Решение № 179 от 29.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 398/2025
- Вид
- Решение № 179
- Подписан
- 29.04.2025
- Състав
- Вера Цветкова, Илияна Стоилова, Магдалена Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 100, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.116 · Закон за движението по пътищата
- чл. 116, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 178, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал.6, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 185 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 2, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал.1 и ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 342, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 343, ал. 1, б. "в" · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл. 343а · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.156, ал.1 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.156, ал.1 и ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал.2, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 179 гр. София, 29.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Вера Цветкова
Членове:
Магдалена Лазарова
Илияна Стоилова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600398 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена на 20.11.2024 г. от повереника – а. Т. на частните обвинители Д. С. С., Д. С. С., В. С. С., П. В. П. и Г. Д. С. против присъда № 190/07.11.2024 г. по н.о.х.д. № 1155/2024 год. по описа на СГС, с която подсъдимият Д. П. П., с ЕГН: **********, е признат за виновен в това, че на 05.07.2022 г., около 16:30 часа, в град София, в района на кръстовището на бул. „Гоце Делчев“ и ул. „Княгиня Клементина“, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил Марка „МАН“, модел „TGA 41.480“ с peг. № *** по бул. „Гоце Делчев“ с посока на движение от бул. „Цар Борис III“ към ул. „Хубча“, е нарушил чл. 116, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, като не бил внимателен и предпазлив към местоположението и действията на пешеходеца С. Д. С., както и не предприел действие за намаляване на скоростта и спиране при необходимост на управлявания от него товарен автомобил, за да избегне възникнала опасност за движението (пресичащ пешеходец), при което по непредпазливост причинил смъртта на С. Д. С.. За извършеното от него престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „в“ , вр. чл. 342, ал. 1 от НК е осъден на 3 години лишаване от свобода и е лишен от право да управлява МПС за 3 години, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за срок от 5 години.
Въззивна жалба е с искане за изменяване на присъдата чрез увеличаване размера на наказанието лишаване от свобода и като последица от 1 това ефективното му изтърпяване, както и увеличаване на продължителността на лишаването от право. Исканията за увеличаване на наказанието и отмяната на чл. 66 от НК се основават на следните конкретни доводи:
- изводът за ниската степен на обществената опасност на дееца не се подкрепя от следните обстоятелствата, които свидетелстват за изключителната липса на респект към установените правила за безопасност: начина на извършване на престъплението, напускането на местопроизшествието, опита за набавяне с антидатиран лиценз, управлението на неизправно МПС /Т.а без огледала/ ;
- процесното управление на МПС, освен че е в нарушение на чл. 116, ал. 1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, е и в нарушение на чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДвП, защото тежкотоварният автомобил не е бил снабден фабрично с огледала на шофьорската кабина;
- не трябва да се ценни възрастта на дееца като млада, защото не е близка до границата на непълнолетие;
- с приложеното на чл. 66 от НК е омаловажена генералната превенция.
В допълнителното писмено становище от а. Т., в отговор на поканата му от първия съд да допълни въззивна жалба, се сочи, че няма оплаквания за наличието на други основания за обжалване, а само за размера на наказанието.
Като е отчел доводите във въззивната жалба, които касаят само размера на наказанието, САС на свой ред е преценил, че не се налага служебно събиране на доказателства в тази инстанция.
Пред въззивната инстанция частните обвинители се явяват /с изключение на В. С. С., действаща вече лично поради навършване на пълнолетие/ и се представляват от адв. К..
В производството пред САС повереникът на частните обвинители в непосредствената защита на искането, допълва, че с определения размер на лишаването от свобода и отлагането на изтърпяването му, първоинстанционният съд не е отговорил на обществените очаквания за упражнената държавна принуда спрямо извършителите на подобен род посегателства, а и това е необосновано лека репресия срещу подсъдимия, защото са налице и данни за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
4, б. „б“ във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
В хода на пледоариите представителят на Софийска апелативна прокуратура изрязва несъгласие с конкретните доводи на частното обвинение, като сочи, че СГС не е взел предвид, защото в мотивите е оборил верността на твърдението за напускане на местопроизшествието, за липсата на редовно преминат годишен технически преглед на МПС и за опит за укриване на лицето.
Защитникът - адв. М. определя присъдата като правилна по отношение на правната квалификация на престъплението и на определеното за него наказание. Правилна е и относно начина на изтърпяването на лишаването от свобода, защото има основание да се приеме, че ефективното 2 изтърпяване, с оглед личностните характеристики на подсъдимия, би оказало обратен ефект.
Подсъдимият П. в лична защита, а в последната си дума, изразява само съгласие със становището на защитника си.
След като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и при процесуална възможност за влошаване на положението на подсъдимия, не само чрез увеличаване на наказанието /както на лишаваното от свобода, така и на лишаването от права/, но и чрез отмяната на чл. 66 от НК /тъй като направеното искане във въззивната жалба не е само за увеличаване на наказанието лишаване от свобода, но и за промяна в начина му на изтърпяване с оглед на увеличен размер над 3 години/, Софийският апелативен съд намери следното:
Не само защото въззивната проверка е поискана за увеличаване на наказанието с аргументи, които не се основават на възражения срещу доказаността на приетите за установени от първоинстанционния съд факти, но и защото е вярна преценката му, че няма съществени противоречия в събрания доказателствен материал, въззивна инстанция, за да подчертае това, ще започне изложеното си с доказателствения анализ.
Същият е улеснен и от това, че първият съд е мотивирал преценката си за достоверност, както на отделните гласни доказателства, така и при съпоставянето помежду им, а с експертизите и вещественото доказателство – диск, съдържащ видеозапис, който е с Т.а съдържание, че възпроизвежда произшествието, поради близостта на записалата го камера за видео наблюдение, която се е намирала на сградата на казино „Еефбет“, като именно пред входа й, на паветата на булевард „Гоце Делчев“ е лежал пешеходецът С. след удрянето му от товарения автомобил / съгласно прочетените показания а св.Н./ .
Поведението на двамата пресичащи пешеходци – жертвата С. и св. Х.
И., както и действията на подсъдимия по управление на товарния автомобил и движението му следствие на тях, не само са заснети, но и са пряко възприети /освен от подсъдимия и св. И./ от други двама свидетели – водача на автомобила, движещ се срещу товарния автомобил – Р. Д. и пътуващата с него - И. Д.. Макар и чрез препредаване, чрез разпит на К. И., е събрано и твърдението на жертвата, защото преди смъртта си С. при разговор в болницата е разказал на свидетеля, как е бил блъснат - че е тръгнал да пресича, защото водачът му е дал път, но след това е засилил камиона. Гласни доказателства чрез разпита на св. И. са производни, но в случая правилно е прието, че могат да се ценят, защото първичните – тези на С. не е възможно да бъдат събрани.
Не само поради пряката връзка със съдържащите ги факти, но породи лисата на съмнение за пристрастие на св.И., на Р. Д. и И. Д., тъй като те са случайни очевидци, правилно техните твърдения са оценени като достоверни сами по себе си и помежду им, но и както такава при съпоставянето им с обясненията на подсъдимия, и най-вече и след проверката на обстоятелствата, извършена от вещите лица при комплексното медицинско, техническо и видео 3 изследване, последните, основани именно и на записаните данни.
При това единство между отделните доказателствени средства няма никакво основание въззивният съд да не се съгласи с основната и допълнителната комплексна експертизи за механизма на пътното произшествие, както и с аналитичните изводи за достоверността на показанията на тримата очевидци.
Оценката за достоверност на обясненията на подсъдимия е защитена с аналитични изводи, с които също може да има съгласие, защото те са обосновани и правилни. С основание, като неотговарящи на действителността, са преценени само непосредствените твърдения в отговор на въпрос на подс. Д. П., че и двамата пешеходци са му направили жест с ръка да продължи движението си, както и че до последно ги е наблюдавал и не е измествал погледа си напред към пътя, тъй като: първо, самият подсъдим в свободния си разказ е посочил, че „единият пешеходец ми даде знак да продължа“, и е предположил в разпита си в съдебното следствие възможността да е спрял да наблюдава двамата за секунда-две, както така е изразил предположение, създаващо обективна основателност за колебливост.
Второ, тези твърдения са и непоследователни, защото в прочетените му обяснения е заявил в различие, че само единият му е дал знак да продължи.
Поради тази неубедителност, но най-вече, поради пълното единство на твърденията му от досъдебното производство с тези на св. И., със заснетото и експертните изводи, с основание като верни са предпочетени именно те.
Непротиворечивостта, но и пълнотата в доказателствения материал, са определящи за съгласието с експертизите, защото заснетите данни от камерите на видео наблюдение на обществено място дават възможност за това, а и допълнително пък са и проверени конкретните съмнения за това дали закъснението в оказаната медицинска помощ има определящо значение за настъпването на смъртта на пешеходеца. Съгласието е и поради обосноваността на експертните изводи, защитена при разпита на вещото лице проф. К., на което са ползвани техническите знания, конкретно след възпроизвеждането на видео записа в съдебното следствие, с преценката, че, ако водачът е реагирал своевременно, то същият би спрял преди удара, защото, когато пешеходецът С. е стъпил на пътното платно товарният автомобил е бил по-назад /в сравнение с посоченото в експертизата/ от мястото на удара, което сочи, че подс. П. е имал повече време, за да реагира, а С. безспорно е бил във видимата му зона, като между двамата не е имало обекти, пречещи на видимостта.
Защитената пълнота на доказателствения материал, изясняваща в пълна степен фактическите обстоятелства, е особеност поради която изключването на оледния протокол от 05.07.2022 год., в т.ч скицата и албума към него, от съвкупността е без последствия за степента на доказаност.
Правилно при оценка на доказателствата първият съд, като е приел, че огледът на местопроизшествието не е извършен в съответствие с изискванията по чл.156, ал.1 и ал.3 от НПК, е изключил от доказателствената съвкупност изготвения за това следствено действие протокол. Негодно доказателствено 4 средство за установяване на правно значимите факти, са и изготвената скица и фотоалбумът, защото те нямат самостоятелно значение, тъй като не са сред изброените в НПК способи за доказване. Това което се допълва, защо е съществено значимо, е че принципно изключването на протокола като негодно доказателствено средство поради процесуални нарушения при извършване на огледа, води и до невъзможност да се ползват отразените в него фактически данни при изготвяне на експертизи по делото, защото протоколите за следствените действия са доказателствено средство не само за извършването на това следствено действие, но и за събраните при неговото извършване доказателства / Решение № 329/09 г. на I н. о./. Изготвените обаче по настоящото дело основна и допълнителна комплексна медико, видео и техническа експертизи не почиват на отразените в негодния огладен протокол следи на местопроизшествието, а на възприетите записани на видео записа събития, които са отразени на снимки, схеми скици, поради което заключенията им относно скоростта на движение на автомобила на подсъдимия, механизма на произшествието и предотвратимостта на удара, могат да се ползват при установяване на тези обстоятелства. Затова и настоящият въззивен състав намира, че първият е формирал фактическите си изводи въз основа на доказателства, които са събрани по реда на процесуалния закон.