Решение № 2755 от 15.06.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2755 гр. Пловдив, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа доклА.аното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20235330102239 по описа за 2023 година

Производството е образувано е по искова молба на М. А. против „Адессо кредит България” ООД, с която е предявен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за заем **, в който било уговорено плащането на неустойка по чл. 4, ал. 2, при непредставяне на обезпечение, съгласно чл. 4, ал. 1. Твърди, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите, защото е загубила присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

Иска се установяването на нищожността на клаузата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че клаузата е предвидена за обезпечаване на допълнителни услуги, които ищцата е пожелала да ползва, а ответникът се е задължил да представи. Намира, че уговорката не излиза от присъщите за неустойката функции и е действителна. Иска се отхвърляне на претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От писмените доказателства по делото се установява, че на ** страните са сключили договор за паричен заем № ***, по който ответникът, в качеството му на 1 кредитор, е предоставил на ищеца сумата от 200 лева, която е следвало да бъде върната в срок до 14.03.2023г. на 12 седмични вноски. Липсата на подпис за ищеца не променя извода, защото сключването на договора се признава с искова молба и няма въведени възражения от ответника.

В чл. 4 е уговорено, че заемополучателят се задължава да обезпечи кредита с банкова гаранция или две физически лица поръчители. При неизпълнение на това задължение в деня на подписването на договора, в чл. 4, ал. 2 е уговорена неустойка от 77.04 лева, дължима разсрочено с всяка вноска.

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка противоречи на добрите нрави, поради следното:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.

Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за задължаване на кредитополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора, като при неизпълнение е предвидена неустойка от 77.04 лева.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемополучателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на паричния заем, съобразно договореното. От съдържанието на клаузата по договора е видно, че размерът на уговорената неустойка представлява 38% от заемната сума, при срок за връщане от около 3 месеца (около 152% за 1 година), като още при самото сключване е включена в месечните вноски. Такава клауза противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче 2 няма адекватен критерий за преценка на това нА.ишаване, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното задължение.

Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.

Единствената функция на така уговорената неустойка е да дoведе до увеличаване на подлежаща на връщане сума, което е в контраст с добрите нрави и не се толерира от закона.

Ето защо претенцията е основателна и следва да бъде уважена.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата 50 лева за платена държавна такса.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА., в полза на А.. С. Н. следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за А.. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните М. В. А., ЕГН ********** и „Адессо кредит България“ ООД, ЕИК 202250289, че клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключения между тях договор за паричен заем № *** от **, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

ОСЪЖДА „Адессо кредит България“ ООД, ЕИК 202250289, да заплати на М.

В. А., ЕГН **********, сумата от 50.00 лева- разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА „Адессо кредит България“ ООД, ЕИК 202250289, да заплати на А..

С. К. Н., ЕГН **********, със служебен адрес – гр. Пловдив, ул. Йоаким Груев № 41, сумата от 400.00 лева – А.* за оказана безплатна правна помощ на М. В. А. по производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/П./____________ 3