Решение № 187 от 25.03.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. София, 22.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румен Петров

Членове:

Спас Иванчев

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора А. Н. Б. като разгледа докладваното от Красимир Шекерджиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200813 по описа за 2023 година

Производството пред ВКС е образувано по касационни жалби на подсъдимия Д. С. Д. и на гражданските ищци и частни обвинители Ш. Н. П. и Ш. А. С. (подадени чрез повереника им) срещу решение №103 от 12.07.2023 г., постановено по ВНОХД №128/2023 г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна.

С присъда №5, постановена на 14.02.2023 г. по НОХД №20223100200275 по описа на Окръжен съд- гр. Варна за 2022 г. подсъдимият Д. е признат за виновен в това, че на 17.05.2020 г. в село Горен Чифлик, област Варна, по особено мъчителен начин и с особена жестокост умишлено е умъртвил А. А. А., като на основание чл.116, ал.1, т.6, пр.2-ро и 3-то НК, във вр. с чл.115 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от петнадесет години, което е следвало на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

С присъдата на основание чл.59, ал.1 НК е зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан, считано от 17.05.2020 г.

С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати на гражданския ищец Ш. Н. П. сумата от 80 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2020 г. до окончателното 1 изпълнение на задължението, като предявения граждански иск е отхвърлен до пълния му размер от 120 000 лева като неоснователен.

С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати на гражданския ищец Ш. А. С. сумата от 40 000 лева- обезщетение за претърпени в резултат на инкриминираното деяние неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 17.05.2020 г. до окончателното изпълнение на задължението, като предявения граждански иск е отхвърлен до пълния му размер от 100 000 лева като неоснователен.

С присъдата подсъдимият Д. е осъден да заплати 13 956, 88 лева- разноски по водене на делото.

С атакуваното въззивно решение съдът е изменил присъдата, като е увеличил наказанието на подсъдимия Д. от петнадесет на седемнадесет години „лишаване от свобода“.

Първоинстанционната присъда е потвърдена в останалата й част.

В касационната жалба на подсъдимия се сочат всички касационни основания.

Поддържа се, че въззивният съд не е направил задълбочен анализ на доказателствените материали, като незаконосъобразно не е кредитирал обясненията на подсъдимия и е неглижирал отправената псувня от страна на пострадалия и въздействието й на психиката на Д.. Твърди се, че в мотивите на въззивния съдебен акт не е посочено как са установени част от фактите по делото и въз основа на кои доказателствени източници.

Касационният жалбоподател претендира и неправилно приложение на материалния закон, като поддържа, че в случая инкриминираното деяние е квалифицирано неправилно като умишлено убийство по чл.116 НК, вместо по по- леко наказуемия състав на чл.118 НК.

Твърди, че неправилно съдът е отхвърлил възможността деянието да е било извършено в момент, когато Д. се е намирал в състояние на физиологичен афект, предизвикан от отправените му от пострадалия псувни. Поддържа, че в заключенията на приетите съдебнопсихиатрични експертизи не се съдържа информация, която да отхвърли възможността действията на подсъдимия да са осъществени в хипотезата на паталогичен афект, който се твърди, че е бил наличен и е следвало да бъде ценен в полза на подсъдимия.

В касационната жалба се поддържа, че наложеното на подсъдимия Д. наказание е явно несправедливо защото е завишено. Излагат се доводи, че отмереното наказание „лишаване от свобода“ за срок от седемнадесет години не съответства на извършеното престъпление и същото е определено след като въззивният съд незаконосъобразно е приел, че е налице баланс между смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. Моли се да бъде преценено, че по делото липсват отегчаващи отговорността обстоятелства и затова наказанието трябва да бъде значително намалено. Твърди се, че превъзпитателния му ефект може да бъде постигнат и с наказание в по- нисък размер.

С касационната жалба се атакува въззивното решение и в гражданскоправната му част. Поддържа се, че по делото липсват каквито и да е било доказателства за съществуваща връзка между гражданските ищци и пострадалия А., поради което и предявените искове с 2 предмет неимуществени вреди, настъпили в резултат от инкриминираното деяние от страна на неговите роднини- майка и сестра е следвало да бъдат преценени като неоснователни и на това основание да бъдат изцяло отхвърлени.

При условията на алтернативност се предлага поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила въззивното съдебно решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В случай, че това искане не бъде удовлетворено се предлага въззивното решение да бъде изменено, като деянието бъде преквалифицирано по чл.118 НК, наложеното на подсъдимия Д. наказание да бъде намалено, а приетите за съвместно разглеждане граждански искове да бъде отхвърлени като неоснователни.

В касационните жалби на гражданските ищци П. и С. се сочат касационните основания по чл.348, ал.1, т.2 и т.3 НПК.

Поддържа се, че въззивният съд не е изложил подробни и прецизни мотиви относно смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и за възможното приложение на чл.38, ал.1 НК.

По отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК в касационната жалба се твърди, че съдът не е отчел особено високата степен на опасност на престъпното посегателство, това че то е насочено срещу изконните човешки права на живот и телесна неприкосновеност, това, че престъплението е осъществено брутално и самоцелно, като и не е отчел, че при нанесения побой са увредени всички органи на пострадалия.

На тези основания се предлага наложеното на подсъдимия наказание да бъде завишено, като бъде определено наказание „доживотен затвор“, тъй като единствено това наказание би имало възпиращо действие по отношение на други лица, които извършват такива тежки престъпления.

Постановено въззивно решение се атакува и в частта за гражданските искове, като се поддържа, че неправилно те не са били уважени в пълен размер, като съдът не е отчел това, че след извършване на престъплението подсъдимият се е развел и е прехвърлил цялото си имущество на съпругата си с цел да осуети принудителното събиране на уважените искове.

При тези оплаквания се прави искане касационният съд на основание чл.347, ал.1 НПК да наложи на подсъдимия Д. наказание „доживотен затвор“ и да уважи предявените граждански искове в пълен размер.

По делото е постъпило възражение от повереника на гражданските ищци и частни обвинители П. и С., с което се предлага касационната жалба на подсъдимия да бъде преценена като допустима, но неоснователна. Поддържат се доводи, идентични с тези отразени в касационните жалби на гражданските ищци, като се твърди, че престъплението е извършено с жестокост, която граничи със садизъм и цинизъм и наложеното на подсъдимия наказание не следва да бъде намалявано.

В касационното съдебно заседание

3 защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Предлага тя да бъде уважена като съдът приеме, че въззивния съдебен състав е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, като отново тези оплаквания не са конкретизирани.

Твърди, че неправилно е приложен и материалния закон, като съдът не е отчел, че престъплението е осъществено след провокация на пострадалия, която е породила късосъединителна реакция, която се е довела до извършване на инкриминираното деяние.

Поддържа, че престъплението е осъществено при афектен умисъл и това е трябвало да бъде отчетено при квалифицирането му.

Моли наложеното наказание да бъде намалено, като бъде отчетена продължителността на производството, за което подсъдимият няма вина, това, че той се е признал за виновен и липсата на отегчаващи отговорността му обстоятелства.

Предлага касационните жалби на частните обвинители и граждански ищци да бъдат преценени като неоснователни и да не бъдат уважавани. Твърди, че основните доводи, отразени в тях са за това, че престъплението е извършено с особена жестокост, което не може да бъде основание за увеличаване на наказанието, тъй като вече е отчетено като квалифициращо обстоятелство.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа касационните жалби на доверителите си и възпроизвежда отразените в тях доводи и оплаквания. Моли да бъдат уважени.

По отношение на касационната жалба на подсъдимия предлага да бъде преценена като неоснователна, като бъде отчетено че наложеното наказание не само не е завишено, а напротив е снизходително, а гражданските искове правилно са били преценени като основателни, но незаконосъобразно не са уважени в пълен размер.

Представителят на държавното обвинение предлага касационните жалби да бъдат преценени като неоснователни. Поддържа, че въззивният съд правилно е анализирал доказателствата и е установил релевантните факти по делото. Твърди, че приетата от предходните съдебни състави правна квалификация на деянието е точна, като няма основание деянието да бъде квалифицирано по чл.118 НК.

Пледира, че наказанието не е явно несправедливо, като твърди, че то правилно е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и е достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната превенция.

Подсъдимият Д. изразява съжаление за извършеното от него престъпление и моли да му бъде наложено по- леко наказание.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационните жалби са неоснователни.

4

Касационният съд констатира, че във всички касационни жалби е отразено касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, но в тях няма конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуални правила.

В жалбата на подсъдимия Д. е посочено, че във въззивния съдебен акт липсват мотиви защо не са кредитирани обясненията на подсъдимия, а в тези на частните обвинители и граждански ищци няма оплаквания, свързани с това касационно основание.

Преди да провери по същество въззивното решение трябва да се посочи, че касационната инстанция има възможност да провери доказателствените изводи в контролирания акт единствено за това дали относимите доказателствени източници са ценени вярно и дали възприетите въз основа на тях факти и обстоятелства са правилно изведени. В рамките на така очертаните предели на касационната проверка, съдът намира, че в аналитичната си дейност въззивният съд не е допуснал фактически или логически неточности и правилно е установил фактите по делото.

Правилно съдът е ценил частично обясненията на подсъдимия Д., дадени в хода на съдебното следствие, като не ги е възприел в частта им, че непосредствено преди инкриминираното деяние пострадалият е направил опит да го удари. Вярно съдът е преценил, че дадените в съдебната фаза обяснения противоречат на тези от досъдебното производство, в които няма информация за проявена агресия от страна на А.. Тези обяснения се опровергават и от констатираната липса на увреждания при освидетелстването на подсъдимия, непосредствено след инкриминираното деяние, които са индиция за липса на проявена агресия или съпротива от пострадалия.

На това основание и касационният съд прецени, че в тази им част дадените в хода на съдебното следствие обяснения на Д. противоречат на останалите доказателствени източници и затова правилно са кредитирани обясненията му, дадени в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствена съвкупност по реда на чл.279, ал.2, във вр. с ал.1, т.3 и т.4 НПК.

Касационният съд не може да сподели тезата на защитата за това, че контролирания въззивен съдебен акт страда от липса на мотиви. Напротив, съдът детайлно е възпроизвел фактите, които е приел за установени и е направил пълен, верен и задълбочен анализ на доказателствата и доказателствените средства. Правилно въззивният съд е изяснил причината за възникналия конфликт- упрек от страна на Д. към А. за дадена невярна информация за това, че пострадалият има жена и дете и отказ да му бъде дадена цигара, последван от отправен обиден израз от пострадалия по отношение на подсъдимия (псувня).