Определение № 175 от 26.02.2024, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. гр. Добрич, 26.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20243200500116 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.248 ал.3 от ГПК въз основа на частна жалба рег.№ 22916 /21.12.2023 год. на

“Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление гр. Добрич ,бул. “Трети март“ № 59 срещу определение № 2952 /08.12.2023 год. по гр.д.№ 20233230100231 по описа за 2023 година на Районен съд Добрич за допълване на определение № 2614/30.10.2023 год.

,с което не е приет за разглеждане в производството насрещен иск , предявен от частния жалбоподател срещу М. Д. М. ,ЕГН **********, от с. К.б. , ул.

"*** за сумата от 966.92 лв. и е прекратено производството по него , като е допълнено с осъждането на “Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.

“Трети март“ № 5 да заплати на М. Д. М., ЕГН **********, от с. К.б., ул.“Трета“ № 19 сумата от 400 лв. ,съставляваща разноски за адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по насрещен иск. Изложени са оплаквания за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон от съда. Преди приключване на разглеждането на първоначалния иск с решение ,съдът не бил оправомощен да допусне за разглеждане на насрещния иск, съответно на този етап процесуалния представител на ищеца нямал основание ,въз основа на което да претендира присъждане на разноски, още повече че размерът на сторените за адвокатско възнаграждение бил 1 прекомерен. Оттеглил бил насрещния иск ,т.е. производството по него не само не се било развило, но не било и започнало. Частния жалбоподател не бил уведомен ,че във връзка с насрещния му иск е осъществена размяна на книжа и за подадения отговор на насрещния му иск.

При данни, че обжалваното определение е било връчено на дата 12.12.2023 год., частна жалба рег.№ 22916 /21.12.2023 год. е подадена в указания от съда двуседмичен срок и е процесуално допустима.

Ответникът по частната жалба М. Д. М. счита същата за неоснователна и настоява да не бъде уважавана.

Частната жалба е отчасти основателна въз основа на фактически констатации и правни изводи както следва:

Гр.д.№231/2023 год. е било образувано въз основа на искова молба рег.

№ 1498/25.01.2023 год. ,с която М. Д. М., ЕГН **********, от с. К.б., ул.

“Трета“ № 19 е предявил срещу “Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД,ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление гр. Добрич, бул.

“Трети март“ № 59 иск по чл. 124 от ГПК за недължимост на сумата от 3 205.14 лв. без ДДС, а с ДДС 3 866.92 лв. за периода 24.06.2022 год.30.06.2022 год., за която е била издадена фактура № 0601034298/30.06.2022 год. Искът е предявен чрез процесуален представител адв. Д. И. с приложено пълномощно от дата 24.11.2022 год. Не е приложен договор за правна помощ , документиращ уговорено възнаграждение, респ. не са представени доказателства, такова да е било заплатено от клиента на адвоката.

“Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК 204219357, със седалище и адрес на управление гр.Добрич,бул.“Трети март“ № 59 е депозирал отговор на исковата молба рег.№ 6753/ 13.04.2023 год. С твърдения , че ищецът е погасил част от задължението си е заявен насрещен осъдителен иск за сумата от 1 366.92 лв. , представляваща остатък по фактура № 0601034298/30.06.2022 год. Исковата молба е била оставяна без движение за отстраняване на нередовности с разпореждания №№ 2824/03.06.2023 год. и 3234/20.06.2023 год. : за заплащане на дължимата държавна такса в размер на 50 лв. и за представяне на редовно оформена искова молба с реквизити по чл.127 и чл.128 от ГПК. В изпълнение на указанията е била депозирана насрещна искова молба рег.№ 11675/ 30.06.2023 год. ,с която на основание чл.422 ал.1 от ГПК е поискано да бъде установено ,че М. Д. М., дължи на 2 дружеството сумата от 966.92 лв. ,представляваща остатък по фактура № 0601034298/30.06.2022 год. Посочено е ,че в резултат на сключено между страните споразумение за разсрочване на задължението по фактурата в периода 30.06.2022 год.- 12.06.2023 год., са постъпили от ищеца общо 11 бр. плащания , всичките на обща стойност 2 879.22 лв. ,за което и е приложена справка за извършените плащания на каса в гр. Добрич и гр. Каварна и електронни плащания чрез системата Easy- pay.

Въз основа на разпореждане № 3949/25.07.2023 год., препис от исковата молба, с която е бил предявен насрещния иск е бил връчен на ищеца на дата 22.08.2023 год. и в срока и по реда на чл.131 от ГПК М. Д. М. е подал отговор рег.№ 16290/18.09.2023 год. ,с която е заявено становище за недопустимост и неоснователност на заявения насрещен иск. Към отговора е приложен списък на разноските, сторени по насрещния иск в размер на 400 лв. , както и договор за правна защита и съдействие ,в който е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., заплатено напълно и в брой, поради което страните са придали на договора и характер на разписка за плащане.

С разпореждане № 5561/18.10.2023 год., насрещния иск отново е бил оставен без движение- за уточняване основанието на претенцията и привеждане на петитума в съответствие с твърденията от обстоятелствената част .

Разпореждането е било връчено на дата 25.10.2023 год. и в указания срок ,вместо уточнителна молба е била депозирана молба рег.№ 18994/30.10.2023 год. , с която на основание чл. 232 от ГПК е заявено оттегляне на насрещния иск ,тъй като към настоящия момент (на подаване на молбата по чл. 232 от ГПК) ,задължението от 966.92 лв. било изплатено изцяло.

Съдът е постановил определение № 2614/30.10.2023 год. , с което въз основа на подадената молба е постановил ,че не приема за съвместно разглеждане в производството предявения насрещен иск за сумата от 966.92 лв. и прекратява производството по него.

Определението е било връчено на М. Д. М. на дата 22.11.2023 год.

,депозирал молба рег.№ 20526/21.11.2023 год. за допълването му по реда на чл. 248 от ГПК с присъждане на сторените разноски за защита по оттегления иск ,съобразно приложен списък към отговора на насрещния иск. Посочено е 3

,че ответникът има право на разноски и при прекратяване на производството, вкл. в случаите на заявено оттегляне на иска, предприето по незаявена или неустановена причина , вън от горното оттеглянето на иска не било заявено поради настъпили след предявяването му обстоятелства, вследствие поведение на молителя, погасяващи заявеното от дружеството за защита спорно право.

С обжалваното определение ,молбата по чл.248 от ГПК е била уважена по причина оттегляне на претенцията от ищеца след подаден отговор на исковата молба.

В разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидено право на ответника на разноски и при прекратяване на делото ,вкл. при оттегляне на иска, предприето по незаявена или неустановена причина. В този случай разноските за производството, в това число и тези на ответника, се възлагат на ищеца. По аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК това разрешение не намира приложение в случаите, когато отказът, респ. оттеглянето на иска съставлява процесуално действие, предприето от ищеца поради новонастъпили след предявяването му независещи от него, а от ответника обстоятелства, погасяващи заявеното за защита спорно право, като в този случай отговорен за разноските е ответникът -така определение № 50037 /6.07.2023 год. по ч. т. д. № 1638/2022 год. на ВКС, II т. о. и определение № 60297 /26.07.2021 год. по ч. т. д. № 266/2021 год. на ВКС,II т. о.

В случая в молбата по чл.232 от ГПК е посочено, че оттеглянето се предприема тъй като задължението от 966.92 лв. било изплатено изцяло.

Платежни документи ,към молбата си за оттегляне на иска, дружеството не е приложило. От използваната от дружеството непрецизна формулировка, че оттеглянето е по причина липса на правен интерес към настоящия момент, тъй като задължението, предмет на насрещния иск е платено изцяло ,не става ясно дали плащането е осъществено след като е бил предявен насрещния иск, т.е. по причина поведението на ответника М. М. , което последният оспорва.

С оглед на горното, предприетото оттегляне е по неясна причина ,поради което “Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД следва да понесе отговорността за разноски, сторени от противната страна за изготвяне на отговор на исковата молба, връчен й по разпореждане на съда, но не в размера, който се претендира.

4

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗА. Разпоредбата на чл. 36 ал. 2, изр. 2 ЗА изрично забранява уговарянето на адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на основание по чл. 36 ал. 2 ЗА, за съответния вид работа. Съобразно разпоредбата на чл.7 ал.2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1 000 лв. ,възнаграждението е 400 лв. , а съобразно чл. 9 ал.1 за изготвяне на писмен отговор по искова молба, без процесуално представителство, възнаграждението е в размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 400 лв.

Платеното от ответника М. М. е в минималния размер от 400 лв. , а “Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД го счита за прекомерен по смисъла на чл.78 ал.5 от ГПК.

Съгласно решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 год. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени.

Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е длъжен 5 да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.

Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения ,националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед задължителния характер на решението по преюдициално запитване (чл.633 ГПК) , с което е дадено от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 год. минимални размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, както и не обвързват съда при извършване на преценката му по чл. 78 ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС-така определение № 350 от 15.02.2024 год. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 год., II т. о.