Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 298 от 12.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно търговско дело 266/2023
Вид
Протокол № 298
Подписан
12.06.2023
В сила
12.06.2023
Състав
Надежда Иванова Желязкова Каличкова, Красимира Димитрова Ванчева, Славейка Атанасова Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 51 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

ПРОТОКОЛ

№ 298 гр. Пловдив, 07.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20235001000266 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За жалбоподателя З., редовно призован, се явява юриск. П. Н., с пълномощно по делото.

За въззиваемия Ф. А. И., редовно призован, се явява адв. С., представя пълномощно.

Юриск. Н. – Да се даде ход на делото.

Адв. С. – Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки по хода и затова О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва същото.

Делото е образувано по въззивна жалба на З., с която се атакува частично решение № 6/10.02.2023 г., постановено по т.д. № 27/2022 г. на Кърджалийски окръжен съд. По-конкретно решението се атакува в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 20 000 лв. до присъдения размер от 60 000 лв., в частта, с която е присъдено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 6 390.75 лв., както и в частта, с която е присъдена ЗЛ върху сумата от 40 000 лв., т.е. за разликата между присъденото и изплатеното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 10.04.2021 г. до окончателното плащане.

Решението се атакува и в частта, с която е присъдена ЗЛ върху сумата от 6 390.75 лв. за периода от 10.04.2021 г. до окончателното плащане; в частта, с която са присъдени разноски в полза на процесуалния представител на насрещната страна и най-накрая в частта, с която са присъдени съдебноделоводни разноски в полза на съда.

1

Посочено е, че общият размер на обжалваемия интерес възлиза на 46 390.75 лв. В жалбата се поддържа становището, че в обжалваните части решението е неправилно, необосновано и страда от съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В тази връзка е посочено, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради факта, че не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, а тези, на които е позовал решението си, е обсъдил едностранно и в полза на ищцовата страна, като е игнорирал част от установените по делото обстоятелства. На следващо място се поддържа, че съдът неправилно е приел, че липсва съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД от страна на ищеца. Поддържа се също така, че във връзка с твърдяните болки и страдания в мотивите на решението не е отчетено и обстоятелството, че ищецът не е провеждал рехабилитационни процедури. Застъпено е и становището, че обезщетението за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. е прекомерно и необосновано завишено по размер, както и че в тази насока не е отчетена практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период.

На база заявените в жалбата аргументи е поискано да се отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да се отхвърлят предявените искове, ведно с произтичащите от това последици – лихви и разноски. Поискано е присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и юрисконсултско, респ. адвокатско възнаграждение.

В законния срок е подаден писмен отговор от въззиваемия Ф. А.

И., чрез пълномощника му адв. Я. С., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилността на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Взето е отношение по отделно въведените във въззивната жалба аргументи, кои въззиваемият също счита за неоснователни и моли жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна, и да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваните му части. Поискано е присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Доказателствени искания не са заявени от страните, не са представени и писмени доказателства.

Юриск. Н. – Поддържам въззивната жалба. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски

Адв. С. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора, подаден по същата. Нямаме искания, няма да сочим нови доказателства.

Също представям списък за разноски.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към делото представените от пълномощниците на страните списъци с разноски.

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.

Юриск. Н. – Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените първоинстанционното решение в обжалваните части. В условията на евентуалност и при условие че приемете въззивната ни жалба за частично основателна, моля да намалите размера на присъдените с първоинстанционното решение суми, доколкото се явяват прекомерно и необосновано завишени и не кореспондират с доказаното възражение за 2 съпричиняване на вредоносния резултат и настъпилите в резултат на него последици от страна на Ф. А. И..

Претендирам направените разноски за двете съдебни инстанции, в т.ч. и за юрисконсултско възнаграждение.

Адв. С. – Уважаеми апелативни съдии, поддържам изложеното в отговора на въззивната жалба становище защо считаме първоинстанционното решение за правилно.

По отношение довода във въззивната жалба за прекомерност на обезщетението за неимуществени вреди считам, че в случая решението е правилно, тъй като се касае за травми в горната и долната част на тялото, 40% трудова неработоспособност, определена с ТЕЛК, както и становището на вещото лице по СМЕ, че това състояние може да не бъде излекувано напълно.

Стъпалото на левия крак е останало в една форма, която и към момента е необратима, а основно е отбелязало вещото лице, че този период на лечение на конкретните травми е значително по-дълъг, в сравнение с обичайните. В тази връзка считам, че отмереният размер от първоинстанционния съд за неимуществени вреди не е прекомерен.

По отношение на второто възражение, а именно за съпричиняване по чл. 51 ал. 2, също считам, че решението е правилно. Касае се за страничен удар. И двете вещи лица – и по АТЕ и по СМЕ, споделят извода, че и с поставен колан също биха настъпили телесните увреждания. А изводът само на автоексперта, че по фаровете на отзад приближаващия се автомобил, тъй като се касае за ПТП в тъмната част на денонощието, не е могъл да определи скоростта, с която приближава, евентуално да съобрази маневрата си, а скоростта му е била 130 км.ч., поради което приема също липса на съпричиняване от страна на пострадалия по механизма.

В тази връзка моля да отхвърлите въззивната жалба и да потвърдите първоинстанционното решение.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключени и че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

Протоколът се изготви в с.з.

Заседанието се закри в 10.10 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3