Решение № 3019 от 11.10.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3019 гр. Варна, 11.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Геновева И.а при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Геновева И.а Гражданско дело №

20223110106245 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по предявен от Т. Х. срещу ЗК “Б.И.” АД, ЕИК ***, гр. С., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от 5 739, 08 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в резултат на настъпило на 25.01.2022г. пътно – транспортно произшествие в гр. В., на кръстовището между бул.”***” посока изхода на града и бул.”***” до бл. ***, предизвикано от Г.С., водач на лек автомобил “Фолксваген голф”, рег. № ***, застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на застрахователно покритие от 26.09.2021г. до 25.01.2022г. , при което са настъпили щети по лек автомобил марка “ВАЗ 2121 Нива – 221”, рег. № ***, който е бил в паркиван пред бл.

***, собствен на Т. Х., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендира се и присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата молба ищецът Т. Х. твърди, че е собственик на лек автомобил марка “ВАЗ 2121 Нива – 221”, рег. № ***, който е бил паркиран на кръстовището между бул.”***” посока изхода на града и бул.”***” до бл. *** на 25.01.2022г.

Около 23:00 ч. в посочения ден по време на управление на лек автомобил “Фолксваген голф”, рег. № *** на кръстовището между бул.”***” посока изхода на града и бул.”***” до бл. ***, водачът му Г.С. загубил контрол върху управляваното МПС, в резултат на което блъснал лек автомобил марка “ВАЗ 2121 Нива – 221”, рег. № ***, собствен на ищеца.

Мястото на произшествието било посетено от органите на МВР, които съставили констативен протокол за ПТП, след посещение на мястото на инцидента.

Виновният за произшествието водач е бил застрахован в ЗК “Б.И.” АД по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица , със срок на действие от 26.09.2021г. до 25.01.2022г.

Настъпилите увреждания били установени от застрахователя на виновния водач, който определил обезщетение в хипотезата на “тотална щета.” След прекратяване на 1 регистрацията на автомобила увреденият получил застрахователно обезщетение в размер на 608, 92 лв., която сума не е равна на действителната стойност на увредената вещ.

Незаплатеният остатък от дължимото застрахователно обезщетение е обусловил и заявяване на частична осъдителна претенция.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ЗК “Б.И.” АД, е депозирал писмен отговор, с който признава, че водачът на лек автомобил “Фолксваген голф”, рег. № *** е застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност” за обективиран в застрахователна полица, че е бил уведомен от Т. Х. за настъпилото произшествие, че представители на застрахователя са извършили оглед на увредената вещ, както и, че е изплатен застрахователно обезщетение в размер на сумата от 48 лв. и 608, 92 лв.

Твърди се, че определеното и изплатено обезщетение е съобразено с Наредба № 24/08.03.2006г. при прилагане на коефициент на овехтяване и с факта, че автомобилът е в експлоатация повече от 27 години, поради което то е достатъчно да овъзмезди претърпените вреди.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съобразявайки изявленията на страните в исковата молба и отговора на исковата молба, съдът приема, че между страните е безспорно, че в срока на действие на договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица от 26.09.2021г. до 25.01.2022г. , водачът на лек автомобил “Фолксваген голф”, рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, в резултат на което е причинил пътно – транспортно произшествие в гр. В., на кръстовището между бул.”***” посока изхода на града и бул.”***” до бл. ***, блъскайки лек автомобил марка “ВАЗ 2121 Нива – 221”, рег. № ***, управляван но неговия собственик Т.

Х., на което МПС са причинени имуществени вреди.

Времето, мястото, участниците в ПТП и настъпилите щети по двете МПС, са удостоверени в нарочно съставен протокол за ПТП № 1739643 от 25.01.2022г. от компетентни длъжностни лица при ОД на МВР – В., след посещение на местопроизшествието.

Представител на застрахователя на водача, който е нарушил правилата за движение по пътищата, е извършил оглед на лек автомобил марка “ВАЗ 2121 Нива – 221”, рег. № *** и е съставил опис на щета № 7/26.01.2022г., в който са удостоверени уврежданията по МПС в 47 броя позиции.

След установяване на щетите е определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 608, 72 лв.

Безспорно е още, че застрахователят е изплатил и сумата от 48 лв., представляваща разход за репатриране на автомобила, факт, признат от пълномощника на увреденото лице, която сума не е предмет на иска.

Преценени в съвкупност, ангажираните доказателства безсъмнено установяват, че поведението на водача на лек автомобил “Фолксваген голф”, рег. № ***, е противоправно, в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, задължаващ всеки водач да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението.

Поведението му в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е довело и до настъпване на щетите по лек автомобил марка “ВАЗ 2121 Нива – 221”, рег. № *** , описани в нарочно съставени описи от представител на застрахователя, поради което искът по чл. 432, ал. 1 КЗ, е доказан по основание.

По размера на заявената претенция

2

Спорен е въпросът за размера на дължимото застрахователно обезщетение.

За установяването му, по инициатива на двете страни, е допусната съдебно – автотехническа експертиза, от чието неоспорено заключение, кредитирано в цялост се установява, че сумата необходима за възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени към деня на настъпване на застрахователното събитие, възлиза на 11 164, 63 лв.

Действителната стойност на автомобила, съобразно годините на експлоатация към същата дата е 6 900 лв. Автомобилът би могъл да бъде изкупен за скрап за сумата от 274, 28 лв.

Регистрацията на лек автомобил марка “ВАЗ 2121 Нива – 221”, рег. № ***, е прекратена на 09.02.2022г.

В конкретния случай, обезщетението следва да се определи в хипотезата на „тотална щета“ по чл. 390, ал. 2 КЗ, тъй като стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.

С отговора на исковата молба, процесуалният представител на ответното дружество не посочва, респ. и не доказва кои са запазените части от лекия автомобил. Това са детайли, които не са засегнати от произшествието и биха могли да бъдат поставени в друг технически изправен автомобил.

Вещото лице предполага, че детайлите, които е възможно да са годни за употреба и поставени в друг автомобил, са: двигател; скоростна кутия; окачване; купе и електронни компоненти, които биха могли да бъдат реализирани за сумата от 552 лв.

В заключението, експерта посочва, че за да се установят запазените части е необходимо да се извърши оглед, какъвто не е направен, да се извърши разоборудване на част от детайлите, а след това те да се поставят в технически изправен автомобил, за да се установи тяхната функционалност.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че по делото твърденията на ответната страна, че след настъпване на ПТП, са налице запазени части, т.е. детайли, които не са засегнати от произшествието и биха могли да бъдат поставени в друг технически изправен автомобил, остават недоказани по делото. Както вече беше посочено, ответникът нито сочи такива, нито доказва тяхната функционалност, а заключението на експерта, почива на предположения, поради което и не се кредитира от съда.

Възприемайки извода на вещото лице, че увреждането на имуществото надвишава 70 на сто от действителната му стойност, съдът приема, че следва да намери приложение чл.

390, ал. 1 КЗ. Съгласно същата предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е представянето на доказателства за дерегистрация на автомобила.

В постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 44/02.06.2015г. по т.д. № 775/2014г. на ВКС е прието, че на осн. чл. 193, ал. 3 КЗ /отм./ представянето на доказателства за дерегистрация на автомобила има значение за началото на срока за забава, но не и за основателността на претенцията за застрахователно обезщетение.

В конкретния случай, размерът на дължимото обезщетение е равен на действителната стойност на автомобила към деня на ПТП – 6 900 лв. – изплатеното обезщетение от 608, 92 лв. – стойността, която собственикът на вещта може да получи при предаването му за скрап – 274, 28 лв. или сумата от 6 016, 80 лв.

С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставките за ангажиране на пряката отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", като предявеният иск следва да бъде уважен до 3 претендирания размер от 5 739, 08 лв., при съблюдаване на диспозитивното начало, ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила до окончателното изплащане на задължението.

Предвид изхода на спора в полза на ищеца Т. Х. следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер на 1 159, 56 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Възражението за прекомерност на адвокатския хонорар по чл. 78, ал. 5 ГПК, уговорен и заплатен в размер на 740 лв. с ДДС, е неоснователно. Минималният размер, съобразно чл.

7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 740, 36 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗК “Б.И.” АД, ЕИК ***, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. Х., ЕГН **********, гр. *** сумата от 5 739, 08 лв. /пет хиляди седемстотин тридесет и девет лева и осем ст./, представляваща остатък от неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди в хипотезата на “тотална щета”, в резултат на настъпило на 25.01.2022г. пътно – транспортно произшествие в гр. Варна, на кръстовището между бул.”***” посока изхода на града и бул.”***” до бл. ***, предизвикано от Г.С., водач на лек автомобил “Фолксваген голф”, рег. № ***, застрахован по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна полица, със срок на застрахователно покритие от 26.09.2021г. до 25.01.2022г. , при което са настъпили щети по лек автомобил марка “ВАЗ 2121 Нива – 221”, рег. № ***, който е бил в паркиван пред бл. ***, собствен на Т. Х., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 17.05.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.

ОСЪЖДА ЗК “Б.И.” АД, ЕИК ***, гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на Т. И. Х., ЕГН **********, гр. *** сумата от 1 159, 56 лв. /хиляда сто петдесет и девет лева и петдесет и шест ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от акта на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4