Решение № 6 от 08.01.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Петрич, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20231230200188 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е образувано по жалба на „З.-А“ ЕООД, с ЕИК ****** и седалище и адрес на управление : с. Ч., общ. Петрич, представлявано от управителя

Д.А.З. против

Наказателно постановление

№

420002747/02.09.2022 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. София, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл. 57, ал.7, изр. 2, пр.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева.

С жалбата се навеждат доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, твърди се, че атакуваното наказателно постановление е издадено в противоречие с материалноправните разпоредби на ЗАвПр, оспорва се приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно. Претендират се разноски.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател не се явява, законния представител, същият се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който в депозирано писмено становище поддържа жалбата и моли за отмяна на обжалвания акт, поради неговата незаконосъобразност. Претендира съдебни разноски.

Административно-наказващият орган директорът на Регионална 1 дирекция „Автомобилна администрация“, гр. София и Районна прокуратура гр. Благоевград, Териториално отделение – гр. Петрич, редовно призовани не ангажират представители по делото. В придружително писмо, с което е изпратена преписката се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 07.07.2022 г., около 12:00 ч., в сградата на наказващия орган в гр.

Благоевград, е извършена комплексна проверка на дружеството жалбоподател. Проверката е осъществена от инспекторите Г. С. Г. и В. Й. Д., като за нея дружеството-жалбоподател е било предварително уведомено с Известие /Писмо/ рег. № 11-47-8830/11/03.05.2022 г, получено от управителя на дружеството-жалбоподател – Д.З., с което са изискани множество документи, касаещи превозвача и ППС на дружеството, подробно описани в известието, като сред тях бил и дневник за извършени предпътни технически прегледи, договор с механик и диплома.

На 07.07.2022 г. в сградата на наказващия орган се явил управителя на дружеството –жалбоподател – Д.З., който представил изисканата документация. Сред представените документи били представени два броя граждански договора № 1 от 01.02.2021г. и № 2 от 01.02.2022г. и Диплома за висше образование, специалност „технология и управление на транспорта“, удостоверяващи, че дружеството има лице, което да извършва предпътен технически преглед на МПС-та. Констатациите били отразени в Констативен протокол и свидетеля Г. в присъствието на свидетеля Д. и в присъствието на управителя на дружеството-жалбоподател, съставил на същото Акт за установяване на административно нарушение бл. № 325742 от 07.07.2022 г., в който било прието, че превозвачът „З.-А“ ЕООД в периода 01.05.2021г. до 01.04.2022г. е допуснал извършването на предпътен технически преглед на МПС Волво с рег. № *****, рег. № *****, рег. № ****, рег. № *****, рег. № ******, рег. № ****** и рег. № ****** от лицето Г. Н.А. което не е в трудовоправно или облигационно правоотношения с превозвача. Между дружеството „З.-А“ ЕООД и Г. А. е сключен граждански договор № 1 на 01.02.2021г. и № 2 на 01.02.2022г. Констатираното било квалифицирано като нарушение по чл. 57, ал.7, изр. 2, пр.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. Акта бил подписан от представляващия дружеството-жалбоподател – Д.З., като отразил, в графа възражения „не съм съгласен“, съответно получил препис от акта. Срещу така съставения Акт, в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение.

Като възприел идентична фактическа обстановка и въз основа на съставения акт на 02.09.2022 г. Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. София издал и обжалваното Наказателно постановление № 42-0002747, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение по чл. 57, ал.7, изр.2, пр.2 от Наредба № 11 от 2

31.10.2002г. на МТС, на основание чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена имуществена санкция в размер на 200.00 лева.

Наказателното постановление е връчено на 21.01.2023 г., като в законоустановения срок била подадена и разглежданата в настоящото производство жалба.

В хода на съдебното следствие като свидетели са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта – свидетелите Г. и Д., чиито показания съдът кредитира като дадени обективно, безпристрастно и пълно. Приобщени са към материалите по делото материалите по административнонаказателната преписка, включително и допълнително изисканите от съда документи, подробно описан в съдебните протоколи.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства, от доказателствата по административно-наказателната преписка, които преценени в тяхната взаимносвързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, а по същество е основателна.

Наказателното постановление № 42-0002747/02.09.2022 г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. София, съгласно заповед № РД-08-702/10.12.2013 г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 110/01.04.2022г. на изп. директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София и в шестмесечния преклузивен срок по ЗАНН. Спазени са изискванията на чл. 57 ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение и обстоятелствената част на наказателното постановление.

Административното нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено, са описани достатъчно пълно, точно и ясно, както в акта, така и в наказателното постановление, като са посочени и законните разпоредби, които са нарушени, поради което правото на защита на жалбоподателя не е накърнено. Не са налице формални предпоставки за отмяна на наказателно постановление. В тази насока съдът не приема доводите, изложени в жалбата за процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в наказателното постановление нарушението е описано с всички елементи, попълващи състава на сочената като нарушена правна норма, посочени са и обстоятелствата, при които е установено.

3

Настоящият състав на съда обаче намира, че в случая неправилно е приложен материалния закон и наказателното постановление е издадено при неспазване на разпоредбата на чл.54 от ЗАНН.

От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че фактическата обстановка възприета от наказващият орган и представена пред съда с обжалваното наказателно постановление, обуславяща административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е установена по безспорен и категоричен начин. В преценката си дали да се издаде наказателното постановление административно наказващият орган се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение, които при условията на чл. 189, ал. 2 ЗДвП и в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна, по силата на чл.

14, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

От представените по делото доказателства не може да се направи извод, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.7, изр.2, пр.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, съгласно която предпътният преглед за проверка на техническата изправност на превозните средства се извършва от лице, което е завършило средно или висше образование със специалност, посочена в приложение № 28а, и е в трудовоправно или облигационно правоотношение с превозвача. Това е така, тъй като в приложения Дневник за регистриране и водене на отчет на извършените предпътни технически прегледи, в графата „Лице, извършило предпътния технически преглед“ е положен подписа на лицето Г. Н.А. с който, според обвинителната теза дружеството-жалбоподател не е било в трудовоправни или облигационни отношения. От приложеното копие на диплома за завършено висше образование, специалност „технология и управление на транспорта“, се установява, че А. има специалност от посочените в приложението към наредбата. На следващо място от приложените копия на договор № 1 от 01.02.2021г. и № 2 от 01.02.2022г. сключени между дружествотожалбоподател и Г. Н. А. се установява, че същите са в облигационни отношения, доколкото договорът за изработка е договор, по силата на който едната страна, наречена изпълнител, се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, наречена поръчващ, срещу възнаграждение - чл. 258 ЗЗД. Страни по договора са изпълнителят и поръчващият, който се нарича още и възложител. Не е задължително нито изпълнителят, нито поръчващият да бъдат търговци, тъй като договора за изработка не е абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 от Търговския закон, а облигационен договор. Освен това не е нужно 4 изпълнителят да се занимава с дейността, предмет на договора, по занятие.

Той трябва обаче да бъде самостоятелен, независим в изпълнението на договора, а не да се намира в трудови отношения с поръчващия. Характерно за изпълнителя като страна по договора за изработка е, че той не се намира в зависимо, подчинено положение спрямо поръчващия и затова не е обвързан от неговите указания относно продължителността на работното време и работното място. Той е обвързан само от указанията на поръчващия относно изработването на вещта. Следователно изискванията на наредбата са били спазени от дружеството-жалбоподател и в този смисъл не е било допуснато нарушение на нормата на чл. 57, ал.7, изр.2, пр.2 от Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС. При това положение описаното нарушението следва да се счете за недоказано, което обуславя отмяна на издаденото въз основа на този акт наказателно постановление.

Предвид изхода на делото и с оглед приетото от съда, че в случая с атакуваното наказателно постановление неправилно е ангажирана отговорност на дружеството-жалбоподател, и с оглед на обстоятелството, че страните имат право на присъждане на разноски, намира, че Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 120.00 лв., като възражението за прекомерност е неоснователно по аргумент от чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 , във вр. с ал. 3, т. 1 ЗАНН, Съдът