Решение № 6000 от 30.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6000 гр. София, 30.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110119047 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени осъдителни искове от ищеца Г. Г. Г. срещу ответника „ЦЕРБ ВЕМ“ ЕООД с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4893,15 лева (2501,83 евро) – допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в осз от 10.02.2026г., представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение със Заповед № 15/26.07.2024г. след като работникът/служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.04.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 862 лева – законна лихва върху главницата за периода 26.07.2024г. до 01.04.2025г.

Ищецът Г. Г. Г. твърди, че по силата на сключен безсрочен трудов договор е работил в ответното дружество повече от 20 години, като със Заповед № 15/26.07.2024г. трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ – поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Излага съображения, че работодателят не му е изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 06 месеца, или общо 4893,15 лева (2501,83 евро). Излага съображения, че ответникът му дължи и обезщетение за забава върху главницата, считано от 26.07.2024г. до подаване на исковата молба в размер на 862 лв. Моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът „ЦЕРБ ВЕМ“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК е подал отговор, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че ищецът е работил повече 1 от 20 години в ответното дружество. Поддържа, че страните са били в трудовото правоотношение от 02.08.2021г., възникнало на основание трудов договор № 29/27.07.2021г. за длъжността „електромонтьор“ и ищецът е придобил при ответника трудов стаж в размер на 02 години 11 месеца и 25 дни, отразен в трудовата му книжка.

Твърди, че за месеца, предхождащ месеца, в който е прекратено трудовото правоотношение – за м.06.2024г. брутното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 978,63 лева. Сочи, че на 22.08.2024г. на работника са изплатени начислените във фиша за м.07.2024г. суми, сред които обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ – за неспазен срок на предизвестие в размер на две БТВ или сумата 1957,26 лв., вместо дължимото едно, тъй като съгласно чл. 4 от трудовия договор, срокът на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение е 30 дни. Прави възражение за прихващане със сумата от 978,63 лева. Твърди, че с оглед придобития от ищеца трудов стаж, същият има право на обезщетение за срок от 2м. Заявява, че в срока за отговор на исковата молба е заплатил на ищеца обезщетение в размер на още едно брутно трудово възнаграждение от 978,63 лева, ведно със законната лихва от 01.09.2024г. до датата на плащане – 09.07.2025г. в размер на 111,83 лева. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск по чл. 222, ал. 3 КТ, поради погасяване чрез прихващане с недължимо платено БТВ за 1м. на осн. чл. 220 КТ, както и чрез плащане в срока за отговор на исковата молба. Поддържа, че съгласно чл. 228, ал. 3 КТ законна лихва върху неплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ се дължи след изтичане на последния ден от месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, съответно в случая лихва би била дължима считано от 01.09.2024 г. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил с доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че между тях е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 26.07.2024г. със Заповед № 15/26.07.2024г., поради придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, 2 като обезщетение може да се изплаща само веднъж.

Следователно приложимата в случая хипотеза на чл. 222, ал. 3 КТ изисква кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1. трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин, 2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение и 3. работникът или служителят да е работил при същия работодател през последните 10 или повече години от трудовия му стаж (в този смисъл и Решение № 60233 от 4.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 724/2021 г., IV ГО). От редакцията на разпоредбата е видно, че фактическият състав, който поражда за работодателя задължение за плащане на гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ включва два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурител стаж и възраст и един негативен плащането се дължи само веднъж, т.е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерии работникът или служителят да е придобил последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за наличие на предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на съдебен контрол.

Съществено значение от предпоставките, формиращи фактическия състав на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ има именно предпоставката за еднократност на обезщетението, което се изплаща само веднъж, при настъпване на посочените в правната норма условия - прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива само веднъж, съответно обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ може да се получи само веднъж - при възникване на правото за пенсия. Налице е съвпадение между точния разум и текста на правната норма, която не е повлияна от други (странични) норми, които да изменят приложното й поле, в резултат на което, работникът или служителят следва да реализира правото си на обезщетение при този работодател и по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото му на пенсия, респ. плащането по чл.

222, ал. 3 КТ се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващото прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на това обезщетение. Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално възникнало обаче се запазва на общо основание. От този работодател работникът или служителят може да търси гратификацията по общия ред, стига да не е погасена по давност. В този смисъл е и 3 практиката на ВКС, обективирана в Решение № 15 от 2.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2520/2015 г., III ГО, Решение № 235 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 969/2014 г., IV г. о. и Решение № 270 от 24.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1296/2013 г., III ГО и др., като в последното изрично е посочено, че самият принцип на еднократност на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, изрично регламентиран и включен в хипотезиса на нормата произтича от това, че работникът или служителят придобива право на пенсия веднъж и това право възниква към определен момент. Той може да го реализира спрямо този работодател и то по това правоотношение при действието на което е възникнало правото.

В доктрината е прието, че паричната сума, която получават работниците и служителите, отговарящи на конкретните законови изисквания при прекратяване на правоотношението, не представлява същинско обезщетение, тъй като не възстановява на работника или служителя вреди от работодателя. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е едно правно задължение за работодателя, респ. субективно право на работника или служителя, то не предпоставя вреда и се дължи при наличието на предвидените в закона предпоставки. Вредата не е между тези предпоставки и съответното плащане не представлява форма на обезвреда и по същината си не представлява обезщетение. То е от категорията на плащанията, наречени „гратификационни”, т.е. изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника или служителя за това „че е приключил живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и отива в пенсия“. А при наличие на работа повече от 10 години при един и същи работодател това плащане е и в по-голям размер, защото изразява и признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговата лоялност, която му е засвидетелствал с продължителната си работа и принос в дейността на предприятието.

Гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ е превърната в задължителна за изплащане от работодателя, когато всички законови изисквания са налице, т.е. не зависи от неговата субективна преценка и е въздигната в субективно право на работника или служителя, което на общо основание може да се защитава и по съдебен ред.

В разглеждания случай между страните не се спори, че към момента на прекратяване със Заповед № 15/26.07.2024г. на трудовото правоотношение на ищеца по трудовия договор от 27.07.2021г., по което е заемал длъжността „електромонтьор“ с код по НКПД 74122009, същият е бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съгласно Разпореждане № ********** от 29.08.2023г. на ТП на НОИ – София област, на ищеца Г. Г. Г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 05.06.2023г., на основание чл. 68, ал. 1, 2 КСО.

Страните спорят относно действителния размер на обезщетението при 4 прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът поддържа, че обезщетението трябва да е в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца. За установяване на обстоятелствата, възложени в тежест на ищеца, същият е представил трудовата си книжка, от която като официален удостоверителен документ се установява вписване за трудово правоотношение с работодател „Централна Енергоремонтана база“ ЕАД („ЦЕРБ“ ЕАД) за периода 30.03.2004г. до 12.10.2018г. (14 г., 6 месеца и 12 дни), с „Евро Импекс“ ЕООД за периода от 16.10.2018г. до 01.05.2021г. (2 г., 6 м. и 15 дни) и с „ЦЕРБ ВЕМ“ ЕООД за периода от 02.08.2021г. до 27.07.2024г. (2 г., 11 м. и 25 дни).

Кодексът на труда въвежда алтернативност по отношение на предпоставките за графификационното плащане по чл. 222, ал. 3 ГПК, като регламентира, че десетте години трудов стаж могат да са направени при същия работел или в същата група предприятия. В настоящия случай от извършена справка в Търговския регистър се установява, че член на Съвета на директорите в дружество „Централна Енергоремонтана база“ ЕАД е Д. К. Б., а едноличен собственик на капитала на дружество„ЦЕРБ ВЕМ“ ЕООД отново е Д. К. Б.. В допълнение към това двете дружества имат идентично седалище и адрес на управление, а именно: гр. София, бул./ул. „Локомотив“ № 1. Предвид изложеното съдът приема, че в настоящия случай се удовлетворява изискването на пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност предвиждащ, че "група от предприятия" са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка. Ето защо и при съобразяване на приетите по делото писмени доказателства, следва да се приеме за установено, че ищцът има трудов стаж при работодателя „ЦЕРБ“ ЕАД, равняващ се на 14 г., 6 месеца и 12 дни, а при работодателя „ЦЕРБ ВЕМ“ ЕООД ищцът има трудов стаж, равняващ се на 2 г., 11 м. и 25 дни. Следователно ищцът е натрупал трудов стаж при „група предприятия“ по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ вр. пар. 1, т. 2а от ДР на КТ вр. пар. 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, който към 26.07.2024г. надхвърля изискуемите 10 години. Следователно на последния се полага обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в шесткратен размер на брутното трудово възнаграждение.