Определение № 796 от 12.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 796 гр. София, 12.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Венелин Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20261000601049 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 440, ал.2 , по реда на Глава XXII НПК.

Образувано е по жалба на лишения от свобода Ю. М. роден на ********г. в гр.***, Турция, турски гражданин, с личен номер ******, подадена срещу протоколно определение от 14.07.2026г., с Рег.№4125/16.07.2026 на 31 – ви съдебен състав при СГС, постановено по НЧД №4585/2026 г. по описа на СГС, НО, с което е била оставена без уважение молбата му за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено с присъда от 22.05.2024г., постановена по НОХД № 9/2024г. по описа на Окръжен съд гр.Велико Търново, с която Ю. М. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.З, б.“б“, вр. ал.1, б.„б“ и буква „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.З от НК, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, като след редукцията по чл.58а от НК съдът е намалил с 1/3 това наказание и е определил окончателно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 4 месеца при първоначален „общ“ режим.

Лишения от свобода излага оплаквания, че съдебният акт на СГС е неправилен, че неоснователно е отказано да бъде приложен института на предсрочното освобождаване.

Изтъква, че изтърпения срок от наказанието отговаря на всички изисквания за прилагане института на условното предсрочно освобождаване – изтърпял е по - голяма част от наказанието, като и, че са налице и условията на втората положителна предпоставка по чл.70 ал.1 НК, доколкото е дал доказателства за своето поправяне, като е спазвал добро поведение.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доказателствата по делото и съобрази доводите в жалбата, намира следното:

Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок и процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е обсъдил и съобразил всички данни за осъденото лице, извършена е цялостна преценка на сведенията за осъдения, отнасящи се към предпоставките визирани в чл. 70 от НК, след което е формирал обосновани и правилни изводи по приложение на закона.

В закона не се съдържа изчерпателно изброяване на възможните доказателствени източници и не ограничава доказването само в рамките на тези, изброени в чл. 439а, ал. 2, предл. 1 и 2 от НПК. Източници на доказателства за поправяне 1 са оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други сведения за поведението на лицето по време на изтърпяване на наказанието, като доказването в производството по чл.437 и следващите от НПК, видно от съдебната практика се основава предимно на писмените актове по чл. 155 – чл. 156 от ЗИНЗС.

Видно от справката, представена от Началника на Затвора в гр. ***, осъденият е постъпил за изтърпяване на наложеното наказание на 21.12.2023г. Към 30.06.2026г. неизтърпяната част от наказанието на осъденият е 2 месеца и 04 дни. В резултат на констатираната аналитична дейност и информацията в представените данни за срока на изтърпяване на наказанието, първостепенният съд правилно е формирал извод, че е налице първата, формална положителна материалноправна предпоставка за уважаване на молбата за предсрочно освобождаване, доколкото осъденият вече е изтърпял половината от наложеното му наказание.

Първоинстанционният съдебен състав е извършил дължимата последваща преценка за да прецени, дали е налице и втората положителна предпоставка по чл.70 ал.1 НК - дали осъденият е дал доказателства за своето поправяне. Втората положителна предпоставка за условно предсрочно освобождаване, винаги трябва да съдържа обосновани изводи за наличие на доказателства за поправяне, които правят по-нататъшния престой в затвора неоправдан.

За целта се установява, че съдебният състав на СГС се е запознал със затворническото досие на осъдения и останалите представени в съдебното заседание писмени доказателства, като: плана и препланирането на присъдата, справката за размера на изтърпяната и оставащата част от наложеното наказание, становище на Началника на Затвора - гр. *** относно молбата на лишения от свобода за условно предсрочно освобождаване; доклад за лишения от свобода, изготвен на 11.06.2026 г. от инспектор съдържаща общо заключение за незавършена корекционна работа. Съдът вярно е оценил, че са налице както поощрения установени със Заповед № 89/05.05.2025г., и Заповед №176/24.09.2025г. с които осъденият е награден с писмена похвала, така и са му били наложени наказания със Заповед №73/28.02.2025г. ( за притежание на забранена вещ – телефон) и №41/06.03.2026г.,( за нарегламентирано изнасяне на хранителни продукти от склад) конкретно: „извънредно дежурство по поддържане чистотата и хигиената за срок от 7 дни“. От доклада е видно, че рискът от вреди е среден за лишения от свобода, като при първоначалната оценка на риска са констатирани стойности на рецидив от 29 точки и към настоящия момент той е снижен на 19 точки.

Същевременно, според данните от администрацията на Затвора, осъденият е осъденият не осъзнава последствията от собствените си действия, с импулсивна проява, предвид извършването на дисциплинарно нарушение, които са описани като дефицити в проблемни зони, свързани с омаловажаване на извършеното, не разбиране в пълна степен и непълно отричане на извършеното, липса на преформатиране на отношението си към мотивите за криминално обусловеното поведение, констатират незавършени превъзпитателни дейности и наличие на проблемни зони от плана на присъдата, а риска от вреди висок за обществото.

Вярно е, че за лицата осъдени за първи път, каквото е осъждането на въззивния жалбоподател, не е налице изискване да се преценява дали те действително са се поправили, поради това, че целите на превъзпитанието могат да бъдат постигани и с условно предсрочно освобождаване и прилагане на пробационни мерки извън затвора. Изследването и доказването на тази промени са обвързани със задължения за наблюдение, за процеса на превъзпитание на осъдения от затворническата администрация, като съдът оценява данните от съответните доклади и отчита доказателствата за настъпването както на осъзнати и трайни положителни промени в поведението на лишения от свобода, така и на отрицателните. В Постановление № 7 от 27.06.1975 г., от Пленума на ВС се посочва, че съдът следва да може да установи, че осъденият е показал примерно поведение, от което може да се направи извод, че е налице съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността. В т.2 от постановлението се посочва, че осъденият за първи път, който иска да бъде приложен института на условно предсрочно освобождаване, следва да е показал с цялостното си 2 поведение достатъчно доказателства за своето поправяне, че са налице безспорни и еднопосочни доказателствата за поправянето му. Първоинстанциионният съд правилно е отчел, че поправителни процес, към настоящия момент не стабилизирал трайно положителна личностна и поведенческа промяна в осъдения с положителна перспектива в поправителния процес. За изпълнение изискванията на чл.439а НПК, следва да се формират изводи на основата на доказателствата и данните за настъпили съответни промени или необратима положителна тенденция в поведението на осъдения по см. на чл. 155 ЗИНЗС, следва да са налице видими резултати от ефективността на индивидуалния план по изпълнение на присъдата по чл.156 ЗИНЗС. Посоченото е необходимо и кумулативно изискуемо основание, за постановяване на условно предсрочно освобождаване на остатъка от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ по НОХД № 9/2024г. по описа на Окръжен съд Велико Търново, съобразно Постановление № 7 от 27.06.1975 г., от пленума на ВС, което в случая не е налице и първостепенният съд е постановил правилен и законосъобразен акт.

В заключение следва да бъде посочено, че атакувания съдебен акт е постановен при прецизно спазване изискванията на чл.439а НПК. Изводите на съда са били изведени след пълноценна оценка на доказателствата, при което са били формирани правилни изводи за липса на изискуемите положителни промени в поведението на осъдения по см. на чл. 155 ЗИНЗС и изпълнение на целите на наказанието. Първостепенният състав е направил вярна оценка на това, че поправителния процес за осъдения не е завършен и не са настъпили необходимите необратими положителни промени, които биха могли да бъдат довършени с приложение института на условно предсрочно освобождаване, заедно с приложението на пробационни мерки в условия извън затвора. Като съобрази посоченото и на основание чл.

440, ал.2 от НПК настоящият състав на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.07.2026г., с Рег.№4125/16.07.2026 по НЧД №4585/2026 г. на 31 – ви съдебен състав при СГС.

ПРЕПИС от настоящия акт с превод на турски език, на основание чл.395а НПК да се изпрати на осъденото лице Ю. М.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3