лека мярка, поради което и частната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 345 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното от СРС в проведеното на 14.12.2023 г. разпоредително заседание по НОХД № 16147/2023 г. по описа на СРС, НО, 121 състав протоколно определение, с което е потвърдена взетата по отношение на подс. К. Й. И. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3