Решение № 299 от 17.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. Благоевград, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20241200500428 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Въззивна жалба с вх.№25586/11.12.2023г. е подадена от Н. Н. И., с ЕГН ********** и адрес: гр.Благоевград, ул.“**, чрез пълномощника адв.И. Н., срещу Решение №804/23.11.2023г., постановено по гр.д. №101/2023г. по описа на РС-Благоевград.

Частна жалба с вх.№4348/22.02.2024г. е подадена от Н. Н. И., с ЕГН ********** и адрес: гр.Благоевград, ул.“**, чрез пълномощника адв.И. Н., срещу Определение №225/31.01.2024г., постановено по гр.д. №101/2023г., по описа на РС-Благоевград.

С атакуваното решение, първоинстанционният съд е осъдил ответната страна да заплати на ищеца, на основание чл.59 ЗЗД, сумата от 2400 лева, като е разпределил и отговорността за разноските.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят - трето лице помагач на страната на ответника, който го счита за незаконосъобразен, неправилен, необоснован и постановен при нарушение на съдопроизводствените правила, излагайки подробни съображения в тази 1 насока. Настоява за неговата отмяна и присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззиваемият е подал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба, в който поддържа становище за нейната неоснователност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт и възраженията на въззиваемия.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Третото лице помагач има право да извършва всички съдопроизводствени действия съгласно чл.221, ал.1 ГПК, включително и да обжалва решението, постановено по делото, по което то е участвало.

Правният интерес от обжалване произтича от интереса, който е обусловил привличането му. С обжалването третото лице цели защита на интересите на подпомаганата страна, като интересът произтича и от задължителната сила на мотивите на решението по чл.223, ал.2 ГПК в отношенията между подпомагащата и подпомаганата страна. Процесуалният закон признава на подпомагащата страна самостоятелно право на жалба, чието упражняване може да има за цел единствено постигане на благоприятен за подпомаганата страна изход на делото. Третото лице - помагач е легитимирано да обжалва решението, с което е разрешен правният спор между главните страни със съдържанието, въведено от ищеца с основанието и петитума на предявения иск.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Производството е образувано по искова молба, подадена от „ВОЛОНТЕР“ ЕООД, с ЕИК 101727740, със седалище и адрес на управление: град Благоевград, ул. „**, депозирана чрез адвокат Н. А., със съдебен адрес: град София, ул. „**, против „ИННА СТИЛ“ ЕООД, с ЕИК 203110411, със 2 седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. „**. Иска се да бъде постановено съдебно решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сума в размер на 7200 /седем хиляди и двеста/ лева, представляваща 1/3-та от дължимата наемна цена на магазин от 12 кв.м., находящ се на първия етаж от двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 79 кв.м., с идентификатор *** по КК и КР на град Благоевград и с административен адрес: град Благоевград, ул. „**, за периода от 16.01.2020 г. до 16.01.2023 г., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил, а ищецът неоснователно е обеднял, ведно със законната лихва върху главницата от 7 200 лева, считано от предявяване на иска до окончателното издължаване.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на 1/3 идеална част от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на град Благоевград с площ от 234 кв.м., с административен адрес: град Благоевград, улица „**, ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *** по КК и КР на град Благоевград, която сграда е на два етажа със застроена площ от 79 кв.м., при съседи на поземления имот: от две страни улици, ПИ ***, ПИ ***, ПИ

***, и ПИ ***. Излага се, че другата 1/6 идеална част от описания поземлен имот и сграда, е в собственост с равни права на Н. Н. И., Р.М. И. и Р.М.И., в качеството им на наследници по закон на М.Л.И.. Сочи се, че на първия етаж от жилищната сграда са обособени отделни помещения, ползвани като магазини, като десният магазин, с лице към улица „**“, с площ от 12 кв.м., е отдаден под наем на ответника преди много години. Поддържа се, че ищецът, като собственик на 1/3 идеална част, не е сключвал договора за наем с ответника, а ответникът е сключил договора за наем с другите съсобственици - Н. Н. И., Р.М. И. и Р.М.И., които получават изцяло и наемната цена. Заявява се, че ищецът не е давал съгласие процесният магазин да се отдава под наем и не е получавал от наемателя - ответник своята част от наемната цена, въпреки че многократно е претендирал за това. Поддържа се, че по този начин ответникът се е обогатил с исковата сума, а ищецът е обеднял.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор. Оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва твърдението, че осъществява търговска дейност, свързана с продажбата на облекла в обект, 3 който ползва под наем, с адрес: гр. Благоевград, ул. „**. Заявява, че спорното помещение е с площ от 9 кв.м., а не от 12, както се твърди в исковата молба.

Излага, че ползва помещението на самостоятелно правно основание, а именно - сключен Договор за наем от 01.07.2014 г., като наемодатели са лицата - Н.

Н. И., Р.М. И. и Р.М.И., които са наследници на М.Л.И.. Сочи, че наемът, който заплаща на наемодателите, е в размер на 200 лв., като наемната цена е надлежно осчетоводена в представляваното от ответника предприятие.

Оспорват се твърденията на ищеца, че същият е съсобственик на процесния имот - магазин, както и че има право на ползване върху него. Евентуално, се оспорва правото на собственост на ищеца върху твърдените от него идеални части от помещението/магазин, предмет на спора. Излага се, че съсобствениците на сградата /които са наследници на Л., А. и И.И./ са се договорили помежду си и са си разпределили ползването на имота/отделните помещения. Заявява се, че между ищеца и наемодателите на ответното дружество е имало друг съдебен спор, по който е образувано гр.д. № 2398/2018 г. по описа на Районен съд - Дупница, като в показанията си по това дело, ищецът е признал, че е налице съгласие между съсобствениците за разпределението на ползването на помещенията от съсобствената сграда.

Оспорват се твърденията на ищеца, че не е дал съгласие процесният магазин да се ползва под наем от ответника. Сочи се, че в случая не е налице обогатяване в патримониума на ответника, довело до наличие на обедняване на ищеца. Оспорва се размерът на исковата претенция, като се твърди, че не съответства на идеалната част, която ищецът твърди, че притежава.

Претендират се разноски.

С Определение № 615/11.04.2023 г., първоинстанционния съд, на основание чл. 220 от ГПК, е конституирал като трето лице-помагач на страната на ответника - Н. Н. И.. От третото лице-помагач е постъпило становище за неоснователност на предявения иск по съображенията, изложени в отговора на исковата молба.

С Протоколно определение от 23.10.2023 г., първоинстанционния съд, на основание чл. 214 от ГПК, е допуснал изменение на размера на предявения иск - като същият е намален на 2 400 лв.

Не е спорно обстоятелството, че ответното дружество осъществява търговска дейност, свързана с продажбата на облекла в обект, който ползва 4 под наем, с адрес: гр. Благоевград, ул. „**. По силата на Нотариален акт за замяна на недвижим имот с движима вещ № 151, том I, рег. № 2008, дело № 137 от 2008 г. по описа на нотариус К.М. /л. 14 - л. 15 от делото/, ищцовото дружество е придобило правото на собственост върху 1/24 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 152, том I, рег. № 2809, дело № 138 от 2008 г. по описа на нотариус К.М. /л. 16 - л. 17 от делото/, ищецът е закупил от Л.И. И. и Д.С.Х. 7/24 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда.

От Нотариален акт за право на собственост - констативен № 187, том I I I, рег. № 6867, дело № 531 от 2019 г. по описа на нотариус И. К. /л. 18 от делото/, се установява, че Н. Н. И., Р.М. И. и Р.М.И. са собственици на 1/6 ид.ч. от процесния ПИ с идентификатор ***, ведно с построената в него жилищна сграда.

Като доказателство по делото е приет Договор за наем от 01.07.2014г., сключен между наследниците на М.Л.И., като наемодатели и ответното дружество, като наемател, с предмет на договора: помещение, находящо се на 1-ви етаж в сградата на ул. „**, с уговорена месечна наемна цена в размер на 200 лв., платима до 5-то число на съответния месец.

По делото е допусната и назначена съдебно-техническа и оценителна експертиза, в заключението от която вещото лице е посочило следното:

- Пазарната стойност - наемът на процесния имот за едни месец, възлиза на сумата от 200 лв.

- Наемът на процесния имот за периода 16.01.2020 г. - 16.01.2023 г., възлиза на сумата от 7 200 лв.

- 1/3 ид.ч. от пазарната стойност - наема на процесния имот за периода 16.01.2020 г. - 16.01.2023 г., възлиза на сумата от 2 400 лв.

Въззивният съд намира, че решението е неправилно по следните съображения.

Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и искът, с който обеднилия се разполага за защита на нарушеното си право, се намират в положение на субсидиарност.

Последното изразява връзката между двата иска, при която съществуването на единия иск, ограничава упражняването на другия, дори и да са налице 5 предпоставките за упражняването му, като по този начин препятства конкуренцията между тях. Затова ако обеднелия разполага с други искове за възстановяване на обедняването си-вещен, облигационен, деликтен, а също така и иск по чл. 55 от ЗЗД, искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е неприложим, тъй като не може да се конкурира с тях по силата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД.

Обогатяване по смисъла на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е налице както при получаването на имуществени ползи, така и при придобиването и спестяването на такива от едно лице за сметка на друго, като същото е неоснователно при отсъствието на правно основание за това получаване, придобиване или спестяване. Както е посочено в т. 5 от ППВС № 1/28.05.1979 година необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факта. В тези случаи са нарушени правата на ищеца, като той може да защити същите по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, тъй като не разполага с друг, предвиден в закона, иск за това. В този смисъл са и т. 9 и т. 10 от ППВС № 1/28.05.1979 година, където е посочено, че когато правоимащият може да защити правата си с предвиден по закон точно определен иск, недопустимо е да си служи с иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, като с този иск разполага само този, който въобще не може и не е могъл да защити своето право с друг иск, а не и този, който е разполагал с друг иск, но е пропуснал да стори това в установените от закона преклузивни или давностни срокове. Същевременно в т. 11 от ППВС № 1/28.05.1979 година е посочено, че възможността на едно лице да защити своето право с определен иск спрямо други лица не отнема възможността му да се защити с иска по чл.

59, ал. 1 от ЗЗД спрямо трети лица, по отношение на които няма друг иск, ако те са се обогатили, от което следва, че съществуването на друг иск за защита на правата трябва да се преценява с оглед страните по конкретното дело, но не и с оглед на трети неучастващи в производството лица. Възможността на ищеца по иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД да защити правата си с друг предвиден по закон точно определен иск трябва да се преценява с оглед на предмета на спора, така както същият е очертан от петитума и обстоятелствената част на исковата молба и от направените от ответника доводи и възражения. Ако от тях не се установява съществуването между страните на договорно, деликтно отношение или такова за водене на чужда работа без пълномощие, то ищецът може да защити нарушените си права с 6 иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Затова ако по отношение на едно и също лицеответник, твърденията на обеднилото се лице-ищец, сочат на едновременното съществуване на общия иск за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и на друг специален иск за възстановяване на обедняването, то ще бъде приложен последния и спорът ще трябва да се разреши с оглед на него. Без значение за иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД обаче е това дали ищецът разполага с възможност да защити правата си с друг, предвиден по закон точно определен иск, срещу друго лице, което не е страна в исковото производство за неоснователно обогатяване, а също така и това дали ищецът разполага с възможността да предяви срещу ответника по иска други искове за защита на права, различни от правото очертано с петитума и обстоятелствената част на исковата молба, макар и фактите обосноваващи тези права частично да се припокриват. Това частично припокриване на фактите, обосновава разликата между тези права, като всяко от тях може да бъде претендирано с различен иск. Съществуването на възможност за такъв иск не може да бъде пречка по чл. 59, ал. 2 от ЗЗД за предявяването на иска по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, когато от петитума и обстоятелствената част на исковата молба, с която той е предявен е видно, че се иска защита на нарушено право на ищеца, което е различно от субективното право, което е предмет на защита с първия иск/ Решение № 90 от 15.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3937/2019 г., IV г. о., ГК/. Искът е допустим, тъй като е насочен срещу наемателя и ищецът не разполага с друг иск, съгласно цитираната практика, без значение е, че ищецът разполага с друг иск за защита срещу съсобствениците.