Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 11471 от 03.07.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57686/2021
Вид
Решение № 11471
Подписан
03.07.2023
Състав
МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 11471 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20211110157686 по описа за 2021 година

Ищецът ФИРМА, ЕИК ..., е предявил по реда на чл. 422 от ГПК срещу ответника Г.Р., ЕИК ..., установителен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 576,00 лева, представляваща дължима цена на услуги по договор за извършване на пест контрол в обект .... от 06.03.2019 г., за което са издадени фактури № ... от 18.03.2019 г., за сумата от 96 лева, фактура № ... от 10.05.2019 г. за сумата от 96 лева, фактура № ... от 10.07.2019 г. за сумата от 96 лева, фактура № ... от 15.08.2019 г. са сумата от 96 лева, фактура № ... от 16.09.2019 г. за сумата от 96 лева и фактура № ... от 13.01.2020 г. за сумата от 96 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 99,93 лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за периода от 18.04.2019 г. до 14.05.2021 г. и 80 лева за разноски за събиране на вземането по чл. 309а, ал. 1 от ТЗ, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2021 г. по ч. гр. дело № 27679/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав

Ищецът чрез упълномощени си процесуален представител твърди, че на 06.03.2019 г. сключил с ответника договор за извършване на пест контрол срещу възнаграждение. За извършеният пест контрол били издадени фактури № ... от 18.03.2019 г., за сумата от 96 лева, фактура № ... от 10.05.2019 г. за сумата от 96 лева, фактура № ... от 10.07.2019 г. за сумата от 96 лева, фактура № ... от 15.08.2019 г. за сумата от 96 лева, фактура № ... от 16.09.2019 г. за сумата от 96 лева и фактура № ... от 13.01.2020 г. за сумата от 96 лева, които служат като приемо-предавателен протокол за извършените услуги и са приети, но неплатени от ответника. Сочи, че тъй като е уговорен срок за плащане на задължението по 1 всяка фактура, ответникът му дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците за посочения период, както и разноски за събиране на вземането. С оглед изложеното прави искане сумите да му бъдат заплатени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК, обективиран в молбата от 24.03.2022 г. Възразява за прекомерност на разноските на ответника.

В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответника, в който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва да е получил изпълнение на услугата и твърди, че издаването на фактурата не доказва изпълнение.

Оспорва претенцията за лихва за забава. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.

Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК от 18.05.2021 г. г. срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 27679/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав и на 24.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет вземанията, посочени в исковата молба за описаните в нея периоди и възникнали на посочените там основания.

В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал мотивирано възражение по образец.

При наличие на възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които са процесуално допустими.

Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и чл. 309а от ТЗ, по които в тежест на ищеца, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да докаже наличието на сключен договор с описаното в исковата молба съдържание, че е изпълнил възложената му работа съобразно договора, както и приемането на работата. В тежест на ищеца е да докаже и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Сочените предпоставки за уважаване на исковете по основание съдът счита за установени по делото.

Между страните не е спорно, поради което и отделено като ненуждаещо се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, а и от представения и приет по делото като писмено доказателство договор за извършване на пест контрол, автентичността на който не е оспорена и оборена в процеса, се установява, обстоятелството, че са били обвързани от Договор за извършване на пест контрол в обект .... от 06.03.2019 г.

2

Според съдържанието на договора, изпълнителят се е задължил да извърши със свои средства, материали и специалисти пест контрол чрез дезинсекционни и дератизационни обработки на обект оризарно, находящ се в с. Цалапица, стопански двор Юг № 5, като договорът е сключен за срок от 12 месеца при обща цена на услугата 960 лева без ДДС (или 80 лева без ДДС месечно).

Съгласно чл. 3.3. от договора, плащанията по договора се извършват на 12 вноски по банкова сметка на изпълнителя, в срок от 30 дни след възникване на основанието за плащане. Съгласно чл. 5.2. възложителят се задължава да приеме извършените от изпълнителя дейности посредством подписване на потвърдителен протокол с указание за приемане на работата, като съгласно следващия чл. 5.3. възложителят оторизира конкретни лица, които ще осъществяват контактите си с изпълнителя при и по повод приемане на извършената дейност, когато не извършва това лично.

С оглед изложеното страните са били валидно обвързани от договор за изработка по чл. 258 и сл. от ЗЗД, по силата на който изпълнителят се е задължил на свой риск да извършва ежемесечно описаните в договора услуги срещу възнаграждение, платимо на част, а за възложителя е възникнало задължението по чл. 264, ал. 1 ЗЗД - да приеме извършената съобразно договора работа и да плати цената.

Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща както едно фактическо действие – реалното получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие – одобрение на изработеното, тоест признание, че то действително съответства на възложеното с договора (така Решение № 231 от 13.07.2011 г. по т.д. № 1056/2009 г. на II ТО на ВКС) . Бездействието на възложителя и пропускът му да прегледа работата и да направи възраженията си в посочените срокове води до предвидените в чл. 264, ал. 3 ЗЗД неблагоприятни последици за него - при липса на възражения за неточно изпълнение работата се счита за приета. В този случай се преклудира правото на възложителя да прави последващи възражения за неточно изпълнение, включително като възражения срещу предявен от изпълнителя иск за заплащане на възнаграждение, а едновременно с това безусловно задължава изпълнителя да заплати уговореното с договора възнаграждение.

Изпълнението и приемането на възложената работа може да се докаже с различни доказателствени средства - чрез писмени доказателства, съдебно-техническа експертиза, гласни доказателства.

В настоящия случай ищецът се позовава на 6 броя фактури, две от които не носят подпис на представител на ответника (фактура № ... от 18.03.2019 г. и фактура № ... от 13.01.2020 г.), ведно с 5 броя двустранно подписани протоколи за извършени услуги по договора съответно от 31.05.2019 г., 16.07.2019 г., 29.07.2019 г., 31.07.2019 г. и 26.09.2019 г.) за доказване на изпълнението на задълженията му по договора, съгласно уговореното в чл.

5.2 от Договора.

От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице Б., на което съдът дава вяра като компетентно и безпристрастно, както и от разясненията му, дадени в открито 3 съдебно заседание (лист 84) се установява, че счетоводствата на двете дружества се редовно водени по смисъла на чл. 182 от ГПК вр. чл. 55 от ТЗ по отношение на описаните фактури с № .../18.03.2019 г., .../10.05.2019 г., .../10.07.2019 г., .../15.08.2019 г., .../16.09.2019 г. и .../13.01.2020 г., всички на стойност от по 96 лева с вкл. ДДС. Според заключението на експерта фактура № .../10.07.2019 г. и фактура № .../16.09.2019 г. са осчетоводени в счетоводството на ответното дружество с пълната им стойност, като същите са включени в месечната справка-декларация по ЗДДС на ответното дружество и същото е ползвало данъчен кредит. Останалите фактури, в това число и неподписаните фактура с № ... от 18.03.2019 г. и фактура № ... от 13.01.2020 г. не са осчетоводени при ответника. По фактурите не са осчетоводени и плащания.

С оглед изложеното съдът счита, че възникване на задължение в тежест на ответника по 4 броя фактури с номера .../10.05.2019 г., .../10.07.2019 г., .../15.08.2019 г., .../16.09.2019 г. в общ размер на 384 лева с вкл. ДДС се установява без съмнение по делото.

По отношение на издадените фактура № .../10.07.2019 г. и фактура № .../16.09.2019 г., осчетоводени при ответника, включването им в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях, представляват недвусмислено признание на задължението по тях. Следователно отразяването на парична престация като дължима в счетоводството на ответника /купувач, възложител и т.н./ и ползването на данъчен кредит съобразно със стойността й съставлява извънсъдебно признание на задължението и доказват съществуването му.

По отношение на задълженията по фактура № .../10.05.2019 г. и фактура № .../15.08.2019 г., макар да не са осчетоводени при ответника, същите са издадени по реда на чл. 5.2 от Договора, подписани са от представител на възложителя и са придружени от приемо-предавателни протоколи, съдържащи изявление, че услугата по договора е извършена, до което изявление е налице подпис на лице, претендиращо да е представител на ответника, поради което от същите валидно се установява изпълнението на задължението от страна на изпълнителя и безспорно приложение намира презумпцията по чл. 264, ал. 3 от ЗЗД. Обстоятелството, че ответникът не е извършил действия по счетоводното отразяване на документите в собственото си счетоводство, не го освобождава от задължението за заплащане на възнаграждението за приетата работа.

По отношение на останалите две фактури с № .../18.03.2019 г. и № .../13.01.2020 г. – същите, нито са подписани от представител на ответника, нито са осчетоводени при ответното дружество, поради което не се установява без съмнение изпълнение по договора от страна на ищеца, съответно неговото приемане от ответника и възникване на задълженията по двата счетоводни документа. В тази връзка приемане на работата не се установява и от приетите по делото като писмени доказателства двустранни протоколи, доколкото същите са съставени на дати, различни от посочените във фактура № .../18.03.2019 г. и фактура № .../13.01.2020 г. и касаят други месеци, поради което не могат без съмнение да се обвържат с посочените счетоводни документи, обективиращи задълженията, изпълнението на които се търси. Ето защо не се установява без съмнение 4 възникване на вземане в полза на ищеца по посочените два счетоводни документа.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че страните са обвързани от договорни правоотношения, по силата на договор за изработка, по който са издадени фактури № .../10.07.2019 г. на стойност 96,00 лева, № .../16.09.2019 г. на стойност 96,00 лева, № .../10.05.2019 г. на стойност 96 лева, и № .../15.08.2019 г. на стойност 96 лева с вкл. ДДС, поради което в полза на ищеца е възникнало вземане за главница за сумата от 384,00 лева, до която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 576,00 лева по фактури с № .../18.03.2019 г. и № .../13.01.2020 г., искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.