Решение № 155 от 07.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Варна, 07.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радостина Методиева при участието на секретаря Владислав П. Великов като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно наказателно дело № 20233110203989 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М. И. М. от гр.Варна, ЕГН **********, против НП № 23-0819002398 от 287.06.2023год. на началник група при ОДМВР Варна, Сектор „ПП“ Варна, с което за нарушаване нормата на чл. 103 от ЗДП, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДП са му били наложени адм. наказание глоба в размер на 175лв. и адм. наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и за нарушаване нормата на чл. 6, т.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 30лв. на основание чл. 183, ал.3, т.6 от ЗДП.

В жалбата си въззивникът твърди ,че НП е неправилно, необосновано и е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Сочи, че АУАН не отговаря на формалните изисквания предвидени в нормата на чл. 42, ал.1 от ЗДП – не било посочено точното място на извършване на всяко едно от вменените му нарушения, не били посочени обстоятелствата при които били извършени нарушенията, не били вписани в акта и дадените от въззивника обяснения, както и направените от нето възражения. Оспорва да е извършил нарушенията за които е ангажирана адм. наказателната му отговорност. Моли НП да бъде отменено като отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебното производство въззивникът се явява лично, както и с упълномощен защитник в лицето на адв. А.Х., който заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите констатации отразени в АУАН и НП. Във фазата по съществото на делото моли НП да бъде отменено поради недоказаност на адм.наказателното обвинение и отправя искане за присъждане на сторените по делото разноски.

1

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. Л.-А., в които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а нарушенията са безспорно доказани. Моли НП да бъде е потвърдено като отправя искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Алтернативно, в случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение от ответната страна, моли за присъждане на такива в минимален размер.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 14.06.2023год. въззивникът управлявайки лек автомобил „БМВ 520“ с рег.№ В1825ВС се движел по път ІІ-29 в посока от гр.Добрич към гр. Варна.

С него в автомобила пътували и свидетелката В.Х., с която живеел на семейни начала, както и тяхното седем годишно дете.

Около 14:40ч. въззивникът навлязъл на територията на гр.Аксаково като непосредствено табелата указваща населеното място, при поставена пътна маркировка М1 – единична непрекъсната линия, изпреварил движещ се пред него лек автомобил „Опел Астра“ син на цвят, без опознавателни знаци за принадлежност. Този автомобил бил управляван от св. С. М. Д. – мл. автоконтрольор в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, който на посочената дата работел като оператор на камера за заснемане на скоростен режим и тъкмо бил приключил работата си на конкретна точка на контрол разположена на път ІІ -29, км. 8+300 и се бил отправил към друга такава, находяща се на територията на гр.Варна. Св. Д. застигнал въззивникът и изсвирил с клаксона на автомобила си и включил светлини поставени на предното стъкло на МПС-то. Въззивникът продължил движението си напред.

Имало трафик. След него продължил да се движи и св. Д.. На детелината на летището св. Д. изпреварил въззивника от лявата страна и започнала да му прави знаци с ръка да спре. Тъй като автомобилът не бил обозначен като полицейски, а и дрехата с която бил облечен св. Д. (черна тениска с къс ръкав без видими надписи полиция) не предполагала, че той е полицейски служител въззивникът продължил движението си напред и се включил в магистрата към гр.Шумен за където пътувал. Св. Д. продължил да следва въззивника с пуснати на предното стъкло светлини като на моменти, го изпреварвал и рязко намалявал скоростта пред него. Въззивникът и съпругата му се стресирали от поведението на св. Д., помислили си, че ги преследва, изплашили ли се и за детето си, което се разплакало и св. Х. сигнализирала за ситуацията на тел. 112. Същата била помолена от оператора да опише автомобила, който ги преследва - цвят, модел, рег. номер. Оператора свързал 2 св. Х. с полицейски служител, който започнал да я разпитва тя с какъв автомобил се движи. Докато Х. обяснявала, на магистралата въззивникът бил спрян от полицейски екип. Х. уведомила за това полицейския служител който с който говорила по телефона, който я уведомил, че автомобила е полицейски.

След като въззивникът спрял на сигнала подаден от полицейския екип на магистралата след него спрял и св. Д. и излязъл от автомобила ли. Едва тогава въззивникът и съпругата му видели на гърба на тениската с която бил облечен надпис „Полиция“. Св. Х. се опитала да слезе от автомобила си и да се премести на задната седалка да успокои детето си което плачело, но не й било разрешено. От автомобила слязъл само въззивникът. По разпореждане на полицаите въззивникът отишъл с автомобила си в РУ на полицията в гр.Девня, където му били съставени два АУАН единият от които процесния.

Процесният АУАН бил съставен от св. П. В. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна, който отишъл в РУП Девня по разпореждане на ОДЧ. АУАН св. В. съставил въз основа на обясненията на св. Д.. В него В. посочил, че въззивникът бил нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДП – „не спира на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган“, тъй като „на 14.06.2023год. в 14:40ч. в община Варна, на път Варна- Аксаково-ДобричГенерал Тошево - граница Румъния при следните обстоятелства: в гр.Аксаково по ІІ-29 посока гр.Варна, управлявал л.а. „БМВ с рег.номер В1825ВС собственост на фирма ЕТ Марс-Стоянка М.а от гр.Варна, като при наличие на пътна маркировка М1 предприема маневра изпреварване. След неправилното изпреварване водача е застигнат и до магазин Мотопфое на водача е подаден звуков и светлинен сигнал от автомобил със специален режим на движение с рег. № СА8918МР същия не спира и продължава движението си напред. Съставен АУАН GA930181 от РУ гр.Девня.“ Актът бил надлежно предявен на въззивника който го подписал посочвайки, че има възражения.

В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу акта не постъпили и на 27.06.2023год. началник група в ОДМВР Варна, сектор „ Варна издала атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическите констатации изложени в АУАН, приел, че въззивникът е извършил две нарушение – на чл. 103 от ЗДП и на чл.6, т.1 от ЗДП и му наложил за тях съответните наказания – глоба в размер на 175лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДП за нарушението на чл. 103 от ЗДП и глоба в размер на 30лв. на основание чл.

183, ал.3, т.6 от ЗДП за нарушението на чл. 6, т.1 от ЗДП.

Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали актосъставителя – П. В. и свидетеля вписан в акта С. Д..

В показанията си пред съда св. П. В. сочи, че е съставил АУАН по обясненията на св. С. М., за това, че не бил спрял при подаден сигнал за спиране.

3

В показанията си пред съда св. С. Д. в общи линии възпроизвежда констатациите отразени в АУАН. Сочи, че бил на работа като оператор на камера за заснемане на скоростен режим разположена на път ІІ-29 км. 8+300 посока Варна – Добрич, и при връщане от точката на контрол в посока към гр.Варна, непосредствено след табела за гр.Аксаково бил изпреварен от друг автомобил при наличие на непрекъсната линия. Заявява, че настигнал автомобила и му подал звуков и светлинен сигнал за спиране, но МПС-то не спряло. Обяснява че автомобилът бил син на цвят, че в него имало монтирана сигнална лампа на стъклото, че нямал надпис полиция, както и че автомобилът бил от тези дето се използвали за ескорт на делегации. Сочи, че следвал автомобила включително и по магистралата, както и че бил подавал сигнал на водача и с ръка.

Като свидетел по искане на защитата е разпитана и В.Х., живуща на семейни начала с въззивника. В показанията си същата сочи, че 14.06.2023год. пътувала с мъжа си детето си за гр. Шумен като автомобилът управлявал мъжа й. Сочи, че преди да стигнат камерите в Аксаково пред тях имало черен автомобил, който се движел много бавно и те го изпреварили.

После чула клаксон зад тях. Заявява, че те продължили да се движат към магистралата и на отбивката за Аксаково човекът от черната кола се правел някакви знаци с ръце, но те не спрели. Заявява ,че черната кола нямала сирени или знаци, че водачът и бил облечен с черни дрехи, че на магистралата им сякла пътя от ляво и от дясно, че детето било на задната седалка и тя се уплашила и се обадила на 112 за да съобщи, че ги преследват.

Като писмени доказателства към АНП са приложени освен АУАН още справка за нарушител, както и заповед № 8121з-1632/02.12.2021год. на МВР.

Като писмено доказателство в хода на съдебното следствие е приета и справка от РЦ 112 при МВР ведно с приложен към него СД съдържат аудио запис.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното доказателства както писмени така и гласни и ВДС, които са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи, поради което и се кредитират от съда изцяло с доверие.

Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и предвид императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане по същество.

АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

4

Доколкото с НП на въззивника са наложени наказания за две нарушения съдът намира ,че следва да обсъди всяка част от постановлението отделно.

По т.1 от НП.

С тази част от НП на въззивника е наложено наказание за нарушение по чл. 103 от ЗДП.

Съгласно посочената разпоредба при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

В случая съдът констатира, че в обст. части на АУАН и НП липсва описание в достатъчна степен на нарушението за което е повдигнато обвинение на въззивника както от обективна и субективна страна. Посочено е само, че същият след като извършил маневра изпреварване при наличие на пътна маркировка М1 бил застигнат и му бил подаден звуков и светлинен сигнал от автомобил със специален режим на действие с рег. №****. Данни за подаден сигнал, и то за спиране, от контролен орган по смисъла на ЗДП няма посочени, като от обст. части не е ясно дори дали автомобила с който е бил подаден сигнала е бил полицейски такъв.

Липсата на факти свързани с обективната съставомерност на вмененото нарушение, всякога представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е достатъчно основание за отмяна на НП на процесуално основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на въззивника. Същият е лишен от възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен при какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу повдигнатото обвинение.