Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 57 от 21.02.2020, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 725/2019
Вид
Решение № 57
Подписан
21.02.2020
В сила
18.06.2020
Състав
МАРИЯ ИВАНОВА ХРИСТОВА, РАДОСЛАВ КРЪСТЕВ СЛАВОВ, ДАРИНА СТОЯНОВА МАРКОВА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.345, ал.1 т.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.345, ал.5, т.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.348, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.355, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.362, ал.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.362, ал.2 и ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.3, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.448 · Кодекс за застраховането
  • чл.448, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.448, ал.7 · Кодекс за застраховането
  • чл.459, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.459, ал.4 · Кодекс за застраховането
  • чл.200 · Кодекс на труда
  • чл.200, ал.4 · Кодекс на труда
  • чл.17 · Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска “трудова злополука”

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 57 гр. Варна, 21.02.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,

ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари, през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСЛАВ

СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия

М.Христова в.т.д.№725 по описа за 2019г. на ВнАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Е.В.Н. и Н.А.Н., чрез адв.Г., срещу постановеното решение №850/07.10.2019г. по т.д.№94/2018г. на ВОС.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Твърди се, че по делото е установено наличието на застрахователен договор с покрит риск „злополука“ на служителите на дружеството „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД, с предмет смърт от трудова злополука съгласно Наредба за задължителното застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“ и чл.55, ал.2 от КСО. Изводът на съда, че рискът „трудова злополука“ не е покрит противоречи на събраните доказателства. Неправилно е и позоваването на Добавък №2 към полицата, тъй като същият е неотносим към процесния спор.

Приложима в конкретния случай е разпоредбата на чл.345, ал.5, т.1 от КЗ, като ответникът е знаел, че застраховащият извършва дейност в чужбина, поради което е възможно настъпване на риск извън територията на страната. При сключване на договора застрахователят е следвало да изиска необходимата му информация и да попълни въпросник, каквото действие не е установено да е извършено. След като не е поискал информация и изясняване на каквито и да е обстоятелства, рискът се носи от застрахователя, който следва да покрие всеки риск, настъпил в периода на застраховката. В този смисъл е и разпоредбата на чл.362, ал.2 и ал.3 от КЗ, според която, когато не е поставил въпрос за обстоятелствата, които са били налице преди датата на сключване на договора, застрахователят не може да откаже плащане.

Излага се още, че при постановяване на решението съдът е разместил доказателствената тежест за установяване „обема“ на застрахователното покритие. Доколкото твърденията са на ответника, той е следвало да докаже наличието на изключен риск. Още повече, че КЗ обвързва дефиницията „застрахователно събитие“ единствено със срока на договора.

В съдебно заседание въззивниците, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата. Твърдят, че събитието, което е настъпило в РТурция не е изключено от покритието на сключената застраховка, поради което подлежи на обезщетяване от застрахователя.

Размерът на дължимото обезщетение е определен в закона и за същия няма спор между страните. По същество моли съда да отмени решението, уважи предявените искове в пълен размер и им присъди направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2, т.2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна

„ЧЕРТАСИГ – Застрахователно и презастрахователно дружество“ АД, регистрирано в Румъния, с писмен отговор, чрез адв.К., оспорва жалбата като неоснователна.

Излага, че решението на ВОС е правилно, обосновано и постановено въз основа на събраните по делото доказателства. От същите се установява, че към момента на сключване на застрахователния договор същият е покривал настъпилите рискове – „трудова злополука“ на територията на Република България. Самият работодател е знаел, че няма договор, с който да се покриват настъпилите рискове в чужбина, поради което е и сключено допълнителното споразумение. Във въззивната жалба не се прави разграничение между изключение от договореното застрахователно покритие /чл.345, ал.5, т.1 от КЗ/ и изключено покритие, в който случай договор изобщо липсва.

В конкретния случай с първоначалния договор няма постигнато съгласие за покриване на рискове от настъпили злополуки извън територията на страната, като застрахователното покритие не може да се подразбира или да се извлича по тълкувателен път.

Обстоятелството, че застраховащият извършва търговска дейност в чужбина не означава, че рискът от настъпване на злополука в чужбина е автоматично покрит.

По делото е безспорно установено застрахователното покритие по сключения договор към датата на смъртта на наследодателя на въззивниците, което е обхващало единствено настъпилите рискове на територията на Република България, защото се прилага чл.3, ал.2 от КЗ и друго не е уговорено. Аргумент в тази посока е и начина на определяне на дължимото по договора възнаграждение.

В съдебно заседание, редовно призован, не се явява представител. С писмено становище оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. По същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението и му присъди направените по делото разноски, за които е представил списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.

Съдът намира производството за редовно и допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

Производството пред

ВОС е образувано по предявени искове от Е.В.Н. и Н.А.Н. срещу ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД, регистрирано в Република Румъния, чрез „ЧЕРТАСИГ-ДАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО АД – КЛОН БЪЛГАРИЯ“ КЧТ, гр.София, за заплащане на всеки един от ищците на сумата от по 120 282.54 лева, след допуснато в проведено на 17.09.2019 год. изменение на иска чрез неговото увеличение, на основание чл.214, ал.1 ГПК, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за покрит риск /смърт на застрахован работник/ по застрахователна полица №0150962/01.02.2017 год., с период на действие 23.02.2017 -22.02.2018 год., сключена от „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД, в качеството му на застраховащ и работодател на наследодателя на ищците А. Г. Н., поч. на 01.07.2017 год. в Община Чумра, Република Турция, на основание чл.459, ал.4 вр. чл.448, ал.7 КЗ, ведно с обезщетение за забава за периода от 30.09.2017-12.01.2018 год. в размер от по 2 878.37 лева за всеки един от ищците. Претендира се и присъждане на законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата и допълнителната искова молба се твърди, че ищците са наследници на А. Г. Н., починал на 01.07.2017 год. в Община Чумра, Република Турция, при ПТП при отиване на работа. Сочи се, че същият е имал сключен трудов договор № 559/08.02.2017 год. с „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД. Последният, в качеството му на работодател, е сключил с ответника „ЧЕРТАСИГ-ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД договор за застраховка, обективиран в застрахователна полица №0150962/01.02.2017 год., с период на действие 23.02.2017-22.02.2018 год., с покритие на риск „злополука“ на служителите на дружеството и предмет – смърт от трудова злополука съгласно Наредба за задължителното застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“ и чл. 55, ал. 2 КСО. Съгласно договорените „други условия“ на полицата, застрахователят се е съгласил да носи риска и за всички новопостъпили служители на застраховащия.

С разпореждане №

20994/05.09.2017 год. на НОИ, ТП-София град, злополуката е прита за трудова, съгласно чл.55, ал.1 КСО, поради което и наследниците на застрахования служител имат право на застрахователно обезщетение, равняващо се на 7 кратния размер на неговата годишна брутна работна заплата, изчислена към момента на сключване на застраховката, възлизаща на 196 967.40 лева. В издаденото от работодателя удостоверение изх.№ 451/02.08.2017год. БТВ на наследодателя А. Н., за периода 09.02.2017-09.03.2017 год., е в размер на 2 344.85 лева.

Твърди се още, че на

13.09.2017 год. ищците са отправили до застрахователя претенция за плащане на сумите от по 98 483.70 лв. на всеки един от тях, като са предоставили банкови сметки и цялата изискуема информация за заплащане на обезщетението. По подаденото искане е постановен отказ, за който са уведомени с писмо изх.№ И-32-47/21.09.2017 год., поради наличие на териториален обхват на покритие на сключената застраховка, покриваща настъпилите застрахователни събития само за територията на Република България.

Излага се, че процесният добавък е сключен след датата на настъпване на застрахователното събитие. Налице е противоречие на клаузата му за действие по време с нормата на чл.345, ал.1 т.4 КЗ и на неравноправност на клаузата за действие на добавъка, считано от 14.07.2017 год.

Претендира се и присъждане на обезщетение за забава на главниците /дължими застрахователни обезщетения/, считано от 30.09.2017 год., когато е изтекъл 15 дневния срок за заплащане от поканата, на основание чл.448, ал.3 вр. чл.459, ал.3 КЗ, както и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане.

Сочат, че съгласно чл.348, ал.1 КЗ общите условия са част от договора, като нито индивидуалната полица, нито общите условия, нито КЗ изключват риск, настъпил в Турция, каквито изключения съгласно чл.345, ал.5 т.1 КЗ следва да се договорят изрично. Твърдят, че при полагане на дължимата грижа застрахователят би могъл да разбера, че работодателят осъществява дейност в чужбина, а сключеният по-късно добавък № 2 не ги обвързва. Оспорват и наведените възражения досежно размера на претендираното обезщетение, като сочат, че БТЗ на наследодателя им е тази за първия отработен месец – 09.02.-09.03.2018 год.

Ответникът „ЧЕРТАСИГ

- ЗАСТРАХОВАТЕЛНО И ПРЕЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО“ АД, с писмени отговори и в съдебно заседание, оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на сключен с „ПИ ВИ КОНСУЛТ“ ООД договор за застраховка „Злополука“ на основание Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова злополука“, обективиран в полица № 0150962/2017год.

Оспорва наличието на застрахователно събитие, тъй като към датата на смъртта на наследодателя на ищците договорът е бил с покритие за трудови злополуки на територията на България, а събитието е настъпило в РТурция. Твърди, че липсват основания за позоваване на сключения впоследствие добавък № 2, разширяващ териториалното покритие на сключената застраховка, тъй като същият е сключен на 14.07.2017 год. и има действие занапред. Покритите рискове с полицата не могат да се променят от обстоятелството, че застраховащият е извършвал дейност в чужбина. Приложените Общи условия не са подписани от застраховащия работодател, а и дори да се приемат за приложими, клаузите им изключват покритието на рискове, когато те настъпят в Турция, както и пътуване в чужбина.

Оспорва твърденията за нищожност на уговорката в добавък № 2, с която се разширява териториалния обхват на застрахователната полица, поради противоречие със ЗЗП предвид индивидуалното й договаряне. Оспорва и твърденията, че работодателят не би сключил застрахователния договор при знание, че не обхваща застрахователни събития, настъпили само на територията на Република България, доколкото това се опровергава от сключения по негово искане добавък № 2, за който е заплатена допълнителна премия.

Оспорва дължимостта на претендираното застрахователно обезщетение и с оглед на обстоятелството, че при сключване на застрахователния договор застраховащият работодател е представил списък на застрахованите негови работници и служители, между които не е наследодателят на ищците, а неговият договор е от 08.02.2017г.

Оспорва иска и по размер, с твърдения, че същият следва да се определи на база посоченото в трудовия договор възнаграждение за наследодателя на ищците, а именно 460лв. Още повече, че същият няма отработени 12 месеца при този работодател, а при сключване на застрахователния договор работодателят е декларирал трудовите възнаграждения на работниците си, върху който размер е изчислена застрахователната сума и застрахователната премия.

По същество моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените по делото разноски.

Предявените искове са с правно основание чл.459, ал.4 от КЗ вр. чл.448 от КЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна: