Определение № 1107 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1107 гр. София, 02.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500906 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274 ГПК - чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД срещу определение № 718/16.02.2026 г., постановено по т. д. № 2501/2025 г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав, с което производството по делото е прекратено и е изпратено на ОС-Пазарджик, на основание чл.108, ал.2 ГПК вр. с чл.119, ал.3 ГПК. Излага съображения, че обжалваното определение е неправилно, тъй като на основание чл.19, ал.1 ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ е юридическо лице, което управлява и поддържа републиканските пътища чрез своите териториални звена, включително ОПУ.

Задълженията по чл.29, ал.2, чл.30 вр. чл.5, ал.1, т.2 ЗП се възлагат именно на Агенция „Пътна инфраструктура“, а не на ОПУ. С оглед на това счита, че отговорността за вреди носи Агенция „Пътна инфраструктура“, като юридическо лице. Областните пътни управления представляват териториални звена на Агенция „Пътна инфраструктура“, без самостоятелна правосубектност и процесуална легитимация. ОПУ не представлява юридическо лице и няма самостоятелна процесуална правосубектност, поради което не може да бъде страна по съдебното производство. с оглед на това носител на права и задължения и пасивно легитимирано лице е Агенция „Пътна инфраструктура“ , а не нейното териториално структурно звено.

Съгласно трайната съдебна практика Областно пътно управление не може да бъде надлежен ответник по делото. поддържа, че пасивно материално и процесуално легитимиран по предявения иск е единствено Агенция „Пътна инфраструктура“, като юридическо лице. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на СГС за продължаване на процесуалните действия.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната страна Агенция „Пътна инфраструктура“, с който я 1 оспорва. Излага съображения, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Поддържа, че по делото не е заявено възражение по отношение пасивната процесуална легитимация на ответника, а е заявено възражение за местна неподсъдност на спора, предмет на делото.

Обжалваното определение е съобразено с формираната съдебна практика по спорния въпрос. Възражението за местна неподсъдност на спора се основава на чл.105, чл.108 и чл.115 ГПК. Тъй като Агенция „Пътна инфраструктура“ е държавно учреждение, което има подразделение в района, в който е настъпило ПТП, приложение следва да намери специалната норма на чл.108, ал.2 ГПК, която дерогира общото правило на чл.105 ГПК. Тъй като ищец не е увреденото лице, то чл.115 ГПК също не намира приложение. Моли съда да остави без уважение частната жалба.

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

СГС е сезиран с осъдителен иск, предявен от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ – за заплащане на сумата от 233 075, 08 лв., представляваща 30 % от изплатено застрахователно обезщетение в общ размер от 776 916, 92 лв., във връзка с настъпило на 22.12.2018 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че ПТП е настъпило на надлеза в с. Звъничево, на пътен участък от Републиканската пътна мрежа, на път ІІ-84 км 0+850. Село Звъничево се намира в община Пазарджик, област Пазарджик.

С постъпилия по делото писмен отговор на исковата молба ответникът е заявил възражение за местна неподсъдност на спора. Поддържа, че местната подсъдност следва да се определи съобразно района, в който е станало ПТП и съответно в който се намира съответното Областно пътно управление – ОС-Пазарджик.

С обжалваното определение съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото на ОС – Пазарджик, като е приел, че са налице предпоставките на чл.108, ал.2 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно правилата на общата местна подсъдност, регламентирана в нормата на чл.105 ГПК, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника.

В нормата на чл.108, ал.2 ГПК е регламентирана специална местна подсъдност, която се прилага за искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните, като е предвидено, че се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 ГПК.

В случая исковата претенция е насочена срещу Агенция „Пътна 2 инфраструктура“. По силата на чл.21, ал.2 ЗП ответникът е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със специализирани звена: областни пътни управления, Национално тол управление и Институт по пътища и мостове.

Съгласно заявените в исковата молба фактически твърдения процесното ПТП е настъпило на надлеза в с. Звъничево, на пътен участък от Републиканската пътна мрежа, на път ІІ-84 км 0+850. Село Звъничево се намира в община Пазарджик, област Пазарджик. При това положение и доколкото искът е насочен срещу държавно учреждение, при съобразяване нормата на чл.108, ал.2 ГПК, местно компетентния съд по спора, предмет на делото, е ОС-Пазарджик, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, в каквато насока са и изводите на решаващия съд.

Релевираните от жалбоподателя оплаквания относно пасивната процесуална легитимация на ответника са неотносими за повдигнатия правния спор, тъй като с обжалваното определение съдът не е формирал извод, че надлежен ответник по делото е ОПУ-Пазарджик, вместо посочения от ищеца ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. С оглед на това същите не следва да се обсъждат по същество.

По приложението на специалната местна подсъдност за държавните учреждения, регламентирана в нормата на чл.108, ал.2 ГПК, е формирана последователна, непротиворечива съдебна практика, която е съобразена от решаващия съд. Съгласно разясненията, дадени с определение № 60462 от 21.12.2021 г. по ч. гр. д. № 4946/2021 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, местната подсъдност на исковете срещу държавни учреждения се определя от мястото, където е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, съгласно чл.108, ал.2 ГПК. Това е абсолютна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, тъй като за тази подсъдност съдът следи служебно, съгласно чл.119, ал.3 ГПК. Нормата на чл.108, ал.2 ГПК е специална, поради което дерогира изборната подсъдност за деликтни искове, уредена в чл.115 и чл.105 ГПК. В тази насока е и трайната съдебна практика определение № 544/16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4613/2019 г. на НКС, ГК, ІІІ ГО; определение № 48/12.02.2021 г. по ч. гр. д. № 304/2021 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, определение № 52/18.10.2019 г. по гр. д. № 29/2019 г. на 5-чл. състав на ВКС и ВАС).

По изложените съображения въззивният съд счита, че заявеният от ответника отвод за местна неподсъдност на спора е основателен, като местно компетентен да разгледа спора, предмет на делото, е ОС-Пазарджик.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,частната жалба следва да се остави без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 28651/02.09.2026 г., депозирана от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК 121718407, с адрес гр.- София, бул. „Витоша“ № 89Б, срещу определение № 718/16.02.2026 г., постановено по т. д. № 2501/2025 г. по описа на СГС, ТО, VІ-6 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4